През 2024 г. от българите, които са били на 15 години, се е очаквало, че ще са работоспособни още 34.8 години - колкото връстниците им в Хърватия и Гърция и малко повече от тези в Италия и Румъния. Критерият не прави разлика дали са заети или не работят и дали ще са в страната или ще допринасят за чужда икономика, поради което това не е измерител на хората на пазара на труда в България.

Средният показател на Евростат за ЕС е 37.2 години, но в 6 държави той е над 40 години. Разликата между водещата Нидерландия и България е точно 9 години.

Иначе казано, ако един българин е бил в IX клас миналата година, то се предполага, че когато навърши 52 години през 2058 г. няма да бъде смятан за изцяло работоспособен (в момента пенсионната възраст за мъжете е почти 65 години и нараства).

Но при мъжете и жените има сериозни разлики. В България са над 30 месеца (33.5 за жените, 36 години за мъжете), докато в Италия са 28.2 и 37.2 години, т.е. 108 месеца (9 години). Със значителни разлики между половете са съседните Гърция (31.1 срещу 38.2) и Румъния (29.2 срещу 35.9)

За 10 години след 2014 г. продължителността на измерения период на работоспособност се е увеличил в ЕС средно с 2.4 години.

Взета е предвид продължителността на живота и делът на заетите и безработните от населението във всяка възраст, като така фокусът не е върху явления като младежка безработица или ранно пенсиониране. За "работещ" е приет терминът на Международната организация на труда: а), хора, които през референтната седмица са работили поне един час срещу заплащане, за някаква облага или в полза на семейството, б) хора, които не са били на работа през референтната седмиза, но имат работа или бизнес, от които временно са отсъствали.