География на един политически конфликт

Географията е съдба. Правосъдната система променя съдби. За извличане най-доброто от географията на една страна трябва стратегия, за отстояване на независимостта на съда трябва борба.
В този контекст двете схващания, които медии опитват да пробутат, са нонсенс. Първо, че геополитическата ориентация на България не е поставена на карта. И второ, че протестите срещу съда ще доведат до улични боеве. Ще обясня защо намирам и двете за неверни.
Правосъдната ни система е превзета. Сведена е до
театрален декор за действията на мафията
Остава и пазарната икономика да бъде тотално разклатена, за да не остане и следа от демокрация. Просто е.
В състояние на тотално недоверие към безпристрастността на съда, остава абсурдно насаждан страха, че ето на, народното недоверие ще помете устоите на правосъдната система. Че хората ще се бият по улиците, за да въдворяват правосъдие. Протестите срещу превзетата съдебна система са мирни, цивилизовани и само платени подстрекатели и платени медии ще са опитите да се делегитимират гражданските протести. Друг е въпросът какви точно да са протестите.
Какво се случва, когато гражданското общество загуби доверие към съда?
Уважаваната от мен съдия Мирослава Тодорова отбелязва, ако цитирам правилно, че е възможно да започнат улични боеве (вероятно е, но също така е вероятно и една пеперуда да пърха с криле над Карибите и да предизвика ураган над Черно море), ако обществото поставя под съмнение всяко решение на съдебната система.

"Стар е онзи, който прави разлика между мечта и мачта": Константин Вълков отговаря на Макс Фриш
Всъщност, съвременната правна система е еволюирала именно след обществен натиск.
Протестите са съдийската свирка за нарушение и червен картон, който казва, че има нужда от поправка, от прочистване, от възстановяване действията на закона. |
Общественият протест срещу съдебната система не е опасен, а много често е катализатор за дълбоки реформи. Недоверието не е бунт - демокрацията трябва да се отстоява със заявена позиция и социален бунт. Да не кажа - тотална война. Контролът върху институциите е задължителен, за да се върви напред. Ако съдът загуби обществено доверие, това не води до анархия, а до промени в правосъдната система.
Обществото протестира, за да се възстанови баланса на властите, а не да води улични боеве и да раздава правосъдие. Исторически погледнато, общественият натиск е водил до еволюция, не до разруха. Институционализирането на расовата дискриминация например можеше да бъде съборено само с протести, при това не карнавални. В резултат - е отменена расовата сегрегация, а не е наложено улично правосъдие. Започната е реформа на порочна съдебна практика. Здравото гражданско общество реагира чрез изразяване на несъгласие.
Социалният натиск крещи, че правосъдната система име нужда от независимост от мафията. И ако въпросната система не отговаря на тези сигнали, то тя става дисфункционална, каквато е в момента в България. Ако съдебната система не се самопочисти от корупцията, следва социалното напрежение - да, това от улиците. Но това не е улична война, това е позицията на гражданското общество за отстояване на принципите на демокрацията и следва да се правят разлики между едното и другото. Недоверието има една роля - да е стимул на еволюция. Опасно е да се твърди, че недоверието към съда ще разруши реда. Също толкова
опасно е един протест да бъде рекламно-фестивален
Протестът е протест, защото не е естетически издържан, той е бунт. Иначе е цирк.
И другата теза, която остава неразбрана в България, е географията на конфликта. А географията е в основата на всичко.
София е с поне 500 км по-близо до Берлин, отколкото до Москва. България се намира на кръстопът между хартленда на Макиндър и черноморските пътища на Махеан, двамата основоположници - стратези на геополитиката. Кацнала на континентална европейска твърд и вълнуваща се на морските вълни, България е стратегическа невралгична точка. Когато стратегията за оцеляване на такава страна, без да се разбира нейната география, е рекламен парад, а не борбена стратегия за отстояване на демокрацията, резултатът не е демократичен просперитет, а мафиотски парад. И страната лесно може да попадне, именно поради своята география, в опасните лапи на авторитарното животно.

Моделът Пеевски - Борисов: опит за налагане на автокрация
В центъра на тази буря е мрежата на хотел "Берлин", която вече атакува дори присъствието на посланика на Берлин в България на граждански протест.
В такава държава, ключова за региона и световната геостратегическа карта, демокрацията не може да бъде отстоявана с карнавални протести и въздържание от натиск върху правосъдната система. Бунтът е неизбежен. |
Въпросът е само дали да бъде истински, тотален бунт, или рекламно-естетизиран парад по софийските улици.
Втората концепция на бунт вече беше опитана. Барабаните на площада никога няма да надвият бункерите на подземния политически свят. Мафията, както и историята, не познават добрите намерения - но познават сила и стратегия. В резултат на липса на такива, българската демокрация отново се къса по шевовете. В катарзиса на мафията никой не вярва.
Географията на конфликта в България е тотално неразбрана
а тя е в основата на всичко. Махеан, за когото стана дума по-рано, всъщност капитан Алфред Тейър Махеан, стратег от най-висока световна класа, какъвто светът все още не познава, вярваше, че който контролира морето, контролира света. В България това море носи името "обществен страх" и мафията го владее и контролира. Не с кораби, а с прокуратура. Макиндър, сър Халфорд Макиндър, за който също стана дума, бащата на геополитиката, географ, би се подписал под фразата, че демокрация без стратегическо мислене е просто естетика. Макиндър твърди, че идеализмът, който игнорира геополитическата реалност, води до опасни заблуди. Да не се борим за отстояване на тези 460 километра, вярвайки, че сме по-близо до Европа, отколкото до Москва, е критично опасна заблуда.
В момента в България е обявена война срещу демокрацията. От т.нар. прогресивни сили се чуват идеи за карнавални протести и въздържане от натиск върху съда. Тоест хем е обявена война срещу демокрацията, хем да не опазим демокрацията. Махеан казва така: " Веднъж обявена, войната трябва да се води настъпателно и агресивно. Противникът не бива просто да бъде отблъскван, а да бъде съкрушен." Струва си да се помисли над това.
Въпросът не е дали протестираш, а дали воюваш. И тук идва голямото българско разделение, необяснимо на много нива. България е на географски кръстопът, но днес е и на геополитически кръстопът. България е заложник. |
Наскоро Иван Кръстев припомни цитат от книгата "Трагичен ум" на американския стратег Робърт Каплан, който казва: "Разбирането на световните събития започва от географските ширини, но завършва с Шекспир." Разбирането за географията е основно за разбирането на света. Днес оставаме с впечатлението, че разбираме Шекспир, но не разбираме географските си ширини.

Някои европейски лидери не могат да живеят с Тръмп, други не могат без него
Често мислим за годините след падането на комунизма като години на преход или демократично израстване, а всъщност живеем в един дълъг период на ченгеджийско овладяване на държавата. Това не е изненада, предвид онова, което е заложено на карта. София е стратегически център на тази карта - но тук вече става дума не за карта за игра, а географска карта. Ченгеджийската подмолна система тласка страната на изток, но онова, което остава непроменено, е София. И това, разбира се, дразни.
Амбициозните автократи превземат по-лесно малки населени места, увличат ги в проруски идеологии, изопачават географското могъщество на страната и се опитват да наклонят кораба на изток. Център на тежестта е София и той клони на запад. |
Трябва да разберем географията, която винаги е определяла политиката на събитията, защото е необратима. Тя е такава, каквато е. София е с поне 500 км по-близо до Берлин, отколкото до Москва. Няма как това да бъде променено, но и това подлъгва, пак повтарям - по-близо сме до Европа. Политическият уклон на страната обаче може да бъде променен, германският посланик може да бъде изгонен.
Затова е важно да се разбере ролята на географията и ролята на истинския протест.
Макиндър разглежда Евразия като heartland - стратегическа централна зона на световната карта, която може да доминира глобалната политика, ако бъде контролирана. Съвсем естествено, контролът над Източна Европа е ключ към въпросния heartland, т.е. онзи който контролира и Източна Европа, ще контролира по-лесно Евразия, а съответно и света. Поради тази причина България, да, е ключова географска точка. Също както София е ключова географска точка за контрола на правосъдна България.
И ако стратегически погледнато демокрацията се крепи на пазарна икономика и правосъдна система, то е важно да разберем какво е заложено на карта, а не да ревем колко и чий права са потъпкани и на кого. Приравняването на събития е недопустима грешка, която притъпява съзнанието. Технологиите и идеологиите създадоха тотално нова система не само през 1941 година, но и днес.
Протестът е изричането на "А" и "Б" преди да тропнеш и кажеш "В". А "В" значи"война", това е началото на тотална война. Ако протестът е креативно състезание, то не е истински протест, а фестивално шествие. Ако протестът цели нещо друго, например креативна интерпретация на детска приказка, това също не е протест.
Протестът е нещо като пренаписване на тълковния речник
- защото обществото вижда неточни, изопачени или изкривени значения на някои думи. Правосъдна система значи едно и като започне да значи друго, а никой не си мърда пръста, хората излизат на улицата, за да върнат приетото вече значение, част от подписания обществен договор.

Сломеното правосъдие, авторитаризмът и свободата
Когато институциите са превзети и унищожени, то те вече не са институции в полза на демократичното устройство на държавата и гражданското общество и в обществения тълковен речник е необходима промяна. На един протест често участват партии или се организира от партии и в това няма нищо лошо, няма да свърши света, не предстои апокалипсис, защото партиите са в основата на демокрацията. Зашеметени от слънцето ръмжат, че хилядите гъмжащи хора пред Съдебната палата ще бъдат употребени от дадена политическа сила, не, няма. Няма защо да скачаме срещу това, освен ако въпросните партии не скачат и яхват протеста за теснопартийни цели.
Въпросът е как да действат тези партии и ако тези партии в момента са "Продължаваме промяната" и "Демократична България", то е редно да проследят внимателно географията на събитията и да предприемат необходимите действия.
А възможностите се свеждат до тотална война за отстояване на демокрацията. |