Правителството предлага допълнителни правомощия за регулаторите и ги овластява с възможност да налагат огромни глоби на бизнеса. Това са част от предложенията за промени на правителството в Закона за въвеждане на еврото в България. Заявка за тях бе дадена още миналата седмица.

В основата на предложенията стоят нови правомощия на Комисията за защита на конкуренцията и Националната агенция за приходите, които да могат да изискват всякакви данни от бизнесите, да получават достъп до търговски обекти, а проверяваните лица се задължават да им съдействат.

Промените се очаква да минат по бързата писта в парламента като влизат за първо четене на бюджетна комисия ден след като законопроектът на Министерски съвет е внесен в Народното събрание. Бързото приемане ще бъде търсено и заради предложенията за правила за двойното обозначаване на цените в двете валути. То става задължително за всички бизнеси от 8 август. С други думи правилата ще бъдат приети дни преди бизнесите да имат задължение за прилагането им.

Ключовият момент в законопроекта е нов член, според който служителите на Комисията за защита на потребителите (КЗП) и Националната агенция за приходите (НАП) имат право да изискват в определени от тях срокове от всяко физическо или юридическо лице "всяка информация, която има значение за извършваните от тях проверки". В това число влизат и размер на цените за определен период след 1 януари 2024 г., информация за начина на ценообразуване, за доставни и производствени цени, за всеки от компонентите, включени в крайната продажна цена на стоката или услугата, както и данни, които имат значение за правилното прилагане на този закон.

Това само по себе си представлява огромно овластяване на КЗП, ръководена от бившия председател на Държавната комисия по хазарта Мария Филипова, която в началото на годината обвини търговските вериги, че не оказват съдействие "дори след призива на Делян Пеевски".

Според законопроекта обекти на тези проверки са всички, в които се осъществява стопанска дейност или управление на стопанска дейност и в това число влизали производствени помещения, магазини, складове, офиси, кантори, канцеларии и други подобни, както и в помещения и места, където се съхраняват счетоводни, търговски и други документи или носители на информация, свързани с дейността на контролираните лица.

В законопроекта се посочва още, че държавните и местните органи също се задължават да предоставят информацията, която е налична при тях към момента на получаването на искането от регулаторите. Предложението се публикува, след като миналата седмица Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) се оплака, че е поискала, но не е получила достъп до информация от Националния статистически институт (НСИ). От института обясниха, че отказът е породен от Закона за статистиката и европейски регламент, според който той няма право да дава тези данни.

Предложенията са аргументирани с това, че понастоящем нямало механизъм, с който да се осигури "лесен и ефективен достъп на контролните органи до информация, свързана с ценообразуването, необходима за проверките по време на прехода към еврото". На практика обаче под предлог за еврото регулаторите се овластяват с право да научат критични детайли за даден бизнес.

В мотивите си правителството допълва, че разширената законова защита щяла да има превантивен възпиращ ефект.

Със законопроекта правителството съществено удължава и периода, в който търговците не могат да вдигат цените си без обективни икономически фактори. Към момента според закона търговците не могат да правят това само в рамките на месец януари, когато е в сила двойното обращение, но с предложенията за промени този срок се удължава на близо година и половина за периода за двойно обозначаване или от 8 август 2025 г. до 31 декември 2026 г. Като причина за това правителството се позовава на проверки от НАП и КЗП през изминалия месец юни, които са показали повишаване на цените от търговците.

Така с предложенията за промени на практика правителството предоставя повече правомощия на регулаторите, които в няколко свои публични изявления поискаха именно това.

С предложенията правителството вменява на големите търговски вериги и аптеки в България с оборот за предходната година от над 10 млн. лв. задължение от 8 август до края на следващата година да публикуват всеки петък на интернет страниците си информация за крайните си продажни цени за изминалата седмица на всички предлагани за продажба стоки от състава на голямата потребителска кошница.

В случай, че в отделните обекти на търговеца, през един и същ период се предлагат едни и същи стоки с различни крайни цени, данните ще се публикуват отделно за всеки обект.

Тази информация бе искана няколко пъти от КЗП, но веригите не бяха задължени да я предоставят. Миналия месец Филипова обяви, че КЗП е изготвила нов сайт, на който да се вижда движението на цените на различните вериги, но те не ѝ предоставят исканите данни. Платформата пък напомни на държавния foodprice.bg, създаден през 2022 г. от един от служебните кабинети на президента Румен Радев по време на най-високата за последните 25 години инфлация в България.

Правителството разширява списъка от места с изключение от задължението за двойно обозначаване на цените в лева и евро. Предвижда се само една цена да продължи да има на етикетите, издавани от електронна везна за измерване на тегло, както и на автомати, устройства и системи на самообслужване, както и върху персонализирани превозни документи на хартиен носител поради техническа невъзможност на изпълнение на изискването за двойно обозначаване.

Правителството удължава и сроковете за таксиметровия бранш, като апаратите в таксиметровите автомобили ще издават касови бележки и в двете валути едва от октомври. На самите апарати в автомобилите сумите ще бъдат изписвани само в една валута, а две валути ще има на стикерите, които се поставят на прозорците на таксиметровите автомобили. По изключение това също ще влезе в сила от октомври.

Двойното обозначаване на цените от бизнесите трябва да бъде с еднакъв шрифт, еднаква големина на шрифта и еднакъв цвят, с отличителен знак или съкращение на съответната валута. Вносителите посочват, че по този начин се цели унифициране на различните подходи от търговците, които доброволно и предварително започнаха да показват цените в двете валути.

Необоснованото покачване на цените за физическите лица вече ще носи глоба от 1 до 10 хил. лв., а при повторно нарушение границите се удвояват. За юридически лица обаче вече се предвижда санкцията да е 0.5% от оборота за предходната година, а при повторно нарушение - 1%. Ако няма продажби миналата година, се вземат тези за оборота от настоящата към момента за период от до 12 месеца назад.

По отношение на новите свръхправомощия на КЗП и НАП за проверки и изискване на информация също са предвидени солидни санкции, достигащи до 200 хил. лв.