Превратно упражняване на свободата на словото: какво съдът видя в статиите на Борис Митов, за да го осъди

Върховният касационен съд (ВКС) окончателно не само осъди съдебния журналист Борис Митов за негови статии в "Медиапул", но и увеличи многократно наказанието му, като присъди обезщетение на бившия председател на Софийския градски съд (СГС) Светлин Михайлов.
По силата на съдебното решение на магистрата се дължи обезщетение заради публикации от 2018 г. в размер на 20 хил. лв., 16 хил. лв. лихви и 7200 лв. съдебни разноски. За да приеме това решение, съдебният състав изцяло игнорира изводите на по-долната инстанция - Софийския апелативен съд, който отхвърли голяма част от претенциите на Михайлов. Окончателното решение увеличава размера на санкцията 5 пъти.

"Медиапул" и журналист са осъдени окончателно за фактологично коректни публикации
Кои са статиите и какво се твърди в тях
Повод за делото са четири публикации от февруари 2018 г. в сайта "Медиапул" с автор Борис Митов, който тогава работи като съдебен репортер в "Медиапул", а Светлин Михайлов е кандидат за административен ръководител на Софийския градски съд (СГС) за втори път. Митов отразява процедурата по избор на председател на съда, като пише серия от статии по темата, в които припомня и се позовава на публично известна информация, включително и факти, декларирани официално от самия Михайлов.
Той обаче завежда дело за обида и клевета, като посочва четири конкретни публикации със заглавия: "Градските съдии не подкрепят Светлин Михайлов за нов управленски мандат"; "Градският съд поиска за шеф неопетнен съдия, а не скандален милионер. На ход е ВСС"; "Само фаворитът на съдиите за шеф на СГС отговори на въпроси за имуществото си"; "Светлин Михайлов влезе по спешност в правителствена болница и отложи вота за СГС".

Осъждане на журналисти за цитирани твърдения е репресия
В текстовете Борис Митов припомня публично известни и многократно описвани в медиите факти, свързани с първия мандат на съдия Михайлов начело на Софийския градски съд между 2004 и 2009 г., като посочва и какво е имущественото състояние на съдията, който към онзи момент официално е декларирал, че притежава над 1 милион лева. На базата на този факт в статиите той е наречен милионер.
"Превратно упражняване на свободата на словото"
След години наред в различни съдебни инстанции делото стига до Върховния касационен съд (ВКС), който приема, че изводът на Софийския апелативен съд, че "останалите изрази, съдържащи се в процесните статии, посочени по-горе, не съдържат обидни и клеветнически твърдения и публикуването им не представлява превратно упражняване на свободата на словото".
"Скандално е поведение, което е позорно, безсрамно, безобразно, безчестно, възмутително, несъвместимо с обществения морал. Многократното окачествяване на личността и поведението на ищеца като скандални унизява ищеца и накърнява достойнството му, тъй като засяга собствената му оценка за притежавани качества - със същото се внушава пълна неспособност за ищеца да е административен ръководител на съда поради липса на необходимите за това нравствени качества", мотивират се магистратите. |

"Репортери без граници" иска защитата на журналистите от съдебен тормоз да се уреди в закон
ВКС приема, че "статиите съдържат внушения, че ищецът е натрупал имуществено състояние чрез използване на служебното си положение, с непозволени средства, че част от "стремителното му забогатяване" съвпада с времето, през което е бил председател на СГС", макар че никъде в текстовете няма подобни твърдения.
"Тези твърдения са клеветнически, тъй като са опозоряващи - отнасят се за извършени неморални и противоправни действия, определени от законодателството като престъпления, и не е доказано някое от тези твърдения да отговаря на истината", посочват съдиите.
"Въпреки възприетите по-широки граници на допустима критика към публични личности, свободата на изразяване на мнение спрямо тях не е безгранична, а ограничена до възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството на конкретната личност чрез нанасяне на обида", допълват още магистратите от ВКС.
В мотивите си те подчертават, че се касае за публична личност, с широка известност в обществото, заемала длъжността председател на най-големия окръжен съд в страната.

"Няма лоши закони, има лоши съдии": Процесуални стратегии за защита срещу делата шамари
Съдия Михайлов твърди, че публикациите са повлияли негативно на здравословното му състояние и на отношенията с децата му, като твърди, че те са се дистанцирали от него.
"Наличието на причинно-следствена връзка е установено категорично от събраните по делото доказателства - от заключението на съдебномедицинската експертиза и свидетелските показания. Дали процесните статии са единствен фактор, допринесъл за здравословната криза и влошените отношения с децата, или има и други обстоятелства, причинили това състояние (напр. публикации в други медии), няма никакво значение при преценка основателността на иска и размера на обезщетението", смята ВКС. |
Съдът посочва и че "при определяне на размера на обезщетението за вреди, причинени от публикации в електронна медия, следва да се отчетат и следните обстоятелства: брой и тежест на отправените обиди и клевети; продължителността и интензитета на негативното им отражение върху живота на увредения в личен, социален и професионален аспект, както и върху здравословното му състояние".

Съдът отвори нова печална страница в делата срещу журналисти в България
Преценява се и "степента, продължителността и интензитета на негативните психични изживявания; възрастта и социалното положение на пострадалия, икономическите условия в страната и др." А след това увеличава многократно присъденото на съдия Светлин Михайлов обезщетение.