От 3 месеца процесът по създаването на депозитна система за обратно връщане на опаковки в България е в застой. Така представи ситуацията, свързана с въвеждането на задължителната депозитна система, изпълнителният директор на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България (АПБНБ) Жана Величкова.

До 2029 г. България трябва да събира най-малко 90% от пластмасовите бутилки и кенове, а изискването към производителите е до 2030 г. поне една трета от материала за нова опаковка да е рециклиран. За постигането на тези цели е предвидено създаването на депозитна система за обратно връщане на опаковки от 100 мл до 3 л, в основата на която е финансовият стимул за потребителите.

След 3 години обсъждане все още не е въведено законодателство, което да определи какъв тип депозитна система ще бъде въведен и кой ще я управлява. "В Министерството на околната среда и водите се събираше работна група с представители на индустрията за напитки, екологични сдружения, Българската оползотворяваща и рециклираща асоциация (БОРА) и активни потребители, чието предложение е системата да се управлява от индустрията, както е във вече утвърдения европейски модел", каза Величкова.

Според индустрията най-голямата пречка в момента е бавенето от страна на министерството. Работната група е изготвила модел, позовавайки се на свои проучвания и доклади, и в момента очаква министерството да обяви за обществено обсъждане проектозакон и да започне процеса по лицензиране на оператор на депозитната система. Величкова допълни, че бизнесът има опасения, че е възможно министерството да предвиди операторът да е държавен, което би попречило на прозрачността на работата му.

Предложеният от работната група модел предвижда системата да работи на база депозит от 20 ст., който цели да гарантира, че крайният купувач ще върне опаковката. "На практика потребителите ще наемат бутилките и ще плащат само за съдържанието. Когато върнат опаковката, ще получат обратно тези 20 стотинки", обобщи изпълнителният директор на АПБНБТ.

Депозитът ще се предава във всяка стъпка на процеса - производителите ще го изплащат на оператора на системата и ще го добавят към цената за търговците. Търговците пък ще го добавят към крайната цена, която клиентът плаща. Така, цената на една напитка, която струва 1 лев ще бъде сбор от 80ст. за напитката и депозита от 20ст., който трябва да гарантира връщането на опаковката. Когато върне опаковката, купувачът ще си връща депозита директно от системата за връщане, разказа Величкова.

В предложението на бизнеса е предвидено всеки производител да етикетира бутилките и кеновете си с баркодове, които да позволяват проследяването на произхода на опаковката. Ако етикетът е изгубен или нечетлив, бутилката няма да бъде приета от машината за събиране. Машините, освен да събират опаковките, също ще ги нарязват и подготвят за рециклиране. Благодарение на мерките за идентификация на опаковките, производителите ще могат да получат от оператора обратно толкова материал, колкото е дошъл от тях.

След това производителите ще имат правото да избират къде да бъде рециклиран материалът им. "В момента в България има две такива съоръжения, но след време очакваме да се изградят и още. Важно е и в тази страна на процеса да има конкуренция, за да може да получаваме най-добрите цени за висококачествен рециклиран материал", обясни Величкова.

Според АПБНБ в най-добрия случай депозитната система ще бъде въведена за 2028г. Изпълнителният директор поясни, че е по-вероятно това да стане в началото на декември или края на ноември на предходната година, за да може системата да функционира по време на празниците.