Система за борба: Как държавата гледа на децата в конфликт със закона

Система за борба: Как държавата гледа на децата в конфликт със закона

Система за борба: Как държавата гледа на децата в конфликт със закона
Исус отваря вратата. Поема дълбоко въздух и затваря очи. В ноздрите му навлиза въздух като влак през времето. Излязъл е от тази къща преди повече от 10 години, тук вече не живее никой. Напуснал е, след като е осъден за грабеж. Неговата версия - оказал се е на грешното място в грешния момент и е невинен. Но това не помага и той попада в системата. Системата, която в някои моменти е система за борба, система, която наранява, а не лекува. Система, в която властва разбирането, че трябва да те боли, за да се поправиш.
Исус е събирателен образ, но името е реално. В него са преплетени парченца истории на над 8000-те деца, които са регистрирани като извършили противообществени прояви. Хиляди деца, които в някакъв момент са направили крачка встрани - кражба, проституция, просия, наркотици.
Причините за това за безбройни - от бедност, през семейство с проблеми до попадане в среда с лоши примери. Системата е тази на детските педагогически стаи, тази на наказанията като обществено порицание, тази, която малко или много обрича деца.
Системата е част от по-широкото понятие за детско правосъдие. Въпреки многократните обещания и няколкото неуспешни опита, реформата на детското правосъдие е все така с неясно бъдеще, но с обявено поредно ново начало от Министерството на правосъдието. Поводът този път е намерението на държавата бързо да покаже успех в справянето с т. нар. локали - младежки групи, които нападат не само връстници, но и възрастни хора, при това показно, на обществени места. Според министър Георги Георгиев трябва да се изготвят модерни мерки заради остарялото законодателство.
Според експерти, с които "Дневник" разговоря, състоянието на системата е "много лошо" и "тежко" заради дефицитите в общото разбиране, че към децата в конфликт със закона не трябва да се подхожда само наказателно, а с разбиране.
Отношението на държавата към тези деца неколкократно е ставало повод за осъдителни решения на Европейския съд по правата на човека и е влизало докладите на различни органи на ООН, и по-специално на Комитета на ООН по правата на детето.
"Детското правосъдие не е само въпрос на правосъдна система, а и на закрила, образование и социална политика. Успешната реформа изисква интегриран подход и ангажимент от всички институции и от цялото общество", е коментарът пред "Дневник" на "Уницеф България Програма Закрила на детето" - най-голямата организация за права на деца, която от години следи темата.

Остаряла философия, неефективни мерки

Институционалната рамка, по която властта се отнася към децата в конфликт със закона, се задава от действащия Закон за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните (ЗБППМН), приет още през 1958 г. Паралелно с него, наказателното правосъдие за деца действа под натиска на европейското законодателство, но реалното му прилагане остава частично и неефективно. Реформата буксува.
В България децата под 14 години са наказателно неотговорни. Ако те извършат престъпление, не носят наказателна отговорност. Те се регистрират към детска педагогическа стая (орган към МВР) и могат да бъдат насочени към местна комисия за борба с противообществени прояви (орган към общината).
Те могат да бъдат отписани от детската педагогическа стая след две години, ако няма друго провинение. Ако обаче има рецидив или поведението на детето продължи да се отклонява, то може да бъде настанено в интернат. Ако детето е над 14 години и извърши престъпление, то по предложение на прокурор или с решение на съда също може да бъде насочено към системата на детските педагогически стаи и местните комисии или да му бъде наложено наказание.
По данни на Националния статистически институт (НСИ) през 2024 година регистрирани в детски педагогически стаи в страната са 8430 момчета и момичета. Данните за наложените възпитателни мерки през 2024 г. по показват, че общо 7206 мерки са приложени спрямо малолетни и непълнолетни лица за общественоопасни деяния. От тях най-често използваната мярка е поставяне под възпитателен надзор, следвана от предупреждение за настаняване във възпитателно училище-интернат (248 случая) и извършване на общественополезен труд (266 случая). По-редки са по-строгите мерки - настаняване в социално-педагогически интернати (17 случая) и във възпитателно училище-интернат (46 случая).
Георги Еленков от Национална мрежа за децата коментира, че системата не предлага възможности за реална корекция и подкрепа. Най-честите мерки - предупреждение или възпитателен надзор - са формални и неработещи, а децата с по-тежки прояви остават с години в интернати, където вместо да получат помощ, често възприемат още по-деструктивни модели на поведение.
"Макар и да има добри практики по места и много ангажирани и опитни служители на системата, в общия случай органите - детските педагогически стаи и местните комисии за борба с противобществени прояви на малолетни и непълнолетни - работят без необходимата специализация, ресурси, единни стандарти за работа, супервизия, атестация. Не се обединяват съдържателно усилията и ресурсите на системата на тези комисии, правосъдната система, системата на закрила на детето, на социални услуги, образователната и здравната система", коментира още Еленков.
Доц. Велина Тодорова - българският представител в Комитета на ООН по правата на детето, посочва пред "Дневник", че в България функционират две паралелни системи за работа с деца в конфликт със закона: наказателното правосъдие и системата за "борба с противообществените прояви".
Последната, наследена от социалистическото минало, разчита на местни комисии с временен състав и на мерки с възпитателен или откровено репресивен характер - като настаняване в интернати. Според Тодорова тези мерки са неефективни и често нанасят повече вреди, отколкото ползи - изолират децата, предлагат съмнително образование и ги лишават от реална подкрепа.
Деца между 8 и 14 години често попадат в тази система не защото са извършили престъпления, а защото проявяват "непослушно" поведение - конфликти с родители и учители, бягства, употреба на вещества. Непълнолетните пък често са насочвани от съда или прокуратурата към комисии вместо да получат възпитателна или ресоциализираща подкрепа.
Всяко дете, нарушило закона, е провал на системата, на възрастните, на обществото.
Причините почти винаги се крият в семейната среда, бедността, липсата на достъп до образование или психосоциална подкрепа. За съжаление, институциите у нас често "избутват" тези деца в задния двор на държавата - особено когато става дума за деца от маргинализирани и силно уязвими групи, добавя тя.

Реформата, която не започва

През 2011 г. беше приета концепция за държавна политика в областта на правосъдието за деца. Впоследствие през 2013 г. беше приета Пътна карта за изпълнение, но към 2025 г. действителна реформа няма. През 2016 година (по време на втория кабинет на Бойко Борисов) за обществено обсъждане беше публикуван проект на "Закон за отклоняване от наказателно производство и налагане на възпитателни мерки на непълнолетни лица", но той така и не беше придвижен.
Причините защо реформата се отлага и не започва са комплексни. От една страна липсва политическа воля, синхрон между институциите и дългосрочна визия. Министерството на труда и социалната политика (МТСП), Министерството на правосъдието и Министерството на вътрешните работи често влизат в конфликт по темата за отговорностите и подхода към децата под 14 години. От друга страна противоречия има и за бъдещето на местните комисии - дали да се надградят или да се заменят изцяло.
"Липсата на политическо лидерство за реформа е решаваща, при условие че не може да се очаква широк обществен ентусиазъм от реформи в политиката за деца с трудности в поведението и извършители на престъпления. Особено при щедро и некоректно коментираните в медиите редки случаи на тежки престъпления, извършвани от деца", казва Велина Тодорова. Според нея друга причина е липсата на условия за развиване на съвременни форми за работа с децата в конфликт със закона като финансиране на специализирани услуги, приемна грижа, обучение на специалисти и др., въпреки огромните европейски средства, които влизат в Министерството на труда и социалната политика. По думите й децата с трудно поведение имат нужда преди всичко от закрилни мерки и целенасочени и дългосрочни усилия за поправяне и ресоциализация.
Само един нов закон няма да реши проблема. Необходима е комплексна промяна – от социално-емоционално обучение в ранна възраст до развитие на възстановителни практики и модерни социални услуги
Според Тодорова е важно като причина да се отбележи и провалът в превенцията на проблемното детско поведение. Което по думите й се дължи на липсата на координация между институциите (образователното, социалното министерство, Агенцията за закрила на детето), тежката бедност, отпадането от училище и липсата на смислени занимания за децата. Общините и местните общности също носят отговорност, тъй като не използват потенциала на местните политики за защита на правата на децата и предотвратяване на социалното им изключване, смята още експертът

"Да не наказваме травмата, а да я лекуваме"

Министерството на правосъдието обяви, че до края на 2025 г. ще внесе нов законопроект за детското правосъдие. Национална мрежа за децата и УНИЦЕФ участват в работната група, а натискът от обществото след случаите на агресия между деца засили интереса към темата. В края на май правосъдният министър Георги Георгиев обяви, че е формирана работна група начело с доц. Ралица Илкова, ръководител на катедрата по наказателноправни науки в Юридическия факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". В нея участват представители на 12 различни институции и сектори. Целта на работната група е да изготви анализ на успешните европейски модели и стандарти, международни европейски актове, които да бъдат приведени в съответствие с нашето законодателство. По-трудната част от задачата е да се направи оценка на дейността на местните комисии за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, заяви Георгиев.
По думите му много често извършителите не са закоравели престъпници, а млади хора, които не са формирали трайно престъпни намерения.
"Законът трябва да въведе механизми за отклоняване от официалните съдебни производства, да осигури алтернативи на задържането и специализирани програми за работа с деца в конфликт със закона, като задържането се прилага само в краен случай", коментират още от УНИЦЕФ. Организацията подчертава и спешната нужда от укрепване на капацитета и компетенциите на специалистите, тъй като съдебна система, нечувствителна към правата и нуждите на децата, може да им нанесе допълнителни вреди вместо да им гарантира защита и справедливост.
"Ако и този закон остане само обещание - ще продължим да наказваме травмата, вместо да я лекуваме", предупреждава Еленков.
Исус и децата като него, веднъж попаднали в системата, излизат много трудно. Образованието в интернатите е с много лошо качество, т.е. възможността докато изтърпяват наказанието си, да постигнат успех в учението, е много малка. Шансът му е сам да се пребори и да намери възможност за някакво развитие.