Университетът по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ) планира да привлича за студенти българи от чужбина и да създава консорциуми с други висши училища. Висшето училище се готви да открие нов Институт за българската диаспора и културното наследство зад граница с идеи за разнообразни дейности за българите зад граница, изследването им и обучения за тях.

Проектът е внесен от министъра на образованието Красимир Вълчев по искане на ректора проф. Ирена Петева и след решение на академичния съвет от 26 юни. След едномесечно обсъждане се очаква Министерският съвет да го гласува. Преди десет години най-краткото представяне на висшето училище беше "университет на службите и властта".

Тогавашният му ректор Стоян Денчев (сътрудник на комунистическата Държавна сигурност, а след промените вицепрезидент на някогашната "Мултигруп", заемал и други официални позиции) сега е директор на Института по информация и сигурност в УниБИТ и председател на съвета на настоятелите.

Държавата няма да има пряк ангажимент за финансирането на института, то ще бъде осигурявано от бюджета на УниБИТ, от международни проекти и програми, от консултантски проекти и реализацията на научни резултати, се разбира от доклада на министъра към проекта.

Заявените като основни дейности на института са:

Сред основните цели на института, който правителството евентуално ще открие, са посочени участие в консорциуми с висши училища и други институти със сходна дейност, но и реализиране на национални задачи, възложени от държавата и културна дипломация.

В частичната предварителна оценка на проекта е записано, че "до този момент в Република България не е създавано специализирано звено в образователната система, което да осъществява научни и приложни изследвания за състоянието на българските общности в чужбина и да предлага иновативни решения, свързани с историята и културата на българската историческа и съвременна диаспора зад граница. Липсата създава затруднения при реализирането и отчитането на държавните политиките в тази област, както и възпрепятства пълноценното реализиране на мерки и дейности в подкрепата на българските общности в чужбина с цел съхранение и разпространение на българския език, родната култура, традиции и самосъзнание сред нашите сънародници по света".

Отбелязано е още, че при липсата на такъв институт "се пропускат възможности за: разработване на социално-икономически анализи за състоянието на българската диаспора; обучителни курсове в областта на родната история и култура по теми и проблеми за състоянието и развитието на българските общности зад граница; разработване и провеждане на обучения, квалификация и специализации по характерни за висшето училище специалности, предназначени за българите, живеещи извън страната".

В оценката е отчетена и липсата на официална статистика колко са българите зад граница. Цитирано е отговор на парламентарен въпрос от началото на 2023 г., в който според Министерството на външните работи "българските граждани по света са малко над 2,83 млн. души".