Последната книга на Владислав Христов "Маслен нос" е като морски дневник. Едно след друго 75-те стихотворения споделят преживяното на брега, а читателят разбира, че масленият нос всъщност се отнася повече до света на четириногите, отколкото до света на географските понятия. Можем да приемем отделните текстове в книгата и като една завършена и цялостна новела, защото те не са озаглавени, няма главни букви и пунктуация и като че преливат едно в друго, макар и да не губят своята самостойност като чувство, метафори и поанта. Похват, срещан при светите книги, без обособено начало и край. В същото време ежедневните случвания са поднесени с прецизно регистрираща събитийност:

Морето в книгата е винаги повод за предчувствия, случвания и спомени. Фройд казва: "Детето играе, а възрастният писател фантазира". И добавя, че писателят си спомня нещо по повод от детството, създава творба сега и тя е в бъдещето. И тези три времена са нанизани на шнура на едно желание. А ние сме изпълнени с желания до края. Особено с желание за море. Когато изникне пред очите ни представа, спомен или реалност на море, винаги ни идва на ум Христо-Фотевото "Не е измислица морето".

Не само, че не е измислица, а една много осезаема реалност, която обсебва всичките ни сетива - чуваме вълните и морските птици, водата гали тялото ни, соленият вкус прониква през устните ни, мирисът на водораслите разтваря гърдите. Какво по обгръщащо цялото ни същество от морето.

Морето като топос винаги отключва у нас много екзистенциални въпроси. Всяка една случка, а те се менят пъстро в майсторски създадената книга на Владислав Христов с всеки стих, ни поставя пред интелектуалното изпитание как ще осмислим преживяното. И общуването ни с морето винаги е повод да преосмислим и минало, и настояще, и бъдеще. Самото общуване, по толкова възможни начини с морето, си е едно събитие.

Дори изреждането на видовете вятър край морето от местния рибар само по себе си е повод за творба:

На мен това изреждане ми звучи като клетва и заклинание на някакъв непонятен език. И почувствах това стихотворение като едно от най-екзотичните от този така наречен от мен морски дневник. Тук са и децата, които много искат да видят риба балон. В желанието си за такава среща, те дори я рисуват на пясъка:

Поантата на това стихотворение е определено философска. Дали простите неща в един момент се оказват най-трудни за осъществяване. Знаем, че всички важни, да не кажем - велики неща, всъщност по същество са най-прости, семпли. И си струва да се запитаме: лесно или трудно е да нарисуваш кръг на мокрия пясък? А и нюансът, че това го прави една детска неукрепнала ръка. Кръгът като символ и на нашата лична Вселена ограничава ли ни, или ни защитава? Въпроси, въпроситова просто е един кръг, като в японската калиграфия, който може при рисуването да се получи и малко разкривен.

Местните жители и рибарите в "Маслен нос", без които пейзажът не би бил реален, са нещо като котвите за пришълци като нас на морския бряг, които ни заземяват, тъй както сме понесли нашите поетични метафори и фантазии. Те са вглъбени в своя си свят - свят, в който няма място за деликатности. За тях делфините са морски прасета, които ще отнесат една ругатня, когато са скъсали мрежите. Те не отговарят на любезните въпроси на пришълците курортисти, кълве ли рибата, защото морският вятър така е обветрил ушите им, че място за куртоазия няма. Морски хора - прями, сурови и изсечени от природата с няколко само замаха. Те са друга порода. Но когато стане въпрос за морските ветрове, те ще ти говорят без прекъсване за десет вида такива.

Сред главните персонажи в книгата е капитанът, на сушата той не може две яйца да изпържи без своята жена, но носи цялата отговорност за пасажерите на кораба. Морето ражда друга класа хора. Морски хора. А ние пришълците с палатки сме там за поредното си летуване, което после ще приберем, добре сгънати и подредени, като изпраните си плажни кърпи, спомени в жилищата си.

Е да, за да удължим спомените и преживяното, ще занесем и трофеи като рапан, мидичка, обло камъче. Владислав Христов талантливо, за пореден път, ни говори за едно кътче от света, което е опознал със сърцето си, споделил е с близките си хора и приятели. И се е докоснал до прозрения, които само морето може да ни поднесе като дар.

Едно от най-въздействащите стихотворения е за молитвеното настроение и нагласа, които предизвикват преливащото се море и бряг:

Ето ги отново три времена, но в разбъркан ред. Морският дневник на Владислав Христов ще бъде непълен, ако не кажем и за Маслен нос - едно куче, което е постоянно и непосредствено сред децата и хората на морския бряг. Как свободата на духа на този приятел се вписва в отношенията на морското летуване. И тук цялата природна биологична верига - човек, дете, куче, морски обитатели, птици, тържествува. Тържествува чувството, което владее света - любовта: