Започвам тази глава с фундаменталния въпрос на Алън Тюринг, зададен през 1950 г.: "Могат ли машините да се включат успешно в Играта на имитация" - с други думи, могат ли да дават такива отговори на определени въпроси, че да ни заблудят, че са хора?

И тъй като Тюринг дава само най-общи насоки какви биха могли да бъдат питанията, стандартен тест никога не е имало. Или както често се шегува проф. Стоян Марков, "той е доста хлъзгав", защото всичко зависи от знанията и интелекта на задаващия въпросите. "Ако човекът е с ограничени знания, машината може да реши теста на Тюринг. Ако обаче е с широки познания - за компютъра ще е трудно."

Защо се връщам към онази статия отпреди 74 години ли? Защото тя е основополагаща и до ден днешен са в сила насоките на гения Тюринг. А тези в края са изключително любопитни: "Можем да се надяваме, че машините в крайна сметка ще се конкурират с хората във всичко, дори в интелектуалната област. Кои са най-добри за начало? Дори това е трудно решение. Много хора смятат, че една много абстрактна дейност, като играта на шах, би била най-добра."

Всъщност именно така се започна, за да се стигне до прецедента, когато машините започнаха да бият хората на шах.

Но Тюринг още през 1950 г. е прозрял, че на компютрите трябва да се осигурят "най-добрите сетивни органи, които могат да се купят с пари".

Системите за следене на движещи се обекти отдавна са вградени в промишлените обекти, в модерните фотоапарати и камери.

Те са основата и на управляващите системи на ракетите от типа "стреляй и забрави", които "виждат" и преследват целта автономно без помощта на човек. Каквито и маневри да прави мишената, веднъж прехваната от радарите и динамичните оптически стереовизьори, тя няма шанс да избяга. И най-доброто доказателство за напредъка в това отношение можем да го видим във войната в Украйна, където все повече се разчита на автономни машини и дронове.

Още от 2015 г. се въвеждат системи за откриване на проследяване, за намиране на подозрителни лица или хора, които подготвят терористични атаки или атентати.

В специалните служби се използват вградени в дрехите или в аксесоари камери, свързани с "облак" - мощен суперкомпютър, който следи и анализира целия периметър и при опасност може дори да издаде команда "залегни", или нещо подобно.

От тази гледна точка насоките на Тюринг сякаш се следват буква по буква. Затова е добре да си припомним и последните от тях: "И след това го научете (компютъра) да разбира и да говори английски. Този процес би могъл да следва нормалното обучение на дете. Нещата щяха да се посочват, да се назовават и т.н."

Ако за него краткосрочно "виждане" представлява период от 74 години, тогава, да, той е успял и не само е дал насоките, а е прозрял и на какъв етап ще сме днес - 74 години по-късно. Прав е и когато намеква, че първоначално машините ще имат учител, но един ден кой знае, може те да бъдат Учителят.

Но за да имаме подобен висококвалифициран учител, разполагащ с всички знания на човечеството, бе необходим и Human Brain Project. Той няма да е просто поредна крачка в парадигмата, завещана от Алън Тюринг, а гигантски скок в областта на развитието на изкуствения интелект с помощта на естествения.

Разбрах, че това е така през 2016 г., когато проведох интервю по случай 25-годишнината на вестник "24 часа" с проф. Стоян Марков. В него той коментира, че суперкомпютрите с няколкостотин милиона милиарда операции в секунда и огромна памет "ще имат достатъчно мощност да "акумулират и асимилират знания", като използват съвкупността от различни методи за обучение и респективно софтуер.

Едновременно с това ще се изучат и опишат функциите на центровете на неокортекса, чиито модели могат да послужат за "софтуерната обвивка" на функционалните модели на изкуствения интелект. Ако и когато това се случи, машините ще получат нов мисловен апарат и интелигентните компютри един ден може би ще еволюират в креативни машини. Нещо като втора раса някога в далечното бъдеще."

Пътят бе ясен. "Обединяването на квантовите и суперкомпютърните технологии е от ключово значение за подкрепата на големи научни пробиви - заяви Мария Габриел по време на откриването на квантовия компютър в "Юлих". - Това е като отваряне на врати към нови светове с голям иновационен потенциал."

Тенденцията бе неумолима. Колкото и невероятно да звучи, дори в малка България бяха създадени три центъра. Първият бе Националният център за суперкомпютърни приложения, който шест пъти печели конкурсите за участие във всички проекти на PRACE и е член на Европейски център за върхови постижения. След 19 семинари и обучения над 270 курсисти се научиха да използват суперкомпютрите и повечето от тях правят успешна кариера в България и Европа.

Вторият център е GATE, а третият - Центърът за върхови постижения по информатика и информационни и комуникационни технологии. Всички те си сътрудничат с най-добрите европейски институти в Европа, като Fraunhofer Institute for Experimental Software Engineering, Gauss Centre for Supercomputing, обединяващ центровете за суперкомпютърни приложения в Щутгарт, Юлих и Лайбниц.

Нещо повече, български специалисти работят в общи проекти с френския концерн за атомна енергетика CEA, с френската организация за високопроизводителни изчисления GENCI, с TERATEC, със суперкомпютърния център в Барселона, с този в Италия, с Daresbury Laboratory, с Hartree Centre, с Bioexcel, фокусиран върху компютърните биомолекулярни изследвания.

Всъщност именно това сътрудничество и фактът, че България разполагаше с възможно най-иновативните суперкомпютри и съвременен софтуер, през 2020 г. бе подготвена почвата за появата на следващото ниво - INSAIT. Можем само да се надяваме, че това ще е фундаментът за България, за да изгради солидна база от знания, опит и инфраструктура, които ще я превърнат в активен член на Цифрова Европа, развиваща индустрии с висока добавена стойност.

Висшият институт INSAIT за развитието на научни изследвания и иновации в областта на изкуствения интелект бе финансиран не само от държавата, а и от различни компании и еднорози от разрастващата се екосистема.

Моторът на начинанието бе проф. Мартин Вечев от ЕТН - Цюрих, който е сред водещите специалисти в света по компютърни науки, машинно обучение и изкуствен интелект. Важен щрих е, че този университет е дал на света над 20 Нобелови лауреати, включително Алберт Айнщайн.

Неслучайно в София за откриването пристигнаха носителката на престижната награда "Тюринг", смятана за компютърния "Нобел" - израелско-американската изследователка проф. Шафи Голдвасер от Масачузетския технологичен институт, и Нобеловият лауреат Дан Шехтман.

В това отношение България не изневери на традициите си. Ако в миналото бе лидер в електрониката, през 2020 г. тя стана лидер в Източна Европа и в областта на изкуствения интелект. Една идея, която оттогава досега привлича суперталанти и бавно, но сигурно променя пейзажа във високите технологии у нас.

От всичко написано дотук би трябвало да е ясно, че сме на прага на следващата технологична революция. Но тя ще е по-особена, защото, за разлика от предишните, този път ще се появи нова хибридна раса. На първия етап ще се учим да живеем съвместно с все по-интелигентните машини, а на следващия ще настъпи чаканата от мнозина технологична сингулярност.

Футурологът Рей Кърцуейл смята, че мозъците ни по фин начин ще са свързани с облаци и ще получим достъп до много от знанията на човечеството. Една фантастична възможност за онези, които искат да вървят напред, да са креативни, да изучават нови планети и светове и да комбинират естествения интелект с изкуствения.

Какво ще стане с останалите, които не са любопитни и искат да живеят по досегашния начин? Едва ли някой би могъл да каже, но вероятно ще се окажат в ролята на съвременни неандерталци, които отказват да се адаптират към изискванията на новия свят.

Дали и сега не сме изправени пред подобен съдбовен Рубикон, когато за пореден път трябва да избираме от кой подвид ще бъдем - от онези, които не желаят да се адаптират към променящата се среда, или от другите, които бързо ще усвояват новите знания благодарение на суперкомпютрите и AI и въоръжени с тях, дръзко ще се отправят към нови светове в Космоса.

Никой не знае какво ни чака там. Да, те може да са безлюдни, безжизнени планети и луни, но може и да са много опасни. Кой знае? Та ние отново се подготвяме за голямото пътешествие, започнало преди 40-ина хиляди години. И пак ще сме като онези луди хомо сапиенс, които от България са стигнали до Сибир, Камчатка, там не им е харесало и с малки салове и лодки са се отправили към Северна Америка, а след това към Огнена земя.

Същите сме и като онези хомо сапиенс, покорили Австралия преди около 50-ина хил. години; днес учените още търсят улики как е станало това - дали са виждали въобще бряг, за да се отправят към него, или просто са тръгнали към неизвестното, разчитайки на милостта на теченията?

И ако някой си мисли, че вече сме различни, презадоволени и негодни за такива подвизи, много бърка. Експедицията Polaris Dawn от 2024 г. на милиардера Джаред Айзъкман доказа, че сме същите като прадедите ни и генът на любопитството ни е по-силен от всякога. Краткият воаяж на бизнесмена за мнозина изглежда поредната екзотична глезотия на богаташ в Космоса, но ако я анализираме по-внимателно, ще открием, че прищявката му да се подаде от люка и да наблюдава Земята от над 700 км височина всъщност е гигантски скок за човечеството.

Причината е, че именно той може да ни превърне наистина в междупланетна раса. Доскоро това бе запазена територия само за добре тренираните астронавти, но с разхерметизирането на кораба Джаред Айзъкман сякаш открехна вратата на един нов свят за обикновените хора като нас и постави стръв, на която малцина биха устояли.

Зървайки за първи път Синята планета извън люка на кораба, 41-годишният милиардер, покорен от спиращата дъха гледка, промълви: "Великолепно е! У дома имаме още много работа за вършене. Но оттук изглежда като перфектен свят".

В този момент, независимо от своите 1,9 млрд. долара лично богатство, Айзъкман по нищо не се отличаваше от онези Homo sapiens, които с лудото си любопитство се бяха устремили към Америките много преди Великите географски открития. Те не виждаха бряг, не виждаха суша, нямаха нищо освен желанието си да открият по-добри условия за живот.

40-ина хил. години по-късно човечеството прави следващия хиперскок - този път нагоре към Космоса.

Но да не се заблуждаваме. От всичко, което знам от "Бригадата", планът не е хората да рискуват безценните си животи. Вместо тях опознаването на новите светове ще бъде поверено на машините, въоръжени с човешки знания и притежаващи някакъв вид интелект. Тук ще разкажа и за един план, за който научих от хора от "Бригадата" преди 15-ина години.

През този период като научен журналист си позволих да намекна за него 2 - 3 пъти, но много скромно и сдържано, защото звучеше като от научнофантастичен филм. В същото време аз го обсъждах със сериозни учени, прилагащи Златните стандарти в научните си дисциплини. Слава богу, в тази книга вече мога да разкажа всичко, защото имам достатъчно доказателства.

Планът за изучаването на нови светове е следният. Първо, трябва да е готов най-мощният суперкомпютър на човечеството. Неслучайно Илон Мъск прави подобен на JUPITER - Colossus. Причината е, че тези машини ще са "домът" на бъдещия изкуствен интелект.

Компютърът "Магьосникът" в Юлих бе своеобразна граница - до появата на тази машина всички останали смело можем да ги сравним с неандерталците. След нея с JUPITER се появява Homo sapiens.

Второ, както вече изяснихме, този AI трябва да акумулира човешките знания във всички науки, включително етика, философия, теология. По този начин той ще стане съвършеният Учител, който може да обучава децата и да им разяснява дори сложни концепции на достъпен език.

Третата част от плана е този суперкомпютър, който през 2024 г. е с големината на малък завод, с течение на времето да бъде смален до размерите на куфар, за да може да пътува из Космоса. С други думи, това трябва да е компактен модул с всички човешки знания - не само учител, не само машина, която може да усвоява нови факти за средата и да планира адекватни реакции, а може би и майка на пътуващите с нея човешки ембриони. Да, това е най-шокиращото, но само след една-две глави ще стане ясно, че не е научна фантастика, а тази цел вече е на път да бъде реализирана.

Идеята е ембрионите да останат в този вид, докато не бъде намерен подходящ за развитието им свят. Тогава машината ще задейства раждането в изкуствената утроба и ще започне да отглежда децата. Тя ще е и Учителят, който ще ги научи как да общуват, ще им показва елементарни похвати, ще им даде познания по различни науки, ще профилира съзнанието им, ще им разкаже какви са моралните норми на поведение, ще ги обучи на земеделие, енергетика, фармация, химия и най-важното - как да оцеляват в новия свят.

А сега внимание - има и друга част на плана в по-далечно бъдеще. За да се разбере концепцията, много полезно ще е да изгледаме филма "А като Андромеда" на Би Би Си. Той е създаден от учени и с появата си предизвика истинска буря.

Основната идея в него е, че може да се създаде нов живот на друга планета, като се пренесе генетичният код. Във филма това става чрез радиосигнал. След което кодът се вмъква във възприемчива клетъчна среда и така се синтезира нов организъм, който може да се справи с предизвикателствата на новата среда.

Самата концепция не е нова, но науката вече така напредна в областта на генетичното редактиране и лечението на редки болести, че не е далеч времето, когато идеята във филма ще се реализира.

Но от учени от "Бригадата" съм чувала, че в един момент може би няма да е необходимо да се пренасят ембриони из Космоса. Ще бъде напълно достатъчно да се изпраща единствено генетичният код. Въпросът е той да се вгради във възприемчива клетка и среда.

Примерно тялото на жената от филма "А като Андромеда" е снабдено с всички необходими жизненоважни функции, за да трансформира клетката с човешки код в извънземно същество. Тоест няма нужда да се разнасят дискове и епруветки, защото ДНК е просто код - наниз от букви, достатъчно е да има синтезатор, който на базата на кода да синтезира ДНК в истинския му вид.

Той се превръща в протеини, в аминокиселини чрез най-обикновено "заразяване". На същия принцип, както в клетката прониква вирус - по този начин може да се подмени и генетичният материал. Така във филма се появява нова извънземна раса.

Или смисълът на тази прозорлива лента е, че няма нужда от НЛО, от летящи чинии и кораби, защото животът е код и той може да бъде пренесен. А зад идеята за превръщането ни в междупланетна раса се крие именно това - да се пренесе нашият ДНК код във възприемчива среда.

По този въпрос разговарях многократно с хора от "Бригадата" - идеята им харесваше, защото бе проста и елегантна, каквато е и самата Природа. Още повече, един геном може да оцелее в продължение на 120 млн. години - примерно този на крокодилите е с перфектен механизъм за поправка на грешките и се предава от поколение на поколение.

Сега със суперкомпютрите учените правят "гнездото" за човешкия код, а от това дали ще се роди хибридната раса - кой знае? Факт е, че тя може да се появи и по друг начин - ако се намери устойчива форма на живот на друга планета и в нея се имплантира нашият код.