Управляващите смекчиха тона, но запазват курса към свръхконтрол на търговците

Управляващите смекчиха тона, но запазват курса към свръхконтрол на търговците

От името на управляващите има няколко предложения за козметични промени между първо и второ четене, внесени от Йордан Цонев ("ДПС - Ново начало"), Делян Добре (ГЕРБ) и Деница Николова (ГЕРБ)
От името на управляващите има няколко предложения за козметични промени между първо и второ четене, внесени от Йордан Цонев ("ДПС - Ново начало"), Делян Добре (ГЕРБ) и Деница Николова (ГЕРБ)
Управляващите, изглежда, не се отказват от приемането на спорните промени в Закона за въвеждане на еврото, но смекчиха тона за някои от промените. С тях се дават огромни правомощия на Комисията за защита на потребителите да следи търговците да не увеличават по свое усмотрение цените на своите стоки и услуги за период близо година и половина.
Едва козметични поправки в своите текстовете между двете четения предлагат управляващите в лицето на председателя на водещата бюджетна комисия в парламента и депутат на ГЕРБ Делян Добрев, зам.-председателя на комисията и депутат от ГЕРБ Деница Николова и депутата от "ДПС - Ново начало" Йордан Цонев. Опозицията от "Продължаваме промяната", "Демократична България" и "Възраждане" предлагат отпадане на някои от спорните поправки.

Над 20 становища против

Въпреки бързата писта, по която върви законопроектът, заради обществената си значимост той събра над 20 становища на бизнес асоциации и чуждестранни търговски камари в България, които са против приемането му. В тях влизат както туристическият, така и високотехнологичният бизнес, фармацевтичните компании и големите търговски вериги, както и някои от най-големите бизнес асоциации като Българската стопанска камара и Българската търговско-промишлена палата.
От Института за пазарна икономика посочват, че "предложението е вредно, опасно и не бива да се приема". Институтът предупреждава, че с предложените изменения се предоставят изключително широки правомощия на Комисията за защита на потребителите, която, за да прилага тази норма, де факто се превръща в своеобразен "комитет по цените", характерен за плановите икономики.
С промените се отваря път към пълен регулаторен произвол - оцеляването на практически всеки бизнес ще зависи от усмотрението на Комисията за защита на потребителите, която неминуемо ще работи избирателно.
Други бизнес асоциации описват предложенията за промени като "крайни антипазарни мерки, замразяване на търговския оборот за година и четири месеца, неоправдана и прекомерна намеса в пазарната икономика, свръхрегулация, наложена под обществен и политически натиск".
От Асоциация "Прозрачност без граници" описват законопроекта като "белязан с всички прокорупционни предпоставки", а според Българската търговско-промишлена палата той представлява "опасен прецедент за държавна намеса в свободния пазар".

Козметични промени между първо и второ четене

Депутати от управляващите партии предлагат няколко промени в законопроекта на правителството, които касаят както проверките на контролните органи върху търговците, така и санкциите срещу тях. В предложенията на Добрев, Николова и Цонев текстът, че "търговците не могат да увеличават цените на предлаганите от тях стоки и услуги без обективни икономически фактори", е променен на това, че "при изменение на цените търговците са длъжни при поискване от контролните органи да предоставят документи относно наличие на обективни икономически фактори за повишаването". Те предлагат и текст, който да регламентира какво са обективни икономически фактори.
Според предложенията това са външни за търговеца, предоставящ стоки и услуги на потребители, документируеми промени в разходите по производство, доставка, съхранение и продажба, както и нормативни промени, извънредни обстоятелства и други фактори, които имат пряко и съществено отражение върху себестойността.
"Демократична България" пък предлага цялата тази разпоредба да се премахне, защото според тях създава стимули търговците да вдигнат цените преди влизането ѝ в сила от 8 август и защото би могла да се използвала за удари върху конкретни фирми по неясни критерии.
В поправките управляващите допълват текстовете, според които служители на Комисията за защита на потребителите и Националната агенция за приходите могат да изискват "всякаква информация" от търговците, на това, че те могат да изискват само "информация, необходима и пропорционална на предмета на проверката, като мотивират писмено искането си и посочат правно основание за това, свързано със защитата на потребителите". В този текст те добавят и Комисията за финансов надзор, която също да получи тези правомощия.
Добавят и текст, според който държавните служители са длъжни да спазват условията за конфиденциалност за информацията, която представлява търговска, производствена или професионална тайна. А исканата информация от фирмите вече се предлага да не може да обхваща данни преди 1 януари 2025 г., освен когато проверката не може да бъде извършена без по-стара информация. В първоначалния текст се посочваше, че исканата информация не може да бъде преди 1 януари 2024 г.
"Продължаваме промяната" предлага изцяло да отпаднат по-големите правомощия на КЗП. "Възраждане" пък предлага по време на проверките търговците да имат минимум 5 дни, за да предоставят исканата от контролните органи информация, а "Демократична България" - 7 дни. Към момента според текстовете този срок ще бъде определян от служителите, които извършват проверката, а при неспазването му те могат да наложат и глоби на търговците, достигащи до 200 хил. лв.

Цените онлайн

Добрев, Николова и Цонев поправят предложението на кабинета големите търговски хранителни вериги и аптеки да обявяват цените си всяка седмица на своите интернет сайтове и сега предлагат това да става всекидневно. Комисията за защита на потребителите да взима данните оттам и да ги нанася в създаден от нея сайт. Това е и сред предложенията на "Демократична България".
По този начин се предлага всички търговци, които осъществяват търговия с хранителни стоки, алкохолни и безалкохолни напитки, тютюневи изделия, нехранителни стоки и лекарствени продукти с оборот за предходната година над 10 млн. лв., да са длъжни да публикуват ежедневно до 7 ч. сутрин на интернет страниците си информация за крайните продажни цени за всички предлагани за продажба стоки за този период от състава на голямата потребителска кошница.
Ако в отделните обекти на търговеца през един и същ период се предлагат едни и същи стоки на различни цени, данните се публикуват отделно за всеки обект.
В унисон със заявката си в бюджетната комисия сега Делян Добрев предлага в рамките на първия месец след влизането в сила на изискванията за това отчитане да не се прилагат санкции. Иначе те са между 10 хил. и 100 хил. лв. за първо нарушение и двойни за второ.
От "Алианс за права и свободи" предлагат да отпадне това изискване за аптеките с аргумент, че няма изискване те да имат собствени интернет страници.
"Демократична България" предлага също така, ако контролните органи установят неизпълнение на изискванията относно размера на шрифта или начина на изписване на валутите при някой търговец, първо да издадат писмено предписание за нарушението с минимален срок за доброволно отстраняване, който да не бъде под 7 дни. Глоба или имуществена санкция да се налага само при неизпълнение на предписанието или при повторение на нарушението.

Санкциите

Добрев, Николова и Цонев предлагат и малко по-ниски санкции спрямо тези в законопроекта на правителството. Те предлагат при "необосновано покачване на цените" санкциите за фирмите да са между 5 хил. и 100 хил. лв., а при повторно нарушение - двойно увеличаване. Ножицата между минималната и максималната стойност обаче е огромна, а депутатите посочват, че размерът ще се определя при отчитане тежестта, продължителността и последиците от нарушението. За предприятие с оборот над 50 млн. лв. за предходната година санкцията може да бъде и по-голяма - 0.5% от оборота през нея при първо нарушение и 1% при второ, но не и над 1 млн. лв. Във варианта на правителството санкциите се предвиждаше да бъдат само процент от оборота и не се предлагаше да има таван.

Празен чек

Управляващите леко коригират и текста, който Мартин Димитров ("Демократична България") описа като "празен чек" и според който правителството по свое усмотрение може да взима мерки за ограничаване на прекомерното нарастване на цените на стоки и услуги. Сега в предложенията между двете четения Добрев, Николова и Цонев предлагат правителството да може да взима мерки само при рязко и значително нарастване на цените на стоки и услуги от първа необходимост.
Те са изготвили и определение какво са стоки и услуги от първа необходимост - ограничен набор от основни потребителски стоки и услуги като хранителни продукти (хляб, мляко, яйца, олио, брашно и др.), питейна вода, електроенергия и топлоенергия за битови нужди, лекарствени продукти по лекарско предписание и базови средства за лична хигиена.
Определение за рязко и значително нарастване на цените обаче липсва, а думата "други" отново оставя широко поле за интерпретации.
"Възраждане" и "Продължаваме промяната" предлагат текстът за въпросните мерки да отпадне или според "Възраждане" поне такива да се въвеждат след решение на Народното събрание.
"Демократична България" пък предлага в срок до 1 юни 2026 г. държавните и местните органи да не могат да увеличават таксите за административни услуги и така "държавата да даде пример".

Становище на Комисията за защита на потребителите

Интересна позиция по предложенията между двете четения публикува и Комисията за защита на потребителите. Тя коментира предложенията на депутатите, като не е съгласна с никое от тях освен с това аптеките да не публикуват на свой уебсайт цените на своите стоки и да ги предоставят на комисията. Всички други предложения комисията не подкрепя и препоръчва депутатите да приемат първоначалния вариант на законопроекта.
Според нея поставяне на минимален срок от 5 или 7 дни за исканата от нея информация от търговците би ограничило ефективността на контролната дейност.

И нещо конкретно за еврото

Двама депутати от управляващото мнозинство - Делян Добрев от ГЕРБ и Атанас Атанасов от БСП, предлагат двойното обозначаване в левове и евро на печатни издания като книги, учебници и други помагала, вестници и списания да започне от 1 януари 2026 г., така че да се даде достатъчно време да започне отпечатването на издания и в двете валути.