Парламентът окончателно позволи прокуратурата да иска по-дълги срокове за разследване
Народното събрание прие на второ четене окончателно ключови промени в Наказателния кодекс и в Наказателно-процесуалния кодекс, в които текстове предвиждат прокуратурата да има по-дълги срокове и многократно да може да удължава срока на разследване, а доказателствата, събрани след изтичането на тези срокове да се приемат като годни от съд. Освен това се дава възможност и за изслушване на експерти по автотехнически експертизи по дела за катастрофи онлайн с видеоконферентна връзка за по-бързо разглеждане на делата.
На практика срокът за извършване на разследването по всички дела бе увеличен въпреки предупрежденията на някои парламентарни групи, че така се връща отново фигурата на "вечния обвиняем", а парламентът вместо да дисциплинира прокуратурата да работи по-бързо по дела, й създава "нормативен комфорт". С промените срокът за извършване на разследване вече няма да е два, а три месеца, а по сложните дела - шест месеца.
Ако тези срокове не са достатъчни на прокуратурата, те могат да бъдат удължени, като при фактическа и правна сложност на делото прокурорът може да удължи този срок до 12 месеца, а не до 4 месеца, както е в момента. Това бяха и едни от най-спорните текстове по време на дебата и в пленарната зала се чуха както напомняния за серия от осъдителни решения срещу България в Европейския съд по правата на човека в Страсбург, така и предупреждения, че с тези поправки подобни дела ще продължат да се завеждат. С поправките в Наказателно-процесуалния кодекс, които днес бяха приети окончателно, отпада и правилото, че срокът на всяко удължаване не може да бъде повече от два месеца, а вместо това се записва, че той "се съобразява с фактическата и правната сложност на делото".
Отпада и забраната събраните доказателства след изтичането на срока да се ползват пред съда при постановяване на присъдата, като това вече ще е възможно. Преди да влязат в сила, поправките трябва да бъдат обнародвани в "Държавен вестник", а президентът може да наложи вето.
Опозицията предупреди за връщането на "вечния обвиняем"
По време на дебата активни бяха единствено представителите на опозицията от "Възраждане" и "Продължаваме промяната - Демократична България", които настояха тези поправки заедно с някои други също спорни изменения да не бъдат приемани. Сред критикуваните по време на обсъждането бяха и текстовете за това да се създадат нови текстове, които предвиждат отнемане на имущество при определени обстоятелства, което е предоставено или дарено на недобросъвестни трети лица.
Надежда Йорданова от "Продължаваме промяната - Демократична България" предупреди, че се предлага "отваряне на ножицата" за възможните срокове за извършване на разследването за досъдебното производство. Създава се възможност за прекомерно удължаване на сроковете за разследване по дела с фактическа и правна сложност на 12 месеца.
| "Това са прекомерни срокове, а освен това ще могат да бъдат използвани пред съд доказателства, събрани извън сроковете. Развързваме по абсолютно безконтролен начин ръцете на прокуратурата без мотиви да искат удължаване на сроковете", предупреди Йорданова и припомни, че България е била осъждана много пъти от ЕСПЧ именно заради бавно правосъдие. |
"В българските арести има хора, които са задържани по 6 месеца, по 1 година, срещу които не са извършвани никакви следствени действия", обясни още Йорданова, а след като измененията бяха гласувани, тя призова президентът Румен Радев да наложи вето на текстовете.
Юлиана Матеева от "Величие" също обърна внимание на това, че ще се стигне дотам да има вечни разследвания, при които единственият таван ще бъде давностният срок. "Ние предлагаме максимален срок за разследване от 2 години, защото сега, с тези промени ние осигуряваме бездействието на органите, осигуряваме им пълен процесуален комфорт да не искат на всеки 2-3 месеца удължаване на сроковете, а на 6-12 месеца. Това крие риск от много осъдителни решения. Да не осигуряваме процесуална нирвана на разследващите, сроковете трябва да ги дисциплинират", призова Матеева.
Васил Пандов от "Продължаваме промяната - Демократична България" също припомни осъдителни решения срещу България в Страсбург, като даде пример с дело, по което 9 години човек е бил обвиняем и подсъдим, без да е бил осъден. Божидар Божанов също коментира тези текстове и обясни, че т.нар. държане на дела и разследвания на трупчета може да е на три етапа - във фазата на предварителната проверка, в досъдебното производство и при прекратени досъдебни производства, които обаче могат да бъдат отворени отново по всяко време в срок до 2 години като предупреждение към потенциалните обвиняеми и инструмент за принуда.
Цвета Рангелова от "Възраждане" коментира други текстове от законопроекта, с които с параграф първи се създават две нови алинеи. Текстовете предвиждат отнемане на имущество в полза на държавата от "трето недобросъвестно лице". Става дума за вещи, предназначени или послужили за извършване на умишлено престъпление, предмет на умишлено престъпление, пряката и непряката облага, придобити чрез престъплението, които вещи или имущество са придобиит от трето недобросъвестно лице, когато неговото деяние не съставлява престъпление и ако имуществото не подлежи на връщане или възстановяване. Имуществото ще се отнема и при правоприемство на юридическото лице. Дава се възможност и трети добросъвестни лица да защитят правата си пред съд.
"С тези параграфи казваме кое е трето недобросъвестно лице, на което ще се отнема имущество при определени обстоятелства, а в параграф 2-ри даваме възможност за участие в производствата на трети лица. Имам сериозни притеснения кой и с какъв акт ще установява добросъвестността на едно лице. Даваме и правото на защита едва в съдебната фаза на процеса, но как ще защити правата си това трето лице, когато е получило обезпечителна мярка в хода на досъдебното производство и как ще се запознае с материалите. Поради бързане или поради политическо нежелание или законодателна немощ Министерският съвет отказа да коригира и да се вслуша в тези резонни мерки", обясни Рангелова. Тя подчерта, че заради тези проблеми и съображения "Възраждане" няма да подкрепят поправките на второ четене.
Петър Петров също коментира, че тези текстове са най-противоречиви, като посочи, че няколко са проблемите в този параграф за упражняване в пълна степен на правата на третото заинтересовано лице, чието имущество би могло да бъде обект на искане от страна на прокуратурата.
"Не е посочено как ще упражнява правата си и какви точно са те. Тази процедура ще е порочна и ще доведе до нови проблеми, които ще наложат поправка на Наказателния кодекс. Не регламентираме и какво се случва, ако това лице е дете, на което е дарено имущество, което е конфискувано", добави още Петров.
Златан Златанов каза, че няма да подкрепят този законопроект, защото за парламентарната група на "Възраждане" това е едно "трибунално правосъдие" - решения, които са в ущърб на обществото и на индивидуалните права на обикновения човек. "В този законопроект правим така, че да има колективна наказателна отговорност", коментира Златанов и той посочи, че това ще даде "още една бухалка в ръцете на прокуратурата и на Делян Пеевски, от когото тя се управлява".
Изпит за вещи лица и онлайн изслушване на експерти по дела за катастрофи
Други ключови промени бяха приети днес и предвиждат да се разширят възможностите за изслушване на вещи лица по автотехнически експертизи по дела за катастрофи, като целта е вещите лица да могат в рамките на един ден да участват от кабинета си онлайн в няколко съдебни заседания по различни дела, вместо процесите да се отлагат, защото експертът не може да се яви в един ден на дела в различни градове. Въвежда се и изискване всички експерти от тази област да положат изпит за признаване на правоспособност и ако не го издържат, ще бъдат извадени от списъците с вещи лица.
Експерти по дела за катастрофи ще се изслушват дистанционно, прие комисия на второ четене
Златан Златанов от "Възраждане" подчерта, че трябва да се забързат досъдебните производства, а за целта трябва да се разшири възможността за онлайн изслушване на експертизи по дела, която беше използвана по време на пандемията от коронавирус. Цвета Рангелова смята, че някои от текстовете обаче ще създадат огромен проблем и по-конкретно въвеждането на изискване експертите да полагат изпит.
"Ако едно лице досега е можело да изпълнява такива експертизи и сме приемали, че има достатъчно образования, знания и умения защо искаме да полага изпит? При по-възрастните това няма да се случи, те няма да отидат на изпит, ще отпаднат от списъците на вещите лица и скоро ще търсим кого да назначим, защото няма да има достатъчно вещи лица", предупреди Рангелова.