В рамките на година - от 8 август 2025 до 8 август 2026 г. търговците ще могат да бъдат проверявани дали вдигат цените на своите стоки и услуги без "обективни икономически фактори" от три контролни органа - Комисията за защита на потребителите, Националната агенция за приходите и Комисията за финансов надзор. Санкциите при установяване на вдигане на цените без посочените в закона причини могат да достигнат 1 млн. лв. при по-големите търговци.

Това са част от промените, които депутатите от ГЕРБ, БСП, "Има такъв народ", "ДПС-Ново начало" и четиримата депутати, нечленуващи в парламентарна група, приеха в Закона за въвеждане на еврото по бързата писта в рамките на 10 дни. Той бе отворен с предложения за промени на правителството, които бизнес, икономисти и опозиция описаха като "скандални". Между двете четения ГЕРБ и "ДПС-Ново начало" смекчиха тона, но оставят поле за проверки на хиляди бизнеси и на практика въвеждат възможност за санкция, ако търговец увеличи цените си с цел например да увеличи маржа си.

Това е смекченият вариант на текста, който предложи правителството и според който бизнесът не можеше да вдига цените си без обективни икономически фактори. Отделни предложения този текст да отпадне имаха "Демократична България" и "Продължаваме промяната", но те бяха подкрепени само от самите тях, "Алианс за права и свободи" и МЕЧ.

Според окончателно приетите текстове служителите на Комисията за защита на потребителите, Националната агенция за приходите и Комисията за финансов надзор могат да изискват от проверяваните лица само информация, необходима и пропорционална на предмета на проверката, като мотивират писмено искането си. Според първоначалните текстове органите можеха да искат "всякаква информация" без нужда да мотивират искането си. На практика обаче така все пак им се дава право да влизат на проверки без съдебно решение.

Депутатите приеха окончателно още лицата, от които е поискана информацията, да са длъжни да я предоставят в определен от длъжностните лица "разумен срок, който не може да бъде по-кратък от 5 работни дни". В предложението на правителството нямаше минимален срок, но бе приета идеята на "Възраждане" за 5-дневен такъв.

Информация, която представлява търговска, производствена или професионална тайна, се предоставя при спазване на изискванията и стандартите за защита. Длъжностните лица се задължават да пазят тайните на бизнесите.

Искането за предоставяне на информация не може да обхваща период преди 1 януари 2025 г., освен когато без тази информация не може да бъде извършена проверката. В първоначалните текстове заложеният период бе преди 1 януари 2024 г.

Санкциите за търговците, които повишават цените си без обективни икономически фактори, са повишени от 5 до 100 хил. лв. за първо нарушение и двойни размери за повторно. Размерът се определя, като се отчитат тежестта, продължителността и последиците от нарушението. В случай че нарушителят е търговец с оборот от над 50 млн. лв., се налага имуществена санкция в размер до 0.5% от реализирания оборот за предходната година и 1% при повторно нарушение, но при таван от 1 млн. лв.

Ако не бъде спазен срокът за предоставяне на исканата от контролните органи информация, търговците може да получат глоба между 5 и 100 хил. лв. при първо нарушение и двойни при повторно.

Депутатите приеха и описание на "обективни икономически фактори".

Според депутата на "Демократична България" Мартин Димитров има опит за смекчаване на строгите ограничения, внесени от кабинета, но "продължава да има опасност фирмите да бъдат разделени на добри и лоши и да бъдат нанесени удари от контролните органи".

Според него също така КЗП има много ограничени възможности. "Ако си представят, че тя ще разбере механизмите на ценообразуване, няма. КЗП няма никакви възможности да се справи с тези задачи".

Според депутата на "Продължаваме промяната" Венко Сабрутев "от днес бизнесът е в реална опасност, защото се съзава нечовешка бухалка". Според него законопроектът, скрит уж в грижа за хората, постигна увеличение на цените.

Депутатите не приеха и предложението на "Демократична България", с което "да се даде пример" и държавните органи и тези за местно самоуправление да нямат право да увеличават таксите си за извършване на административни услуги. "За" това гласуваха само "Продължаваме промяната - Демократична България", "Възраждане", "Алианс за права и свободи" и МЕЧ.

Периодът на самото двойно обозначаване на цените също е скъсен - от 8 август 2025 г. до 8 август 2026 г., т..е само в рамките на година.

С промените депутатите разшириха изключенията, при които стоките не се обозначават с две цени в лева и евро. Това вече важи и за:

Приети бяха и нови правила за двойното обозначаване на цените, които вече трябва да са с еднакъв размер, вид и цвят и шрифт.

До 8 октомври на търговците бе даден гратисен период и дотогава няма да им бъдат налагани санкции нито за неправилно обозначаване на цените на етикетите в лева и евро, нито ако фискалните им апарати все още не са настроени да работят и в евро. Според информация от Българската стопанска камара от вторник само около 35% от 500 хил. фискални апарата са актуализирани.

Задължение за двойното обозначаване на цените за таксиметровия превоз на стикерите на автомобилите компаниите в бранша ще имат от 31 октомври нататък.

Парламентът прие в периода на двойното обозначаване големите търговци с хранителни стоки, алкохолни и безалкохолни напитки, тютюневи изделия, нехранителни стоки и лекарствени продукти с оборот от над 10 млн. лв. да публикуват ежедневно до 7 ч. във формат, който позволява извличане на данните на интернет страниците си информация за деня за продажните цени на предлагани за продажба стоки от голямата потребителска кошница. За кои точно стоки ще се изисква информацията, ще определи Комисията за защита на потребителите.

В случай че търговец, който отговаря на тези критерии, не поддържа интернет страница, той ежедневно се задължава да предоставя на КЗП информация във формат, позволяващ извличане на данните.

Когато в отделните обекти на търговеца през един и същ период се предлагат едни и същи стоки с различни крайни цени, информацията се публикува отделно за всеки обект.

С цялата тази информация КЗП ще създаде и поддържа публичен портал и ще публикува ежедневна информация за цените на търговците.

Предложението бе на "Демократична България", тъй като това на правителството бе за публикуване на осреднени цени на ежеседмична база. Според Димитров обаче целта би трябвало да е да се създаде платформа, на която потребителите да влязат и да видят къде би им било най-изгодно да си купят каквото им е нужно.

До 8 октомври търговците няма да бъдат санкционирани, ако не изпълняват тези критерии. След това санкциите за тях са между 10 и 100 хил. лв. за първо нарушение и между 20 и 200 хил. лв. при второ.

Депутатите приеха и текст, според който правителството може да приеме временни мерки за противодействие в случай на значително нарастване на цените на стоки и услуги от първа необходимост. Какво точно е значително нарастване на цените не се уточнява, т.е. то ще бъде по усмотрение на кабинета.

Дава се и общо определение на това какво са стоки и услуги от първа необходимост..

Според Мартин Димитров какво е значително нарастване на цените "никой не може да каже" и "тогава Министерският съвет може да приложи целия социализъм и комунизъм, за който се сетят. Може да се приложи таван на цените, на надценките. Може някой да реши да национализира нещо. Такива извънредни правомощия не трябва да се дават на нито един Министерски съвет, още повече че вече има постоянно действащ парламент. Ако има казус, те (бел. ред. - правителството) идват с предложения в пленарна зала и ако трябва, ще заседаваме в един ден, колкото е нужно".

Предложения за отпадане на текста имаха както "Демократична България", така и "Продължаваме промяната" и "Възраждане". Те бяха подкрепени само от въпросните партии, "Алианс за права и свободи" на Ахмед Доган и МЕЧ.