Когато президентът на САЩ Доналд Тръмп и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен си стиснаха ръцете в шотландския голф курорт на Тръмп в неделя, те не просто обявиха ново търговско споразумение - те официализираха икономическата и идеологическата капитулация на Европа.

Съгласявайки се на 15-процентни мита за повечето експортни стоки за САЩ, Европейският съюз капитулира пред светогледа на Тръмп, че в преговорите може да печели само едната страна. По този начин ЕС се отказа от принципите на мултилатерализма, които отдавна ръководят световната търговия.

Икономическите последици са незабавни и тежки. Сега европейските износители са изправени пред мита, които са почти десет пъти по-високи от предишната среднопретеглена търговска стойност от 1.6 %. Само "Фолксваген" съобщи, че е претърпял загуби в размер на €1.3 млрд. ($1.5 млрд.) поради по-високите американски мита.

Но самата митническа ставка е само част от проблема.

Тези зашеметяващи суми неминуемо ще отклонят ресурси от европейското развитие и иновации, като същевременно ще легитимират двустранната принуда над многостранната и основана на правила система на Световната търговска организация. Както критиците с право отбелязват, този огромен отлив е директно за сметка на вътрешните инвестиции.

Като най-голям икономически партньор на Америка с годишна търговия от близо $1 трлн., ЕС разполага със значителни лостове за влияние. Докато САЩ имат дефицит от $235.6 млрд. по отношение на стоките с ЕС, дефицитът на блока със САЩ по отношение на услугите в размер на €148 млрд. предлага ясни възможности за ответни мерки - от цифрови данъци до ограничения за американските технологични гиганти.

Седмици по-рано, в очакване на безизходица в преговорите, европейските политици бяха подготвили контрамита срещу американски стоки на стойност 93 млрд. евро.

Инструментът за борба с принудата например можеше да забрани на американските компании да сключват държавни договори в ЕС, да отнеме права върху интелектуална собственост и да наложи по-широки търговски ограничения. Въпреки това националните лидери, страхувайки се от ответните мерки на Тръмп и под натиска на националните индустрии, желаещи да запазят достъпа си до американския пазар, отказаха да упълномощят фон дер Лайен да използва който и да е от тези инструменти. Което я принуди да преговаря от слаба позиция.

Контрастът с други търговски партньори на САЩ е доста ярък. Когато през май Обединеното кралство си осигури от Тръмп 10-процентна митническа ставка, европейските лидери изразиха загриженост за приемането на подобни условия. Сега те приветстват като дипломатически пробив 15% мита върху износа на ЕС. Неудобната истина е, че Великобритания, действайки самостоятелно, договори по-добри условия, отколкото ЕС като цяло.

Поради липсата на истинска система за управление на целия ЕС блокът остава неспособен да превърне конкуриращите се национални програми в единна позиция. Тъй като фон дер Лайен беше ограничена от държавите-членки, които даваха приоритет на тесните си вътрешни интереси пред европейското сближаване, резултатът беше сделка, която не удовлетворява никого освен Тръмп и вкарва Европа в състояние на структурирана зависимост.

Неуспехът на ЕС да се противопостави на Тръмп е особено тревожен предвид заявената от него цел за постигане на стратегическа автономност. Някои могат да твърдят, че сделката - която технически не е официално търговско споразумение, а по-скоро набор от изявления, очертаващи текущ преговорен процес - печели време. Като успокоява Тръмп, твърди Комисията, тя поддържа трансатлантическите връзки, като същевременно създава пространство за бъдещи изключения.

Но ако това наистина е стратегия за печелене на време, бихме очаквали ЕС да предприеме конкретни стъпки за постигане на стратегическа автономия: увеличаване на разходите за отбрана, ускоряване на диверсификацията на веригите за доставки и инвестиране в ответни способности. Вместо това, след като години наред обещаваха да намалят зависимостта си от чужди сили, лидерите на ЕС избраха да заменят руския енергиен внос с американски доставки и да се ангажират с мащабни покупки на американско военно оборудване.

В продължение на десетилетия европейските държави не успяват да изпълнят целите на НАТО за разходи за отбрана, като се задоволяват да се приютят под ядрения чадър на САЩ. Сега същото подчинение се проявява и на икономическия фронт, тъй като ЕС се оказва неспособен да мобилизира колективната си тежест пред тактиката на Тръмп за натиск. Тази военна и икономическа зависимост създаде структурен дисбаланс, който обхваща отбраната, търговията и енергетиката, оставяйки Европа в състояние на постоянна васализация.

Способността на Тръмп да изтръгне мащабни икономически отстъпки и ангажименти за разходи за отбрана показва колко ефективно САЩ могат да използват като оръжие тревогите за сигурността на Европа, за да преследват по-широки геополитически цели. Обещанието за инвестиции в размер на $600 млрд., голяма част от които са предназначени за закупуване на военно оборудване, принуждава Европа да субсидира американските изпълнители на отбранителни услуги, като същевременно подкопава собствената си индустриална база.

Вместо да създаде мощен прецедент за други региони, които се сблъскват с икономическия натиск от страна на САЩ, той утвърди транзакционния подход на Тръмп, окуражавайки не само бъдещите американски администрации, но и други глобални сили, желаещи да превърнат търговията в инструмент за геополитическа принуда.

Макар че непосредствената криза може да е отминала, дългосрочните щети върху доверието и автономността на ЕС ще бъдат дълготрайни. Широко разпространеното схващане, че Европа се предава без съпротива, несъмнено ще подтикне към отправяне на нови предизвикателства към европейските интереси.

Вместо да се опитват да прехвърлят вината върху фон дер Лайен, държавите - членки на ЕС, трябва да се запитат дали избягването на търговска война си е струвало да се откажат от основополагащия ангажимент на Европа към многостранността и да загубят всякакъв надежден път към стратегическа автономия.

Докато европейските лидери не намерят смелост да прекъснат цикъла на зависимост, като дадат на институциите на ЕС възможност да действат решително срещу външната принуда, тези унизителни капитулации само ще се умножават, превръщайки континента в проспериращ, но безсилен придатък на американската империя.