"Асимилация и съпротива на жените мюсюлманки": пътуваща изложба пази спомена от репресиите

"Ограничаване приемането на амбулаторен прием на лица в неприятен външен вид с турско-арабски атрибути (...) Приетите по спешност тежко болни с неизискано облекло се изписват от болницата само след снабдяването им със съвременно облекло. Починалите болни се предават на близките им съгласно съществуващите разпоредби и ритуали в страната". Това е част от отчет на директора на Гоцеделчевската болница за работата на служителите по "възродителния процес" през 1984 г.
Директорът отчита пред комунистическата партия мероприятията "за окончателно преодоляване на белезите от миналото и за трайно утвърждаване на новите ритуали за изграждане на чувство на гордост и пълноценност към българската нация".
Документът е един от десетките, които представя пътуващата изложба "Асимилация и съпротива на жените мюсюлманки". Тя е част от проекта "Политически репресии на жени мюсюлманки по време на комунистическия режим: женски мрежи на съпротива и гражданска реабилитация" на гражданското сдружение "Балканистичен форум", подкрепено от Българския фонд на жените.
Целта на проекта е да разкаже историите на жени от пиринския край, репресирани от комунистическата система. Фокус са лишени от свобода мюсюлманки, чиито индивидуални права са били нарушавани. |
В базата данни, достъпна на уебстраницата на проекта, са събрани и архивирани снимки, писма, присъди и други документи.
Въпреки значителното участие на жените мюсюлманки в съпротивата срещу репресиите на т.нар. възродителен процес, то е много слабо проучено, казват създателите на изложбата.Тя показва асимилационните политики на комунистическия режим, които включват забраната за носене на традиционно облекло, забраната за спазване на религиозни обичаи и насилствената смяна на мюсюлманските имена.
Посетителите научават, че на сватбата си младоженките били принуждавани да носят бели рокли, което е в разрез с мюсюлманските обичаи. Надгробните камъни били разрушавани, за да се заличи религиозната принадлежност на покойните.
Освен снимки от семейни архиви, изложбата "Асимилация и съпротива на жените мюсюлманки" включва и множество откъси от лични спомени и разкази.
Цитират се и свидетелства на участнички в тези събития.
Аз бях малка тогава - ученичка в прогимназията, беше един тъжен ден, когато класният ръководител влезе в стаята и ни прочете новите имена, без да сме предупредени...
Жената разказва как когато разбрали, че момчетата от града са обрязвани, от милицията започнали да водят родителите им на разпити и организирали "другарски съд". Според нея е важно поколенията, израснали след т.нар. "Възродителен процес", да помнят случилото се, "трябва да има откъде да го прочетат... за да не се забравя..."
Жените ги сложихме напред, защото мъжете ядяха бой и да горе-надолу по затворите.
Изложбата, която има за цел да запази спомена за репресиите, включва 17 табла, представящи нарушенията на гражданските права. Няколко от таблата са посветени на конкретни жени, показали забележителен кураж, преследвани и изпратени в затвора.

"Неценни документи с изтекъл срок": защо виновните за т.нар. Възродителен процес няма да бъдат наказани
За ден изложбата беше представена в София, днес е в Пловдив, след което ще тръгне към Рибново и ще бъде в Гоцеделчевско и Разложко до октомври. След това отново ще може да бъде видяна в София.