Изложба в Градската градина на София показва 17 корици на "Пипи Дългото чорапче", излизали на български език. Посетителите могат да видят и откъси от различните издания. 
Поводът е 80-тата годишнина от написването на книгата. 
"Пипи Дългото чорапче" остава една от най-популярните книги в света. Първият роман за червенокосата героиня се появява през 1945 г., след като Астрид Линдгрен го пише като подарък за своята дъщеря. 
Българският превод излиза 23 години по-късно, а чак през 2011-а се се появява пълното издание с липсващите 8 глави. 
Романът е преведен от проф. Вера Ганчева и книгата излиза за пръв път у нас през 1968 г. (изд. "Народна младеж"). 
Една от главите, които не са издадени у нас и децата в България не могат да я прочетат - тази за директора на цирка, който иска да си направи училище от къщата на Пипи, е драматизирана на дългосвиреща плоча. 
Една от причините книгата да е любима на толкова поколения читатели е, че тя е символ на свободата, пише "Капитал". Деветгодишното момиче живее само, прави каквото си иска, в епоха, когато религиозни и патриархални разбирания и порядки сковават обществото. 
Втората световна война току-що е приключила и Швеция, която е запазила неутралитет, приютява много деца емигранти без родители. 
Може би заради този исторически контекст майката на Пипи е починала, а баща ѝ плава из моретата. Тя обаче не е беззащитно сираче, напротив - справя се прекрасно сама, допълва "Капитал". 
Не е чудно, че книгата е забранена в Иран. 
В първото френско издание от 1951 г. героинята е цензурирана: Пипи е "учтива млада госпожица" вместо ексцентрично дете, а конят ѝ е заменен с пони за "по‐реалистично". 
Изложбата ще продължи до 14 август. 
