Прожекциите на стари филми са популярна практика за киноманите по света. В Западна Европа и Северна Америка има цели мултиплекси, които показват единствено класически или добили култов статут ленти. В България тази практика е най-вече характерна за независимите киносалони, но и големите вериги са склонни да върнат някой по-стар филм на екран - най-често заради годишнината от излизането на някой блокбъстър или като подготовка за нов филм от някой популярен франчайз.

Първата от тях бе през февруари тази година на "Синьо кадифе", в памет на режисьора Дейвид Линч, който почина през януари. Тъй като интересът към прожекцията надхвърли размерите на "Дом на киното", последва втора. Ана-Мария, която е сред организаторите на It's Alive!, първият български фестивал за хорър кино, казва че един от най-смислените и магични начини да бъде почетен е с прожекция на негов филм.

Стефан разказва, че от години си мечтаел в България да се организират подобни събития, до голяма степен повлиян от посещенията си в лондонските кина Prince Charles и BFI Southbank, които специализират в показването на стари филми.

Първата им съвместно организирана прожекция е на "Жега", който тази година празнува своята 30-а годишнина. Филмът е показан на рождения ден на Ал Пачино през април, а прожекцията е посветена на Вал Килмър, който също ни напусна през тази година.

И за двамата големият интерес и положителните реакции от публиката послужили като вдъхновение да продължат с организирането на подобни прожекции.

Когато някой от екипа даде идея за филм, която се хареса и на останалите, следва разговор с правоносителя и договаряне на правата за неговото показване. Този процес може да отнеме няколко часа, но се е случвало и да минат месеци, преди да се достигне до придобиване на правата за някоя прожекция. Най-големи затруднения с уреждането на авторските права срещат със заглавия от Япония.

За едва няколко месеца екипът на "It's Alive - Филмови класики" успя да покаже на публиката си над десет заглавия, повечето от които са сред любимите класики както за организаторите, така и според тях за аудиторията. Ана-Мария отбелязва и жанровото разнообразие на прожектираните филми - "от киберпънк произведения като "Дух в броня" и "Паприка", през срещите на Селин и Джеси в "Преди изгрев" и "Преди залез" до концертния филм Stop Making Sense, считан за един от най-великите представители на жанра.

Освен тях Стефан разказва и за прожекциите на "Омраза" на Матийо Касовиц, получила "много силни реакции от публиката", на специалната черно-бяла версия на "Лудият Макс: Пътят на яростта" по случай 10-ата годишнина на филма, "Глутница кучета" на Куентин Тарантино в памет на Майкъл Медсън и др.

За Стефан най-голям интерес представлява организирането на прожекции на филми от 35-мм кинолента, с които да могат да върнат "частица от класическото кино преживяване преди доминацията на дигиталната ера", а Ана-Мария допълва, че много иска да могат да покажат филми на Джейн Кемпиън, Педро Алмодовар и Уонг Карвай.

Екипът вярва, че няма филми, невъзможни за показване, и че рано или късно ще успеят да покажат всички най-желани заглавия.