Доцент д-р Георги Костов е български лесовъд, завършил "Инженер по горското стопаснтво" в Лесотехническия университет - София, където сега преподава. Правил е специализации в Австрия, Нидерландия, Швейцария и САЩ. През периодите 2009 - 2011 г. и 2014-2017 г. е ресорен заместник-министър за горите в Министерството на земеделието и горите. "Дневник" се свърза с него, за да обясни как възникват пожарите през лятото и какви възможности има за справяне с тях.

- Пожарите са естествено явление в природата. Те са съпътствали еволюцията и възникват обикновено там, където се натрупа прекомерно количество биомаса. Природата сама намира механизми да изчисти, да реновира тази биомаса и това се случва най-често чрез възникващи по естествени причини пожари. Такива най-често възникват в тайгата, в Канада - северните гори, а първопричина най-често са мълнии. В тези райони има много натрупан торф, който гори години наред. Също възникват в сухите региони, в саваните и степите, отново най-често в резултат на мълнии.

- Климатичните промени, породени от индустриалната дейност на човека, влияят чрез стрес върху растителността. Тъй като промените в климата се случват по-бързо, отколкото природата може да се адаптира, голяма част от растителността загива.

- Сухите биоми (природни зони) се разрастват. Към нас от юг идва средиземноморският биом, който е сух през лятото, а от североизток идва степният умерен биом, който също е сух. По-възрастните дървета, по-възрастните екосистеми започват да страдат и се получава процес на деградация. Това означава, че те не могат да се възстановяват, губят способността си да се разрастват, загиват и се разпада биомасата.

- Освен тези два процеса има още един, който всички ние виждаме през годините - демографската криза. Почти всички пожари в България са в региони, които не са силно заселени - Сакар, Странджа, планините в Югозападна България.

- Когато населението е по-малко, застаряващо, то не отглежда животни, не стопанисва земята. По този начин не особено плодородните земеделски земи биват изоставени, обрасват с растителност и след това лесно пренасят пожара, защото всяка растителност е горивно вещество.

Друг проблем е състоянието на горите ни. В равнинните и в предпланинските части горите са най-силно засегнати от човешката дейност. Те са превърнати в издънкови - те са изсичани, растат, пак ги изсичат и те наново растат от издънки. Това е така още от османско време. Тези гори сега са оставени да остареят, за да могат да семеносят, да плодоносят, обаче преди са изсичани на всеки 20-30 години максимум. Сега сме ги оставили да стават по 60-годишни, това за тях е пределна, даже свръхпределна възраст. Тези гори не могат да се адаптират вече. Те отдавна са загубили гъвкавостта си.

- Те почват да се разпадат, не се секат от горските стопанства, защото в една или друга степен има обществен натиск да не се сече. В момента голям проблем е и пазарът на дървесината. Дори и да ги отсечем, няма какво да ги правим. По този начин това горивно вещество стои на едно място, където, застрашено от факторите, които описах, има риск да се запали и да създаде голям пожар.

- Да се променят подходите при така наречената пожарна безопасност. Пожарната опасност означава риск от възникването на пожар. Пожарната безопасност трябва да минимализира този риск. Това вече е нещо по-сложно, тъй като засяга не само обекта гора, а и всички съседни на нея обекти.

- Земеделски земи, инфраструктура, пътища, електропроводни линии... Затова, като се говори за пожарна безопасност, трябва да се говори за пожарна безопасност не в горите или в населените места около тях, а за пожарна безопасност на ландшафта - на всички елементи.

Да дам пример с мегапожара в Португалия през 2017 г., който се движеше с над 50 километра в час. Там загинаха много хора и затова Португалия преразгледа начина си на работа. През 2018 г. една пета от разходите са дадени за превенция, а другите за гасене. Днес те дават три пети за превенция и едва две пети за гасене.

- В България надали може някой да посочи какви разходи са направени. Това никога не е било ясно в нашата страна, защото разходите, и това се критикува от одита на Европейския съюз, се отчитат общо, а не по отделни пера. Не можем да видим за какво колко пари са дадени. Освен това пожарната служба има бюджет, в който разходите за превенция са свити, а останалите отиват за планирано гасене. Когато дойдат пожарите обаче, в голяма степен заради обществения натиск, трябва да гасят и се дават колкото се може повече средства, за да се потушат вече възникналите пожари. Излиза, че за гасене могат да се дават всички налични пари, обаче за превенцията има ограничения.

- При нас превенцията наистина е разхвърляна между страшно много ведомства. На този ландшафт, който споменах по-рано, може да имаш земеделски земи, гори, пътна инфраструктура, може да има селищни образувания, които са към регионалното министерство, има всякакви проводи и други, които могат да са към Министерството на енергетиката, Министерството на икономиката. Има и туристически пътеки, които пък са към друго ведомство. Всички те имат средства за превенция и всеки харчи парите сам за себе си, за това, за което отговаря. Ако се разгледа ландшафтът като едно цяло, ще се види, че има няколко рискови точки, на които трябва да се струпат средствата, за да се направи ефективна и работеща превенция.

Едната отговорна служба може да има например 10% средства, друга 5%, трета още и като ги съберем и ги вложим в най-рисковите точки, може да направим така, че да има по-малко пожари, което да задели повече средства за превенция догодина. И така, докато не се постигне баланс.

- На първо място превенцията е най-евтина. Ако превенцията е едно, гасенето е по две, а възстановяването е още по две. Така ще видим, че ако залагаме на превенцията, ще бъдем много по-ефективни. Но трябва това да не е върху отделни обекти, а върху целия ландшафт. Има и други иновации, които показахме в Казанлък, които биха довели до по-добра превенция.

Например слагаш интернет свързани датчици на батерии на вече идентифицираните най-уязвими места. Когато те усетят някакъв пушек, изпращат данни с координати къде започва пожар. Като пожарникарите отидат там в рамките на един час, пожарът ще може да бъде ликвидиран дори само с една тупалка. Показахме и как с дронове с термални камери могат да се определят размерите на пожара. Той лети и изпраща в реално време информацията кои площи горят, каква е температурата на въздуха и влажността, посоката на вятъра. Тези данни могат да кажат на пожарникаря долу откъде да бъде атакуван пожарът, къде да прати или да не прати хора. Ние това го демонстрирахме с обикновен дрон, който струва около десет хиляди лева, а за да се работи с програмата, трябва само да се поддържа лицензът ѝ.

- Изисква се обучение, но по принцип службите трябва да се развиват. Те имат периоди с повече свободно време, което използват точно за изучаване на техниката, може да се използва за обучение и в нови технологии.

- Ние направихме експеримент с паша на животни, с кози. За да направя този експеримент, най-трудно ми беше да намеря кози и да ангажирам собствениците да ги водят на едно и също място за година. Заградихме го с електропастири и те помогнаха.

- Когато растителността е на няколко етажа, на най-ниското ниво е трева, после са храсти и накрая дърветата. Огънят тръгва по земята, най-често от някакво запалване, през храстите се качва горе до короните на дърветата и става неуправляем. Качи ли се до короните, той се разпространява прекалено бързо. Сега, то не може да изпасеш цялата гора, но там, където е най-уязвимо, където трябва да се премахнат храстите, там пускаш козите и те ги изчистват.

- В средиземноморските държави, Италия, Испания, Гърция, които имат по-голям опит още от древни времена с огъня, се прилага т.нар. предписано горене. През зимата, когато е влажно и няма големи опасности от пожари, с горелки се изгаря натрупаната растителност, която може да е опасна през лятото. При нас това е забранено от зелени съображения, незнайно защо. Ние дори не успяхме да получим разрешение за подобен експеримент в България. Разбира се, това не трябва да е масово, отново само в уязвимите региони.

- Другите държави като Испания, Португалия и Италия, с пари от плана за възстановяване, освен да купуват техника, както правим ние, изграждат противопожарни съоръжения. Ние заради зелени политики не правим това, защото се пита как да ги пипаме, какво да ги пипаме. Аз не казвам да се отменят зелените политики, но спешно трябва да преразгледаме как се прилагат. Освен забрани и ограничения за действия по горите, трябва да почнем да мислим как да ги поддържаме, за да не изгарят.

- Да започнем оттам, че половината гори на България са на около 600-700 метра надморска височина. Това са гори, които са изкуствено създадени, или са издънкови, или са дъбови гори, които са засадени от хората.

- За да се оползотвори тази дървесина в следващите години, единственият начин е тя да се използва като горивно вещество в производството на енергия. В топлоцентралите, ако използват тази биомаса в микс, те няма да плащат въглеродни данъци. Те ще платят дървесината на стопаните, с тези пари ще платим залесяването и така този продукт ще се оползотвори и ще стане плавно. В момента има технологични затруднения, но след време мисля, че можем да го постигнем, защото се правят крачки към това.

- Като гражданско общество най-малко трябва да имаме отговорност към другите, като видиш някой да си хвърля цигарата, да отидеш да му направиш забележка. Като сме в природата да не палим огън или да го правим само където е разрешено. Да внимаваме дори с колите, защото като паркираме нагорещената кола, тя може да запали тревата. Предстоят още два опасни месеца - август и септември - сухи месеци, в които също има голяма опасност от пожари. Трябва обаче и след тях хората да продължават да се информират и да изискват действия от институциите.