Негативното влияние на социалните мрежи сред тийнейджърите предизвиква все по-голяма тревога сред здравни професионалисти, учители, родители, а вече - и сред законодатели по света. Бившият национален лекар на САЩ Вивек Мърти определя социалните мрежи като третия по значимост фактор заедно с пандемията oот COVID-19 и бедността, възприеман като критична заплаха за здравето на юношите. Подчертава, че използването им е свързано с тревожност, депресия, ниска самооценка и проблеми с възприемането на собственото тяло.

Проучване на американския център Pew Research сред младежи от 13 до 17 години през 2024 г. показва, че всеки пети юноша смята социалните мрежи за вредни за психиката. Увеличава се и делът на тези, които оценяват въздействието им като негативно. На този фон обаче все повече младежи прекарват все повече време в социалните мрежи.

В САЩ продължават разгорещените дискусии за това колко време трябва да прекарват младежите в социалните мрежи, а законодатели настояват за въвеждане на мерки като задължително съгласие на родителите, времеви ограничения за децата под 18 г. и верификация за възраст. Изтъкват, че това ще помогне на родителите да са по-наясно какво точно правят децата им в социалните мрежи. Друго проучване на Pew Research отчита силна подкрепа към тези предложения и от демократите, и от републиканците, и от независимите.

1️⃣ Тийнейджърите използват YouTube повече от всяка друга платформа заедно с TikTok, Instagram и Snapchat. Девет от десет тийнейджъри заявяват, че използват YouTube. Голяма част също използват TikTok (63%), Instagram (61%) и Snapchat (55%). Използването на Facebook е намаляло до 32% от 71% през 2015 г.

2️⃣ Над половината от подрастващите посещават YouTube и TikTok веднъж дневно, като някои от тях споделят, че са "почти постоянно" в двата сайта. Около три четвърти от тийнейджърите (73%) заявяват, че използват YouTube всекидневно. Това включва 15%, които описват употребата като постоянна. Повечето тийнейджъри посещават TikTok ежедневно, като 16% съобщават, че го използват почти непрекъснато. Instagram и Snapchat са следващи по популярност - около половината от тийнейджърите ги използват всеки ден, а около един на десет казва, че е почти постоянно в тях. По-малък дял (20%) твърди, че посещава Facebook всеки ден.

3️⃣ Използването на социалните медийни платформи от тийнейджърите се различава според демографската група. Чернокожите и латино тийнейджърите са особено склонни да използват TikTok, Instagram и X. Например 79% от чернокожите и 74% от латино тийнейджърите казват, че използват TikTok, в сравнение с 54% от белите тийнейджъри.

4️⃣ Нараства броят на тийнейджърите, които оценяват негативно влиянието на социалните мрежи. Около половината (48%) казват, че социалните медии имат предимно отрицателен ефект върху хора на тяхната възраст, в сравнение с 32% през 2022 г. А по-малко тийнейджъри сега смятат, че социалните медии имат предимно положителен ефект: 11% са на това мнение спрямо 24% през 2022 г.

5️⃣ Чувствително се увеличава броят на тийнейджърите, които споделят, че прекарват твърде много време в социалните медии: 45% от тях твърдят това днес в сравнение с 27% през 2023 г. и 36% през 2022 г. Около половината тийнейджъри (49%) смятат, че прекарват приблизително правилното количество време в тези платформи. Това е по-малко от 64% през 2023 г. и 55% през 2022 г., които са споделили същото мнение.

6️⃣ Увеличава се делът на онези тийнейджъри, смятащи, че използването на социалните медии по-скоро вреди, отколкото помага на съня, продуктивността, успеха в училище и психичното им здраве. Четирима от всеки десет тийнейджъри вярват, че социалните медии вредят на тяхната продуктивност, а 45% казват същото за количеството си сън. Около един на всеки пет (22%) смята, че това вреди на оценките им, а 19% - на психичното им здраве. За всяка от тези области по-малък дял тийнейджъри смятат, че социалните медии помагат.

7️⃣ Според повечето тийнейджъри социалните медии им помагат да се чувстват свързани помежду си и творчески настроени. Около три четвърти споделят, че тези платформи ги карат да се чувстват по-свързани с приятелите си. А 63% отдават заслуга на социалните медии за това, че им дават пространство да покажат своята творческа страна. Но някои тийнейджъри имат негативен опит. 39% споделят, че се чувстват натоварени емоционално от драмите в тези платформи.

8️⃣ Родителите са по-склонни от тийнейджърите да обвиняват социалните медии за негативното влияние върху психичното здраве на младежите. Тийнейджърите и техните родители са били попитани колко загрижени са за психичното здраве на тийнейджърите. На тези, които донякъде са загрижени за проблема, е зададен въпрос да назоват едно нещо, което най-силно влияе негативно върху психичното здраве на тийнейджърите. Сред родителите, които са поне донякъде загрижени за психичното здраве на тийнейджърите, 44% посочват социалните медии като основна причина. Това е много по-често срещано от всяка друга причина, като например технологиите (14%) или тормоза от връстници (9%).

9️⃣ Около една трета от тийнейджърите понякога получават информация за психичното здраве от социалните медии. Сред тези тийнейджъри мнозинството (63%) казват, че това е важен начин, по който получават такава информация, или че това е най-важният начин.

🔟 Малко под половината тийнейджъри (44%) са намалили престоя в социални медии. Това е малко по-високо от 39%, които са заявили същото през 2023 г. Въпреки това мнозинството (55%) казват, че не са намалили използването им. Подобна е и тенденцията, когато става въпрос за тийнейджъри, които намаляват използването на смартфони.

Вивек Мърти изтъква, че родителите не могат и не трябва да носят цялата отговорност: социалните платформи, законодателите и обществото трябва да споделят отговорността. Той призовава за нормативни мерки като: ограничаване на събирането на чувствителни данни от деца, забрана на push-уведомления, autoplay и безкрайно скролване, функции, които насърчават прекомерна употреба.

В САЩ и в страните от ЕС бяха предприети ограничителни мерки за използването на социални мрежи от юноши. Европейският съюз иска да се позиционира като лидер за ограничаването на достъпа до социални мрежи от деца под 15 г., предвижда ново предложение за регулация, което набира скорост в Брюксел. В България няма официални ограничителни мерки, а единствено доброволен родителски контрол върху използваните от децата им мрежи.

Мярката на ЕС е следствие от едногодишните усилия на френския президент Еманюел Макрон в тази посока. "Ние трябва да възстановим контрола върху живота на нашите деца и тийнейджъри, в Европа, като наложим "дигитална зрялост" за възрастта от 15 години, не преди това", посочи Макрон през април 2024 г.

Новото предложение предвижда ЕС да отиде много по-далеч, като определи задължителна минимална възраст и родителски контрол върху мобилните устройства, както и "европейски норми" за минимизиране на т.нар. убедителни архитектури. Те включват функции като автоматично пускане на съдържание, персонализация и изскачащи прозорци, които са създадени с цел да повишат привлекателността на приложенията и да задържат потребителите онлайн за по-дълго време.

В края на юли 2025 г. Австралия одобри закон, който забранява на деца под 16 години да имат акаунти в социални мрежи след разпален обществен дебат, който провокира ограничителни мерки за най-големите технологични компании в света, пише "Асошиейтед прес".

Законът принуждава популярните Instagram, Facebook, TikTok да не позволяват на непълнолетни да влизат в социалните мрежи или ще бъдат принудени да платят глоби до 32 млн. щатски долара. От януари следващата година ще започнат опити за въвеждането на закона, но забраната ще влезе в сила едва след една година.

Правителството на Австралия обяви, че YouTube ще бъде сред социалните мрежи, които трябва да гарантират, че притежателите на акаунти са поне на 16 г., смятано от декември. Кабинетът промени предишна своя позиция отпреди месеци.

YouTube беше обявено като изключение през ноември 2024 г., когато парламентът прие първите в света закони, които забраняват на австралийски деца под 16 г. да използват платформите Facebook, Instagram, Snapchat, TikTok и X.

Министърът на комуникациите Аника Уелс обяви правила, които определят кои онлайн услуги се определят като "социални мрежи с рестрикция за възраст" и онези, които нямат ограничения. Мярката влиза в сила на 10 декември, а мрежите са застрашени от 33 млн. долара глоба, ако "не вземат мерки", за да изключат малолетни притежатели на акаунти, гласи правителствено решение. Все още не е ясно какви ще са санкциите.

Уелс защити приложението на рестрикциите спрямо YouTube и заяви, че правителството няма да клекне пред заплахи за съдебни действия от страна на собственика на платформата в САЩ - Alphabet Inc.