Амфитеатър under construction - ще има ли София знаков археологически обект
На 24 юни Министерството на регионалното развитие публикува списък с 4400 държавни имота с "отпаднала необходимост", а блогърът Боян Юруков обработи неудобно представената информация и ги показа в интерактивна карта. Последва остра обществена реакция, след като картата на Юруков показа сред "ненужните" обекти парцели по черноморското крайбрежие и исторически паметници.
Най-активно обществено недоволство събра имот на Българския енергиен холдинг (БЕХ) на бул. "Дондуков" 12 в София, в задната част на който през 2006 г. е проучен сегмент от амфитеатъра на антична Сердика. Присъствието на имота на БЕХ в списъка, който е част от правителствената Програма за упражняване правата върху имоти - държавна собственост, предизвика опасения, че той може да бъде продаден и върху античния амфитеатър ще се строи. Появи се и петиция за запазване на амфитеатъра, която за часове събра над 10 хил. подписа.
Обещанията на зам.-министъра на културата
"Малко хора знаят, че целият идеален център на София представлява археологически резерват. Той е създаден официално още в далечната 1976 година." Това поясни пред БНТ заместник-министърът на културата Тодор Чобанов, поканен да отговаря на въпроси, свързани с имота на БЕХ. Той беше и зам.-кмет по културата в Столична община между 2012 и 2021 г. И допълни:
Което е намерено, се пази много старателно. Именно по тази причина имаме терени, които не са застроени, които стоят празни, някои от тях повече от 20 години.
От разговора се разбра, че конкретно за имота на БЕХ е започнала съгласувателна процедура между двете министерства - на културата и на енергетиката, с която се очаква имотът да бъде предаден на ведомството на Чобанов. Той изрази надежда още напролет там да започне работата по експонирането на разкопания участък от античния амфитеатър.
Министерството на културата обаче има по-големи амбиции - през следващите една-две години то иска да присъедини към имота няколкото частни съседни - три на брой. Това ще стане чрез съдебни дела, за които Чобанов очаква, че могат да се точат и десет години.
"Включването на терена в списъка с отпаднала необходимост всъщност е официален отказ на БЕХ да строи върху този имот. Това не означава автоматично продажба и строеж. Просто структурите, които имат разни имоти казват дали могат да ги използват, или не. Министерството на културата е съсобственик на този терен, доколкото всичко под земята е археологически резерват. За нас това - попадането в списъка, е освобождаване и възможност да работим по експонирането", уточни зам.-министърът на културата. Според него археологическите структури в имота на БЕХ "са защитени съгласно възможностите, няма чувствителни щети върху тях, направена е така наречената полева консервация".
Върху експонираните зидове министерството има намерение да положи "лека, ажурна система със седалки", за да се използва мястото и като лятна сцена на открито, се разбра от интервюто.
Ето кой е спорният обект:
Археолозите знаят, че антична Сердика е имала амфитеатър с гладиаторска арена десетилетия преди самата сграда да бъде открита. Наясно са благодарение на намерен през 1919 г. каменен "рекламен афиш". На плочата има изображения на схватки между животни и хора. Днес тя е съхранена и е изложена в Археологическия музей на София. По ирония на съдбата находката излиза много близо до днес съществуващата сграда на Министерството на културата.
В първоначалната научна публикация за разкопките от 2004 г. на източния край на съоръжението, проучвателят на обекта Жарин Величков датира първия строителен период на амфитеатъра в края на III в. във времето на император Максимиан (296- 305 г.). Тогава арената е била заобиколена от един ред седални места. Вторият строителен период е от времето на Константин Велики (305-337г.), когато е изграден втори ред седални места над първия.
В окончателния си вид амфитеатърът е представлявал напълно изградена елипсовидна арена, а седалните места са разположени само от юг, изток и запад по склона между днешните ул. "Московска" и бул. "Княз Ал. Дондуков".
Входът за зрителите от юг е бил от към сегашната ул. "Московска", и потокът се е движел по вътрешни стъпала. Такива амфитеатри има открити в Грант, Париж, Нери ле Бен, Лилебон, Ген и др. Величков предполага, че от север - откъм бул. "Дондуков", също е имало седални места, но тяхната конструкция е била дървена.
Важно е да се отбележи, че още в античността - през втората половина на ІV в., амфитеатърът изгубва функцията си на обществена сграда и е изоставен. Строителният материал е подложен на разграбване, като готова кариера за камък.
Още по-интересно става нататък - върху части от амфитеатъра между IV и VI в. са построени къщи и дори един кладенец за вода. През Османския период източната част на сектора със седалките е разрушена от голяма сграда с три помещения и кладенец.
Разкопките в имота на БЕХ
През 2006 г. същият археологически екип проучи и западния край на амфитеатъра. За медиите археологът Жарин Величков посочи, че съоръжението е само с десетина метра по-малко от Колизея в Рим и е построено върху стар римски театър. Според него на науката са известни 77 амфитеатъра, но само 9 са като софийския и под нито един от тях не е открит театър. Театърът най-вероятно е строен в края на ІІ век. Прилича на този в Пловдив, но е с по-големи размери.
През 2013 г. Величков казва за "168 часа", че тъй като амфитеатърът е най-голямата обществена сграда в антична Сердика, способна да побере 3200 души, той смята, че именно в него се е състоял известният Сердикийски вселенски събор.
Откриването на театъра става при разчистването на терена за изграждането на административна сграда на БЕХ на бул. "Дондуков" 12. Още тогава се заговаря за обезщетяването на дружеството с друг терен. Предложението на тогавашния председател на архитектурната комисия към Столичния общински съвет Борислав Бориславов, който е доктор по археология, е внесено като искане до областния управител.
Според Бориславов е редно да се разкрие и покаже целият амфитеатър в карето от ул. "Бенковски" до Младежкия театър. За да се реализира идеята, ще трябва да се разрушат пристройките към "Гьоте институт", сградата на ул. "Будапеща" 3 (паметник на архитектурата, който сега е в руини), както и сградата на НИПК. Според Бориславов ще е необходим и проект за консервиране и реставриране на театъра и частта от амфитеатъра (1/4 от който е в 4-звездния хотел "Арена ди Сердика").
За кое пространство става въпрос
Целият амфитеатър попада под общо шест имота с номера на бул. "Дондуков" и на ул. "Будапеща" и под част от самата ул. "Будапеща" - най-южната, разположена от пресечката с "Дондуков" и стълбите нагоре към ул. "Московска". Всички те са паметници на културата, независимо, че част от тях са частни.
Разкопаният през пролетта и лятото на 2004 г. сегмент от амфитеатъра се намира в лобито на хотела, в имота източно от стълбите. Всъщност именно във връзка с неговия строеж започва проучването на съоръжението от римската епоха.
На източния ъгъл на бул. "Дондуков" и ул. "Будапеща" е старата сграда на Института за паметници на културата. От другата страна на "Будапеща" под стълбите, които водят към ул. "Московска", са сградата и дворът на "Гьоте институт".
На западния ъгъл на "Дондуков" и "Будапеща" се намира имот, представляващ дългогодишен изкоп, укрепен с трегери заради сградите, с които граничи, който есенно време се пълни с вода. Имотът е частен и според кадастъра е предназначен за жилищни нужди.
До него на "Дондуков" 14 има частен имот, бирария. Следва парцелът, притежаван от Българския енергиен холдинг, в който е разкрит западният участък от амфитеатъра. Именно той излезе в списъка с имоти с отпаднало предназначение.
Стари обещания и исканията на обществото
Макар Чобанов да даде важни отговори и обещания по наболелия проблем, някои въпроси остават. Например, какво е попречило на Министерството на културата през последните 20 години да предприеме стъпки по отчуждаването на трите частни имота, под които попада амфитеатърът.
Още през 2011 г., когато също е зам.-министър на културата, Чобанов обеща пред медиите, че държавата ще се опита в кратки срокове да придобие чрез замяна частните имоти, които попадат в територията на недвижими културни ценности със световно и национално значение и по-специално в амфитеатъра на Сердика. Това трябваше да стане с инициирани от Министерството на културата поправки в Закона за културното наследство, с които ще се разреши частните имоти да бъдат придобивани чрез замяна, а не както досега - само отчуждавани.
Казусът с амфитеатъра и сградите отгоре с времето не заглъхва, а с годините става все по- обществено неврологичен. Активни граждани се вълнуват как да бъде експониран античният паметник, като мненията се различават. В спомената петиция се иска разкриване и запазване на паметника, но не е известно дали искането е за пълно разкриване на обекта чрез оголване на терена от сега съществуващите сгради. През последното десетилетие имаше и такива предложения.
Това поставя и въпроса дали има по-важни и по-маловажни паметници на културата и трябва ли да се предпочитат едни за сметка на други. Да се разрушат ли съществуващите сгради или да се преместят. Ако се случи второто - къде? Кой трябва да даде отговори и кой трябва да вземе това решение - институциите или обществото?
В град Рим дълбочината на археологическия пласт е около 12-13 м. Много от разкопките на античния град се извършват под земята, под сградите и инфраструктурата. Там се и експонират.
София е град с богата история от различни исторически епохи. Вероятно ще е предизвикателство да се покаже римският амфитеатър на антична Сердика - напълно проучен и в цялата му прелест, но и идеално вписан в сега съществуващите сгради, които носят традицията на други епохи, не по-малко ценни.
Както и да се развият събитията с амфитеатъра на Сердика, най-важният въпрос остава: трябва ли да има остра обществена реакция за всяка сграда, паметник или имот, за да се задействат институциите.
