- Аз не го измислям това. Това го пише в дебелите книги. Диктатури са създавани през хилядолетията много пъти. За съжаление, ще продължат да бъдат създавани. Има няколко простички правила. Първото е да се завладеят ключови позиции на едно общество, на една държава. И обичайно се започва през медиите, защото е най-лесно, най-незабележимо, въпреки че е пред очите ни.

След като завладееш медиите, следват държавните органи и използването им като бухалки. Знаете какво се случи с прокуратурата. Ние го разбрахме доста късно, след като се срина КТБ и се видя, че нищо няма да се случи по това разследване и няколко милиарда просто изчезнаха във въздуха. Тогава разбрахме, че нещо се случва в прокуратурата и малко по-късно видяхме и "Осемте джуджета" и историята с Нотариуса. Стана ясно, че прокуратурата е завладяна и превърната в бухалка.

Последното, което остава за една диктатура, е да завладее и съда. Съдът е последната бариера, последната барикада. В първия си мандат американският президент Доналд Тръмп не успя да мине през всички тези фази, за да установи автокрацията, към която се цели. В момента единственото, което спира Тръмп, е съдът. Ако той преодолее и тази бариера, в най-голямата демокрация в света ще имаме фактическа автокрация. По същия начин се случиха нещата в Русия преди 15 години. Първо бяха унищожени опозиционните лидери и физически бяха заличени. Бяха завладени медиите, бяха забранени медиите и се стигна до това, че в момента Русия е практическа диктатура.

В България съдът е последната ни бариера. Тази бариера почти е съборена. Казвам почти, защото все още в България има качествени хора в съдебната система. Тези хора биват мачкани системно, почти ежедневно. Тормозът, който се осъществява върху тях, е изключителен. Когато кажем "съд" ние си представяме Съдебната палата, съдебни зали. Не, всъщност съдът са хора. Те имат същите слабости, които имаме и ние. През тези слабости тзи хора биват управлявани, което вече е управление на съдебната система.

- Разбира се, със заплахи, с трудни дела, с преместване от едно място в друго, с различни видове тормоз. Ако ние допуснем съдебната система да бъде завладяна изцяло, както е завладяна прокуратурата, диктатурата ще бъде реалност в България. В момента една крачка ни дели от това.

- Според мен вече личи много ясно, че Делян Пеевски управлява държавата и едва ли има съмнение за това. И понеже стилът на Пеевски е арогантен, краен, невъздържан, това е и поведението на държавните органи.

- Защото това е стилът на Пеевски. Това е начинът, по който той е управлявал всичко досега в живота си. Все повече допускам възможността един ден Делян Пеевски да бъде министър-председател на България, колкото и това да ни звучи ужасяващо.

В Грузия преди години един уж дясно ориентиран, много проевропейски режим, който дойде със заявката, че страната ще върви към своята европейска интеграция, в един момент взе много рязък завой обратно към Русия. Ако Делян Пеевски стане министър-председател на България, аз не съм сигурен дали тези сили, които са стояли зад него, които го извадиха напред и които са всъщност сериозната му подкрепа, няма да искат България малко да промени курса си.

- Едва ли простп площадите ще спрат диктатурата Площадите са място, където трябва да излизаме и да изразяваме своето недоволство, ако трябва всеки ден. Ако трябва, всеки ден ще сме пред прозорците на властта, без никакво значение кой е вътре. Никой не трябва да бъде спокоен, без значение дали управляват нашите, вашите, техните или другите. Гражданското общество трябва да изразява своите намерения, своите искания много ясно и категорично.

Предстоят и няколко протестни вълни и ще има опити да бъдат обяздени от различни политически формации. Най-важното е да се намери добър диалог между гражданското общество и политическите формации, които искат да се случи истинска промяна в България, които искат България да се превърне в модерна европейска държава, която гледа напред, а не на назад. Всички политически формации, които са на тази позиция, трябва да намерят дилагог с гражданското общество и това ще е най-трудното. Нужно е широко единство към една ясна кауза - спасяването ни от идващата диктатура.

Защо на всеки от нас трябва да му пука какво се случва с Иванчева и какво се случи с Коцев? Корупцията засяга всеки един от нас, защото тя ограничава възможността на мястото, в което работим, да се развива. Понеже се отделят пари и за корупция, не се отделят пари за по-добра работна среда и за по-добри възнаграждения на хората. Корупцията пряко засяга всеки един, без значение в кой сектор изкарва хляба си.

Диктатурата обаче е нещо, което ще промени коренно това състояние. Вече се случва бухалките да заплашват цели бизнес сектори. Четох, че се разпространява наръчник за компании за това какво да правят, ако влязат държавните институции на проверка. Хората трябва да се замислят. Ако диктатурата е в ход и ако държавните бухалки са заплаха за бизнеса, това означава много външни инвеститори просто да затворят, да си съберат куфарите и да си тръгнат, а много предприемачи да продадат на безценица и да се откажат. Защото иначе опасността да влязат те самите в затвора при Иванчева и при Коцев е огромна. Това ще се отрази на всички трудещи се из България. Затова е важно да да застанем зад правото и зад липсата на държавни бухалки и да отстояваме да не се действа по този начин.

- Една дума, която съдържа в себе си и обединение, въпреки че то не е много добро. Думата, която би трябвало да е думата за последните няколко седмици, е белезници. Белезниците са не само на кмета на Варна и не бяха само на Иванчева, която пуснаха. Белезниците са сложени върху медиите в България.

Неслучайно аз на протеста накарах хората да си вдигнат ръцете, за да покажем, че сме много и че няма да има белезници за всички. Тази дума трябва да е нещо, което да ни стресне и да ни изплаши. Надявам се след няколко месеца думата да е "свобода", тоест да сме махнали тези белезници.