Според публикации в пресата Георги Стоев е пряк свидетел за създаването на  групировките ВИС и СИК и участник в събитията. Посветен е в част от заверите на наемните убийци, жертвите и организаторите на поръчковите разстрели в България, разпределението на наркопазара и безкрайните войни в подземния свят.

По негови признания никога не е бил член на ВИС, но е имал много приятели от тези среди, както и общ бизнес. Сред тях са Поли Пантев, с когото е имал общ бизнес със заведения, Евгени Стефанов - Женята, негов съученик е взривеният Момчил Бенев, загиналият през 2001 г. Велизар Върбанов от Червен бряг при

престрелка с Любен Пехливанов, килърът Серафим Антонов (осъден за убийството на Стефан Рибаков).

За някои от тях разказва в книгите си. Първата му книга  е "ВИС" и в нея разкрива подрабности от кухнята на борческата групировка ВИС.

Романът поставя началото на поредица "Свидетели на времето" под редакцията на Владо Даверов. В книгата излизат на бял свят неща, неизвестни дори в криминалния свят. "ВИС" е дебют за  Стоев в литературата, но реалното му кръщение е преди години като главен информатор за някои от романите на Христо Калчев, с когото заедно написват "Сънят на уморения лъв".  Той  признава, че Калчев е неговият учител в писането.

Следва книгата "ВИС - 2". В "Имало едно време на Изток" той разказва причината ВИС да се превърне в застрахователна компания. Автор е и на книгите "BG Кръстника 1: истинската история на Маджо", "BG Кръстника - 2: Маргина, Бойко и другите", "BG -Кръстника 3: Любен Гоцев - истинският кръстник",  "На

пилона"; " СИК - книга 1", "СИК - книга 2", "СИК - книга 3".

В последните месеци Георги Стоев дава няколко интервюта по национални медии. В интервюто си от 6 февруари 2008 г. в предаването "Горещо" на Нова телевизия Стоев признава, че вече се бои за живота си.

На 10 февруари 2008 г.  в интервю за TV 2 на въпроса коя е причината за всички убийства в България Стоев отговаря, че най-честата причина не са парите, защото пари има достатъчно, а личните интриги и това кой е по-голям в тези среди.  

Според Стоев нито полицията, нито прокуратурата досега са проявили интерес да бъдат проверени нещата, за които разказва. "Не си заслужаваше риска да напиша тези книги. Разочарован съм и съм отчаян най-вече от журналистите, които трябва да правят това, което върша аз", казва писателят.