Три дни по-късно Тоскани се появи в офиса на Лучано във вила "Минели".

- Можеш ли да го направиш? - попита го Лучано.

Тоскани отговори, че може. Той бе силно развълнуван от подновяването на това познанство, чието начало бе сложено в Милано преди година и половина. Лучано бе далеч по-мощен от Фиоручи, а Тоскани възприемаше сътрудничеството между авангарда и големия бизнес като свой личен терен. Подобно на Лучано той съвсем не се страхуваше от неодобрение и алчността на големите рекламни агенции не го интересуваше. Дошъл бе тук като независима личност с една-единствена проста идея, както се надяваше Лучано. Той нарече идеята си "Всички цветове на света".

Замисълът бе толкова прост, колкото и новаторски. Малки деца и тийнейджъри от различни страни и различни етнически групи се смееха заедно, обединени от всички цветове на "Бенетон".

Тоскани

за да се издигне над културните бариери, така че да постигне образа, който Лучано трескаво търсеше за компанията. Резултатът бе блестящ и по свой начин бе победа на прекрасното над нихилизма и лишеното от остроумие аматьорство на пънк ерата. Тоскани не обичаше да използва професионални модели, също както не обичаше и големите рекламни агенции. Снимките като повечето от най-успешните му работи бяха заснети с "истински" деца. За да координира кампанията, Тоскани предложи на Лучано да се възползва от услугите на "Елдорадо", една малка парижка рекламна агенция, за която самият той често работеше.

Лучано се съгласи. Дните на "Кати Травис" като рекламната агенция на "Бенетон" бяха преброени. Компанията увеличи бюджета си за реклама на 12 милиона долара, а през пролетта на 1984 г. "Елдорадо" пусна в ход кампанията "Ол дъ кълърс" ("Всички цветове"). Печатната и билбордовата кампания продължаваха да се разпространяват в четиринадесет страни от един рекламен гигант - в случая агенцията "Дж. Уолтър Томпсън".

Комбинацията от "истински" деца и техническото съвършенство и неповторимия стил на Тоскани е запазила свежестта си до ден днешен. Лучано видя за първи път плаката с емблемата на "Бенетон" в Милано. "Усетих буца в гърлото си - щеше да си спомни той, - а сърцето ми започна да бие учестено. Беше едновременно странно и чудесно, изведнъж се оказахме с образ, който ни напасваше като ръкавица."

Отгласът по света поразително се различаваше от този, породен от клаустрофобичните, смодоволни рекламни пана на компаниите от големия бизнес. "Ол дъ кълърс" спечели наградата на списание "Авеню" в Холандия, но имаше стотици писма до компанията просто от

както и от такива, които изобщо не го бяха харесали. В Южна Африка рекламите бяха забранени навсякъде освен в няколко списания, предназначеви за черната общност. Някои писма от Америка и от Великобритания бяха красноречив израз на расизма, който снимките заклеймяваха...

Успехът на "Ол дъ кълърс ин дъ уърлд" ("Всички цветове на света") стимулира Тоскани да заложи пак на темата за расовата хармония. Той отново засне в парижкото си студио една група "истински" деца на възраст от четири до четиринадесет години от различни страни като Япония, Ирландия и Брега на слоновата кост. Този път добави нямащи нищо общо с "Бенетон" аксесоари, които децата държаха в ръце, като например знамената на традиционно враждебни една към друга държави: Германия и Израел, Гърция и Турция, Англия и Аржентина, Съединените щати и Съветския съюз. Тоскани и екипът на "Елдорадо" съвсем случайно получиха одобрението на един официален представител на ЮНЕСКО. "Боже мой - възкликна той, - това, което виждам тук, са обединените цветове!"

Есента в Париж беше мека, а студената война беше във фаза на затопляне на отношенията. Съветският президент Горбачов и автоколоната му бяха в началото на "Шан-з-Елизе", откъдето минаваше пътят на съветския лидер за срещата му с президента Митеран.

Горбачов и придружителите му се отправиха по церемониалния маршрут, наблюдавани по телевизията от стотици милиони хора в цял свят...

Идеята да сложат по "Шан-з-Елизе" плакати, които изобразямат две малки чернокожи дечица, едното от които държи американското знаме, а другото - флага на Съветския съюз, снимани точно преди да се целунат, всъщност принадлежеше на Бруно Сутер от агенция "Елдорадо". Надписът над децата гласеше "Обединените цветове на Бенетон" ("Юнайтед кълърс ъф Бенетон").

Сутер се кълнеше, че е видял как Горбачов се обръща към плакатите. Други, по-близки до президента, след време потвърдиха, че той наистина попитал един от приближените си: "Но кой е този Бенетон в края на краищата?" Във всеки клучай след пет години Съветският съюз нямаше да съществува, Горбачов щеше да си отиде, а Лучано Бенетон щеше да е в Москва, преговаряйки за първия магазин на "Юнайтед кълърс" в руската столица. Междувременно

във Франция и Холандия, включително и Гран при на "Комуникасион публисите", както и наградата от един милион франка от Банк дел Юнион публисите. В Америка обаче, страната на другия "враг" от снимките, въпреки бума "Бенетон" този образ предизвика съвсем различна реакция.

Успехът на "Юнайтед кълърс" в Европа незабавно породи у Лучано желанието да изпробма кампанията и в Щатите. Преди този тест да стане реалност обаче, компанията получи писма от американци, които посочваха, че е забранено да се използват алементите от американското знаме за рекламни цели на територията на Съединените щати. След миналогодишния успех на "Ол дъ кълърс" в Америка това определено бе рискована стъпка. Пролетната и лятната кампания бяха пуснати в ход без спорната снимка. Успехът на стойност 3 милиона долара беше назебавен, а с него дойде и отговорът на въпроса. Ключът към този успех на "Бенетон" по билбордовете в Америка се дължеше на факта, че показваха дрехи с ярки цветове и образите на лъчезарни, усмихващи се деца - перфектно режисирани.

Това беше златният период на сътрудничество между Тоскани и Лучано Бенетон. По това време фотографът не можеше да си позволи да направи погрешна стъпка. Глобалната визия на Тоскани създаде цяла тълпа негови подражатели, към които фотографът се отнасяше с нескрито презрение, но никой от тях не се приближи в такава степен до стила на "Бенетон"... Това стана и причина за приятелството му с Лучано, което щеше да стигне много по-далеч от отношенията му с "Елдорадо" и "Дж. Ултър Томпсън". Не бе за вярване, че може да има връзка между творец и търговец, чиято търговска дейност даваше облик на начина му на живот...

В същото време във факта, че от самото начало тези неповторими реклами, вероятно най-добрите в цялата му кариера, бяха приравнени с "Биг Мак", имаше голяма ирония. Между "Бенетон" и "Макдоналдс" същестуваха много и дъществени разлики, но Бенетон никога е успяваше да избегне това сравнение. Глобалната визия проповядваше чрез снимките униформеност на социалните привички и облеклото, както и на правата и възможностите, а общият език бе американският. Друга характерна черта в тези снимки бе името на "Бенетон" и емблемата с кълбото, разположени върху плакатите като щампа, гарантираща качество.

Много бързо "Юнайтед кълърс" щяха да се превърнат в световна емблема и водеща тема на деня. Образът на "Бенетон" щеше да се създава само от Тоскани, а разпространението му да се направлява от екип от десет души, които отговаряха единствено пред Лучано. Тоскани щеше да характеризира това като съществения елемент, който отразяваше "душата" на компанията. С врмето обаче "сушата" на компанията щеше да се сведе до образа, лансиран в рекламите, който бе доста далеч от изящната и потайна артистичност, която повече от всичко бе причината кампанията да пожъне такъв успех.

* със съкращения