Вкаменелости на зъби на досега неизвестен вид в еволюцията на човека бяха открити в Етиопия. Те са датирани отпреди около 2.65 милиона години - време, в което се смяташе, че същото място е било обитавано от най-ранния известен член на рода Homo, към който принадлежи и нашият собствен вид - човекът.

Учените са открили в района на изследователския проект "Леди-Герару" в региона Афар, в Североизточна Етиопия, 10 зъба - шест кътника, два резеца, един предкътник и един кучешки, като смятат, че те принадлежат на нов вид от човекоподобните австралопитеци. Зъбите са от два индивида.

Досега шест вида от рода австралопитек - важен ранен човешки прародител, който е имал смесица от маймуноподобни и човекоподобни черти, са известни от вкаменелости от различни африкански находища. Изследователите казват, че новооткритите зъби носят черти, показващи, че принадлежат към седми вид.

Родът е група от тясно свързани видове, които споделят сходни характеристики. Например лъвовете и тигрите са от един и същи род, но представляват различни видове.

На мястото са открити и три други зъба, датиращи отпреди 2.59 милиона години, които имат характеристики, показващи, че принадлежат към най-стария известен вид Homo, идентифициран по челюстна кост, намерена в същата област през 2013 г.

Новооткритите видове австралопитеци и Homo, представени от тези 13 зъба, все още нямат имена поради непълния характер на фосилните останки.

Съвременният човек, известен като Homo Sapiens, е най-новият член на рода Homo. Той се е появил за първи път преди около 300 хил. години в Африка.

Новите зъбни вкаменелости дават представа за един слабо проучен период в човешката еволюция. Близката възраст на зъбите предполага, че новоидентифицираният вид австралопитек е съжителствал в този регион с ранния вид Homo, което повдига въпроси дали те са се конкурирали за едни и същи ресурси.

Зъбите също така показват, че е имало четири хоминина - както са известни видовете в човешката еволюционна линия, които са обитавали Източна Африка по това време. По-рано открити вкаменелости показват, че друг вид австралопитек и вид Paranthropus - хоминин, притежаващ череп, пригоден за тежко дъвчене, са живели в Източна Африка през това време. Допълнителен вид австралопитек също е обитавал Южна Африка, с което броят на хоминините, живели на континента тогава, достига пет.

Наличието на тези съжителстващи едновременно хоминини илюстрира сложния характер на човешкия еволюционен процес.

Според Вилмор моделът на човешката еволюция е подобен на този на други организми, като многократно се разклонява в множество видове, много от които са живели по едно и също време.

Изследователите търсят доказателства за естеството на всяко взаимодействие между видовете австралопитек и Homo, което може да бъде извлечено от 13-те новооткрити зъба.

Преди това наблизо са били открити каменни инструменти, датиращи от приблизително същото време, вероятно изработени от вида Homo.

Изследователите са определили възрастта на зъбите, използвайки техника, която датира кристали от фелдшпат, съдържащи се във вулканична пепел в седиментите, където са открити, въз основа на радиоактивния разпад на елемента аргон.

Регионът Афар, едно от най-горещите и най-ниски места на Земята, е сух простор от неплодородни земи. Но когато е бил обитаван от тези видове, през него са преминавали реки, напоявали растителност. Той е бил населен с великолепно разнообразие от животни, сред които жирафи, коне, прасета, слонове, хипопотами и антилопи, както и хищници като саблезъби котки и хиени.

Смята се, че родът Homo произлиза от вида австралопитек, въпреки че точният вид и времето на възникване са предмет на спорове. В крайна сметка австралопитекът е изчезнал, а Homo се е развил в съвременния човек.

Първата известна вкаменелост на австралопитек е известна като Люси. Тя е била член на вида Australopithecus afarensis, живял преди приблизително 3.18 милиона години. Останките на Люси (носеща името на песен на "Бийтълс) са открити през 1974 г., също в региона Афар. Новооткритите зъби имат характеристики, които показват, че те не принадлежат към вида на Люси, уверени са изследователите.