Директорът на института за културни ценности: Амфитеатърът на Сердика заслужава широк достъп
|
Включеният в списъка с 4400 държавни обекта с "отпаднала необходимост" Античен амфитеатър от IV в. в центъра на София постави отново проблема с опазването на паметниците на културата. Националният институт за недвижимото културно наследство (НИНКН) е компетентният орган с правомощия в тази сфера. Председателят на парламентарната комисията по култура Тошко Йорданов предложи законови промени, които прехвърлят част от тези правомощия към регионалните музеи. След изненадващото отстраняване на директора на НИНКН арх. Петър Петров от министъра на културата Мариян Бачев през април, на поста бе назначен временно главният архитект на община Бобов дол Йордан Василев, който преди това - от 2009 г. до февруари 2020 г., е бил на същата позиция и в столичния район "Студентски". Той отговори писмено на част от въпросите на "Дневник" по тези и други теми.
Възможно ли е София да възстанови Античния амфитеатър на Сердика?
- Въз основа на резултатите от спасителните археологически проучвания след 2004 г. е било установено, че амфитеатърът на Сердика е най-голямата подобна обществена сграда, открита до момента на Балканския полуостров и е един от осемте т. нар. Семи-амфитеатри в света (при тях трибуните не са цял овал около арената, както е Колизеумът в Рим, а само половин - б.а.)
Разкритият под амфитеатъра на Сердика комплекс на римски театър, представлява уникално съчетаване на мястото за изграждането на двете обществени сгради и за сега такова съчетание е открито единствено в София. Това определя изключително високата културно-историческа, научна и експозиционна стойност на разкритите архитектурно-археологически структури на тези сгради, което предполага експонирането им в среда с възможности за широк обществен достъп.
На базата на протокол от комисия на място е предложено археологическото проучване да продължи извън вече разкритите имоти като се определят начинът за трайно опазване и експониране. Но това е извън компетенциите на Националния институт за недвижимо културно наследство, тъй като голяма част от имотите са частна собственост, както и в някои от тях има обекти със статут на архитектурно-строителни недвижими културни ценности. Комисията е предложила дейностите да се определят на базата на цялостна концепция за проучване и опазване на "Античен театър и амфитеатър на Сердика".
Сега бе съборено част от старото северно крило на Художествената академия, която е паметник на културата, съгласуван ли е проектът с НИНКН?
- Виза и инвестиционен проект за обект: "Разширение и реконструкция, преустройство, пристрояване и надстрояване на съществуваща сграда на Националната художествена академия- Етап II", са съгласувани със становище от 6 декември 2023 г. на министъра на културата (тогава Кръстю Кръстев) с изискване строителните работи задължително да се предхождат от спасителни археологически проучвания. При наличие на археологически структури на място, съгласуваният инвестиционен проект да се преработи и да се внесе за повторно съгласуване в Министерството на културата.
Сградата, която е Етап II от разширението на НХА, е на четири етажа с два тавански етажа и полуподземен етаж. Архитектурните решения в екстериора търсят създаване на естетически ритъм между съществуващите и новите архитектурни пространства и обеми на територия с културно-историческо наследство.
За този обект има издадено разрешение за строеж от 29 април 2024 г. на главния архитект на Столична община (тогава арх. Здравко Здравков). В националния документален архив на НИНКН се съхранява голяма по обем архивна документация, свързана обекта от 2007 г.
Как ще коментирате предложените от депутата Тошко Йорданов промени в Закона за културното наследство, които дават правомощия на регионалните исторически музеи в опазването на паметници на културата?
- НИНКН е националният компетентен орган във връзка с опазването на недвижимото културно наследство. Музеите могат да участват в проучвания, съхранение и популяризиране на движими културни ценности, но не и в административно-оценъчните или регулаторни процедури за недвижими културни ценности, като определяне на режим за опазване, предоставяне на статут, или експертно становище. Така, вместо да се финансират съществуващите вече структури, се създават нови.
Промяната в Закона за културното наследство за тяхното създаване не е основана на проучване и анализ на системата по опазване на недвижимото културно наследство и на ясна стратегия за нейното усъвършенстване, поради което тези звена не могат да изпълняват вменените им функции с изменението на този закон.
Съгласно параграф 6 от законопроекта музеят "може да изготвя и писмено становища по чл. 84".
От какво зависи дали музеите ще се възползват от тази правна хипотеза, щом е посочена само като възможност, а не е вменено задължение?
- Анализът показва обективно до какво води такъв тип неясно регламентирана възможност - до нито едно изготвено становище към момента от страна на общинските звена близо 8 години след създаването им.
Регионалните музеи имат основни функции - събиране, съхраняване, проучване и експониране на движими културни ценности; образователна и научна дейност; популяризиране на движимото културното наследство. Те не може да са институции, овластени да извършват правни действия, отнасящи се за статута на недвижими културни ценности.
Законопроектът прави пореден опит за съществено намаляване на правомощията на НИНКН - институцията, която по силата на ЗКН и международното право носи експертната отговорност върху опазването на недвижимите културни ценности, като в същото време делегира несвойствени за музеите правомощия по проектиране, съгласуване и оценка на проекти. Това подкопава ролята на експертната независимост. НИНКН съхранява Националния документален архив за недвижимите културни ценности - единствен източник на информация относно законосъобразното извършване на интервенции върху недвижимите културните ценности и защитени територии за опазване на културното наследство.
Прехвърлянето на съгласувателни функции към музеи и местни администрации, които не разполагат с достъп до този архив, прави всяко одобрение от тяхна страна юридически уязвимо и административно нелегитимно.
Изкуствено се увеличава административният апарат, като в същото време се отклоняват бюджетни средства от НИНКН - институция, която в момента е финансово подценена и силно затруднена да изпълнява основните си функции. Вместо да се инвестира в повишаване на капацитета, дигитализацията и експертния ресурс на НИНКН, се създава административен хаос, който ще струва скъпо и ще е неефективен.
Как би трябвало да се стимулират собствениците на сгради със статут на НКЦ?
- Собствениците, концесионерите и ползвателите на недвижими културни ценности имат право: по закон на консултации, експертни съвети и препоръки от компетентните органи за опазване на културната ценност; да реализират приходи от входни билети, рекламни материали, както и от възпроизвеждане на културната ценност във фотографско, компютърно, видео- и друго изображение при условията и по реда на Закона за културното наследство; да кандидатстват за подпомагане по програми, финансово осигурени от държавния, общинския бюджет или от други източници, за извършване на аварийни, укрепителни, консервационни и реставрационни работи, необходими за опазване на културната ценност.
Ежегодно в Министерство на културата се открива сесия за финансиране на проекти за извършване на консервационно-реставрационни дейности по недвижими културни ценности чрез бюджета на министерството. Заявленията за кандидатстване се адресират до дирекция "Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства" към Министерството на културата.