Откъс от "Култура" на Мартин ПъчнърИЗТОЧНОАЗИАТСКА БОГИНЯ В ПОМПЕЙ

Статуетката е малка, висока трийсет сантиметра, майсторски изработена - женска фигура, обърната напред в сложна поза. Лявото й стъпало е върху дясното, дясната й ръка се спуска надолу по гърба й, а лявата се протяга нагоре. Главата е леко обърната наляво. Тя е заобиколена от двама дребни придружители, стигащи само до кръста й, като единият държи кутия с козметика.

Жената има дълга коса, която носи на плитки, и е обсипана с бижута - пръстени на двете подбедрици и ръцете, перли на врата и колан на кръста. Изработена от слонова кост от азиатски слон, който днес е в списъка на застрашените видове, статуята носи една-единствена буква "шри" от писмеността харошти, използвана в северозападната част на Индия (включително от Ашока за два от неговите скални укази на север), което показва произхода на статуетката. Това предполага, че фигурата може да представлява богинята Лакшми или друга фигура, свързана с плодородието, от пантеона на южноазиатските богини и духове.

От северозападната част на Южна Азия статуята е започнала своето пътуване на запад. Вероятно първо по суша през Бактрия до Персия и оттам до Месопотамия, като е преминала през високи планински вериги и пустини, преди да пристигне в днешна Турция. Алтернативно може да е избрала морския път, който е включвал пътуване по суша на юг до Индийския океан, после плаване с лодка до Персийския залив или около Арабския полуостров до Червено море, като се е преборила със сезон- ните мусонни ветрове и с пиратите.

Там е била взета от търговци и пренесена през източната пустиня до Нил, където е била транспортирана на плоска баржа до Александрия, големия пристанищен град, основан от Александър Велики. От Александрия тя ще бъде натоварена на кораб с гребла и ще премине през Средиземно море, за да пристигне в сърцето на Римската империя.

През I век сл.Хр. Римската империя се е разпростирала към Египет и Палестина на юг, Гърция, Мала Азия и Месопотамия на изток, Галия на север и Иберийския полуостров на запад. Възходът бил неудържим, а скоро щял да достигне точката на най-голямото си териториално разширение. Обменът на хора и стоки в империята бил бърз, като впримчвал в единна мрежа хора, живеещи на хиляди километри един от друг.

Ала дори и тази широка мрежа не е била достатъчна, за да задоволи апетита за луксозни стоки на римляните, поради което търговците установили връзки с места далече извън империята, включително с Индия. Вносът от Индия включвал суров памук, скъпоценни камъни, сурова коприна и копринени дрехи (вероятно първоначално донесени от Китай), както и подправки като черен пипер, джинджифил, куркума и кардамон, някои от които се използвали за готвене, а други - за медицински цели.

В Индия са открити римски монети, което е показател, че Рим е имал малко стоки, които да разменя с Индия, и е трябвало да харчи твърда валута. Вилите в Помпей, с техните гръцки мозайки и източни луксозни стоки, са отличен пример за този търговски дисбаланс.

Докато римляните плащали за тези стоки в твърда валута, те също така превърнали Индия в екзотична страна за подправки, лекарства и магия. Разположен на около 250 км южно от Рим, Помпей бил в сложни отношения със столицата. Благодарение на намиращия се наблизо вулкан Везувий градът се радвал на особено богата почва, която привлякла заселници в подножието на хълмовете около 800 г. пр.Хр., а близкият залив Салерно осигурявал лесен достъп до Средиземно море.

Когато пристигнала индийската статуя, Помпей бил оживен град. Много от къщите били с покрит централен двор с покрив (т.нар. атриум), а в най-оживената част на града имало заведения за хранене и пиене, едно от които било оборудвано с елегантен мраморен бар (през 2020 г. бяха открити нови доказателства за т.нар. днес "снекбар").1 Не знаем точно кога индийската статуя е завършила дългото си пътуване до Помпей, но знаем, че трябва да е пристигнала преди есента на 79 г. сл.Хр., защото тогава изригнал вулканът.

Всичко започнало с леки трусове. Те би трябвало да са познато предупреждение, тъй като само седемнайсет години по-рано в Помпей имало силно земетресение, което причинило големи разрушения. Но може би трусовете били твърде слаби или не били разпознати като предвестник на нещо по-лошо. Когато вулканът най-накрая изригнал, изпуснал гъсти облаци, ту светли, ту тъмни, в зависимост от състава на материалите, от които били съставени.

След като това зловещо облачно дърво достигнало необикновената височина от над трийсет километра, от ствола му израснали клони, които се разстлали във всички посоки, създавайки все по-широк балдахин, който закрил слънцето. Вятърът духал от североизток и носел облаците на юг покрай брега. Посоката на вятъра се оказала фатална за Помпей, върху който започнал да се изсипва дъжд от пепел и леки вулканични камъни, образуван от богатата на газ пяна от лава.

Някои жители се опитали да се скрият от адската бомбардировка в домовете си. Ала тъй като пепелта и скалите започнали да се натрупват, мнозина избягали от града, опитвайки се да вземат със себе си най-ценните си вещи, като се предпазвали, покривайки главите си с възглавници и дишайки през навлажнени кърпи.

Сред масовата паника никой не обърнал внимание на индийската статуетка, която вероятно била част от малка мебел - има дупка в задната й част, което подсказва, че е била част от по-голям предмет, а това правело транспортирането й непрактично. Или пък собственикът й е избягал - и много разумно - незабавно, като оставил всичко ценно след себе си.

Дъждът от камъни и пепел продължавал час след час, а отломките се трупали педя след педя, но от вулкана не излизала гореща лава, която би погълнала града в огнена река. Може би това окуражило някои жители, които избягали към брега, търсейки лодки, да се върнат в горящия град, за да спасят още имущество. Това се оказало фатално, тъй като около 18 часа след първоначалното изригване започнала втора, още по-смъртоносна фаза, при която едната страна на вулкана изхвърлила вълна от горещ газ и парчета лава, достигащи до 260 градуса по Целзий.

Те се спуснали по склона на планината, като изгаряли всичко по пътя си. Газът първо преминал през град Херкулан, който преди бил пощаден от по-голямата част от пепелта и скалите поради благоприятните ветрове, и изпепелил всичко по пътя си. Облакът от газ се движел толкова бързо, че жителите, които били останали в града или се били върнали, нямали време да потърсят убежище и изгорели на място.

Дрехите, кожата и плътта им били изпепелени изцяло при екстремните температури. Техните трупове останали в гротескни пози, защото мускулите им се били свили от топлината, преди да бъдат изгорени до костите им; мозъците им експлодирали, оставяйки черепите им да изглеждат като спукани яйца.

Унищожението на Помпей имало необикновен очевидец, тогава самоседемнайсетгодишен, който щял да стане един от най-големите писатели на своето поколение: Плиний Млади. Той наблюдавал изригването от достатъчно далечно разстояние, за да оцелее.

По нареждане на един историк и съчетавайки прецизно описание с въздействащи образи, той пише за Помпей след изригването. Благодарение на неговите наблюдения можем да реконструираме двете фази на изригването, което внезапно спира живота в Помпей.

Ако перото на Плиний е едно от средствата, за да се запази споменът за разрушението на Помпей, другият е самото изригване, което запечатало града под защитен слой пепел, който ни дава рядка картина на живота в Римската империя. От гледна точка на историческото съхранение земетресенията, наводненията и изригващите вулкани са лоши, защото са свързани с унищожение, но единственото нещо, което унищожава по-задълбочено, е непрекъснатата употреба от хората.

Ако Помпей не беше погребан под пепелта, животът там щеше да продължи, което означава, че съществуващите къщи щяха да бъдат разрушени и заменени с нови, а рано или късно почти всички следи от изкуство и култура щяха да изчезнат.

С течение на времето пепелта послужила като щит, който предпазвал статуята, както и останалата част от Помпей от природните стихии и хората. Всяка мебел, от която може да е била част, изгоряла, но самата богиня от слонова кост оцеляла като по чудо невредима под слоя пепел. И там тя останала скрита през следващите хиляда и осемстотин години.

Ако не беше вулканът, колко дълго щеше да оцелее? Трудно е да се каже. Най-вероятно статуетката щеше да бъде счупена или изхвърлена в полза на новата мода при луксозните стоки.

Моментната снимка на Помпей - като капсула на времето - е толкова необичайна, че историците говорят за "Помпейска пристрастност": това, което знаем за всекидневния живот през 79 г. сл.Хр., се основава предимно на този единствен провинциален град и ваденето на изводи за цялата Римска империя може да бъде подвеждащо.

Но Помпей е твърде добра капсула на времето, за да не бъде използвана.

Градът разкрива една империя, която е черпила изкуство и стоки от целия свят, дори от своите съперници. Индийската статуя не е била единственият чуждестранен предмет на изкуството в града. Един от първите разкопани храмове бил посветен на египетската богиня Изида; стените му били изписани и изрисувани с египетски йероглифи, които вероятно никой не е можел да разчете.

В политеистичния свят на Рим не било необичайно да присъстват чужди богове. Често те придобивали нови имена и качества, подходящи за новите им поклонници. В храма Изида и Озирис се отказали от сина си Хор, египетския бог на небето и царската власт, обикновено изобразяван с глава на сокол, създавайки своеобразна троица.

Техният храм напомня колко отворен за чуждо влияние е бил Рим, дори за влияние от дългогодишния си враг Картаген. Може би включването на чужди богове в римския пантеон е било дори знак за военен триумф, макар че понякога било и рисковано, както когато трябвало да забранят изключително популярния култ към Дионис.

Влиянието на Египет бледнее в сравнение с това на Гърция. Рим е победил Гърция малко повече от два века преди изригването на вулкана, през същата година (146 г. пр.Хр.), когато най-накрая успява да унищожи Картаген. Насърчен от окончателната си победа над Картаген, Рим насочил погледа си към по-малък, но все пак непокорен враг - Ахейската лига, съюз на всички големи гръцки градове държави начело с Коринт.

Римските легиони, около 3500 конници и 23 000 пехотинци, атакували от Македония на север, разгромили лигата, след което настъпили към Коринт, разположен на Пелопонеския полуостров, и превзели града.

Победата и разрушаването на Коринт имали трайни последици. Римският контрол над Източното Средиземноморие бил затвърден и довел до дългогодишното заличаване на Гърция като военна и политическа сила. За да бъде унижението пълно, повечето коринтяни били избити, жените поробени, а градът изравнен със земята.

Очевидно победата над Ахейската лига не накарала римляните да се отнасят с презрение към гръцката култура. Напротив, разходката из Помпей може да даде на всеки гражданин бърз урок по гръцка култура дори само чрез картините. В една от къщите може би са се наслаждавали на сцени от пиеса на Еврипид, един от драматурзите, които вълнували атинската публика за ужас на Сократ и неговия ученик Платон.

Сцените били нарисувани в типичния стил фреска, при който боята се нанася върху влажна мазилка и се втвърдява с нея. Благодарение на този стил на рисуване, както и на защитните слоеве пепел мозайките и фреските от Помпей са все още забележително живи като цвят и изразителност след почти две хиляди години.

Една от къщите предоставя особено добро въведение към една от най-значимите гръцки характеристики: театъра. Къщата, която днес се нарича "Къщата на Менандър", тъй като в нея се намира невероятно добре запазен портрет на гръцкия автор на комедии, се отличава с голям вътрешен двор, колони на входа и обширен атриум, много по-голям от този, на който се е радвал собственикът на индийската статуя.

Менандър е нарисуван в нюанси на охра, които често се срещат в Помпей, седнал на стол. Единият му лакът се опира на облегалката, която леко подпира главата му, а с другата ръка той държи текст, вероятно пиеса. Менандър е облечен с тога, небрежно преметната през едното рамо. Освен портрета къщата е пълна с trompel'oeil (артистичен термин за силно реалистични оптични илюзии) колони, арки, ниши и прозорци, които се отварят към въображаеми гледки.

Менандър не е бил единственият елемент от гръцката драма, който вълнувал помпейците. Те копирали и гръцките театри с техните полукръгли трибуни, странични входове, полукръгла сцена и сграда в задната част, макар че решили да затворят изцяло сцената, така че публиката вече да не гледа покрай действието към далечния пейзаж.

В продължение на векове римските театри били изработвани от дърво - временни постройки, които можели да бъдат издигани за фестивали. Едва по-късно - макар и преди изригването на вулкана - те били построени от камък, както гръцките театри. Макар Помпей да бил само провинциален град с около 12 000 жители, той разполагал с два театъра в допълнение към по-големия амфитеатър, построен за провеждане на гладиаторски битки, истинско римско изобретение.