Започна 55-ият сезон на европейските клубни турнири на УЕФА и в него българският футбол може да се похвали с добро представяне. "Лудогорец" вече си гарантира мачове минимум до края на годината в основната фаза на Лига на конференциите, а "Левски" и "Арда" са на плейоф за влизане в същата тази основна фаза. Трябва да се върнем 15 г. назад, за да си припомним последния път, в който българският клубен футбол е имал 3 свои представителя толкова напред в евротурнирите. Дотук в квалификациите отпадна само "Черно море", на който се падна и най-тежкият съперник във втория предварителен кръг в лицето на турския "Башакшехир".

На този фон обаче отбелязваме и деветата поредна година, в която няма да има български представител в Шампионската лига. От създаването на турнира на богатите, с т.нар. групова фаза през 1992 г., досега само 3 пъти България е била допускана до елитното семейство на европейския футбол. За първи път го направи "Левски" през 2006 г., след което "Лудогорец" (2014, 2016) също се класира за групите.

Шампионска лига претърпя няколко трансформации и след всяка от тях за малките и средноевропейските страни, особено от Източна Европа, ставаше все по-трудно да се класират в груповата фаза на лигата.

Крайната цел беше ясна - УЕФА правеше реформите под натиска на големите и богати клубове, за които беше жизненоважно да сведат до минимум риска от ранно отпадане в квалификациите, за да си гарантират лъвския пай от приходите. Кулминацията настъпи с провалилия се шумно опит за създаване на Суперлига от затворен тип, в която трябваше да играят едни и същи отбори от елита без квалификации и без опасност някой от тях да остане отвън. Този проект пропадна, защото не се вписваше в традициите на европейския модел на спорта, който се крепи на принципите за спортни заслуги (промоция/изпадане), пирамидална структура и солидарност.

Но напрежението от несъстоялата се Суперлига доведе до поредната трансформация на Шампионската лига, която засегна и другите два турнира - Лига Европа и Лига на конференциите. За новите формати е писано достатъчно, тук е важно само до отбележим, че макар и бурно аплодирани заради значително по-високите наградни фондове, те на практика съвсем сгъстиха цедката. За българския клубен футбол Шампионската лига все повече ще прилича на Обетована земя, до която няма да има достигане и в следващите години.

в който на всичкото отгоре състезателният баланс е унищожен от години (България в момента държи рекорда за най-дълго действащ шампион с поредни титли в Европа).

Този сезон, както и през миналия, шампионът на България беше принуден от регламента да премине 4 квалификационни кръга, за да си гарантира място в елита на Шампионска лига. В тези две години "Лудогорец" достигна до 3-тия кръг, където отпадна от "Карабах" (Азербайджан) през 2024 г. и от унгарския "Ференцварош" сега. Загубата в третия кръг праща разградчани на плейоф за влизане във втория по сила турнир - Лига Европа, като в този бараж българите имат предимството да са поставени и да се изправят срещу, поне на хартия, по-слаб съперник. Дори и при загуба "Лудогорец" има гарантирано участие в основната фаза на Лига на конференциите, където мачовете са 6 , а не 8, както в Шампионска лига и Лига Европа.

По ирония на съдбата именно сблъсък между "Ференцварош" и "Карабах" в плейофите ще изпрати единия от двата тима в Обетованата земя на Шампионска лига. Там

Финансовото предимство на играещите в Шампионска лига е толкова съществено, че през годините е изкривило състезателния баланс в много от по-скромните национални първенства на Стария континент.

Нека изберем произволно 7-те победители в плейофите на Шампионска лига, които ще станат известни със сигурност след вторите мачове на 27 август, и да изчислим какви средства ще получат за влизането си в елита. На пръв поглед всички 36 отбора трябва да вземат една и съща сума, но това не се случва, тъй като еднакъв е само гарантираният стартов бонус от 18.62 млн. евро. Той обаче представлява едва 27.5% от общата сума, заделена от УЕФА за участниците. 37.5% се разпределят в зависимост от представянето на отборите в основната фаза на турнира и елиминациите след това, а

Звучи сложно, но при внимателен анализ води само до един извод - защитава интереса на големите клубове от водещите европейски първенства.

Ако влезе в основната фаза на лигата, "Карабах" ще получи минимум 21.214 млн. евро, което ще го постави на предпоследното място от 36-те отбора. Зад него остава само белгийският шампион "Юнион Сен Жилоаз" заради ниския си коефициент за последните 5 и 10 г. Парите на "Карабах" се формират от стартовия бонус (18.62 млн.), пазарния дял и коефициент (общо 1.87 млн.), както и от минималния бонус за класиране (дори и при 8 загуби в основната фаза през сезона) на стойност 275 хил. евро. Подобно е положението и със сръбския шампион "Цървена звезда" - над 25 млн. евро. Разбира се, сравнено с "Манчестър сити", който стартира от 64.32 млн., или с носителя на купата "Пари Сен Жермен" (63.04 млн.), парите за азерите и сърбите са 3 пъти по-малко. Но ако ги сравните с това, което ще заработи "Лудогорец" при влизане в Лига Европа - 7.81 млн. евро, става ясно, че окопната война в европейския футбол е в разгара си и прескачането от един в друг окоп е почти невъзможно.

Ако спечели срещу македонския "Шкендия" и влезе в Лига Европа, "Лудогорец" ще си гарантира 7.81 млн. евро. 530 000 от тях са от квалификациите (в тях се включва бонус от 260 000 за шампион, отпаднал в пресявките на ШЛ), 4.31 млн. стартова сума, 2.9 млн. от пазарен дял и коефициент, както и 75 000 минимален бонус в крайното класиране на основната фаза. При отпадане от "Шкендия" обаче "Лудогорец" ще играе в основната фаза на Лига на конференциите, но там гарантираната минимална сума пада сериозно - 5.60 млн.

Това са солидни приходи за българската футболна икономика, която все още се движи основно от пари в брой, увити във вестник, но за европейския футбол са жълти стотинки. И надежда за промяна на хоризонта не се вижда, даже не е трудно да се прогнозира, че ще става по-зле.