Градските плановици казват, че денят, в който температури до 122 градуса по Фаренхайт или 50 градуса по Целзий, биха могли да спрат френската столица, не е далеч. Те вече започват да се подготвят.

Асфалтовите улици биха се разтопили на отделни петна, което би направило преминаването на линейки и автобуси практически невъзможно. Осветлението и вентилаторите може да бъдат изключени в кварталите, ако подземни кабели изгорят или прекъсвачите в разпределителните кутии изключат поради претоварване. Мобилните връзки може да спрат, когато антените на кипящите покриви спрат да работят.

Така би изглеждал Париж при 50 градуса по Целзий и властите вече се подготвят за подобно бъдеще. Симулация на такава криза бе направена преди две години и зам.-кметът, който я ръководи коментира, че подобна свръхгореща вълна не е сценарий от научната фантастика.

Учените казват, че ще положението се влошава, особено след като изменението на климата затопля Европа с повече от два пъти по-високи температури от средните за света, разказва "Ню Йорк таймс".

В Париж живее в "нова нормалност", след като 8 от 10-те най-горещи лета, регистрирани в града от 1900 г. насам, са се случили от 2015 г. насам. Климатолози, попитани от общината, казват, че горещи вълни, достигащи 50°C може да се появят още около 2050 г. Това би станало при сценарий, че емисиите на парникови газове се увеличат експоненциално, докато моделът със спазване на глобалните ангажименти от Парижкото споразумение за климата го изключва. Проблемът е, че целта на споразумението за задържане на затоплянето до 2 градуса до края на века изглежда в момента непостижима.

И симулацията, и докладът "Париж при 50°C" от 2023 г. показаха уязвимостта на многомилионната столица при екстремни горещи вълни, причиняващи ефект на домината с осакатяващи аварии:

Най-настойчивата препоръка е градът да инвестира повече в зелени и сенчести дворове и да превърне училищата в "пасивни" центрове за охлаждане с проекти, които позволяват по-добра циркулация на въздуха, термо помпи или геотермални за охладителни системи, а не зависещи от електричество.

Проучване от 2023 г., публикувано в лондонското медицинско списание The Lancet, определи Париж като европейската столица, чиито жители са най-изложени на смъртни случаи, свързани с топлината. Гъстотата на населението и голяма, много хора са в сгради без изолация и с цинкови покриви, построени за традиционно умерените зими и лета на града. Много от главните му площади са павирани и оградени с асфалтови пътища, а това ги превлъща в радиатори, които загряват града с до 10 градуса в сравнение с околната провинция.

Някои сдружения не чакат властите, а вече планират и тренират:

Но предизвикателството е обезсърчаващо с мащабите си. Програмите за поставяне на изолация на жилища в момента обхващат до 7 хил. обекта. В Париж има един милион частни апартаменти, малко от които са с изолация.