Смъртта на едно дете
Следобед карах към Благоевград. Умореното слънце, жълтите треви, бледо сините планини в късна мараня, ми напомниха някак този момент от детството, когато лятото си отива, ваканцията свършва, връщаме се с влака от морето и пейзажите уж са същите, но вече не са същите. Листата на дърветата, както и побелялата трева, започват да променят цвета си към охра, червено и жълто. Но някак тази лека болка в слънчевия сплит, която добре си спомням от края на лятото, смъртта на лятото, в детството ми, се примеси с болката от новината по радиото: осемгодишно дете поради нечия немарливост падна от атракционен парашут над морето в края на ваканцията си. Падна от 50 метра височина и почина. Пред очите на майка му, която не е можела нищо да направи, вързана и висяща във въздуха до него.
Това е трагедия - смъртта на едно дете.
Над 700 деца са убити при руските атаки над Украйна. Близо 2 хиляди са ранени. А близо 20 хиляди са отвлечени в Русия. За да бъдат откъснати от украинските си семейства и превърнати насила в руски деца.
Спомняме си кръвния данък девширме, взиман до XVII век в Османската империя. Нещо подобно се прави днес в Украйна. Впрочем в Руската империя (за разлика от Османската империя) има роби (крепостни селяни, които се продават и купуват) до времето на Цар Освободител, до 1861 г.
Ние, българите, не сме били роби в буквалния смисъл на думата. И на повечето хора у нас е чуждо робското покорство пред неправдата или пред господаря. На повечето, вярвам, е чуждо, но далеч, далеч не на всички! За руснаците днес най-известната историческа личност на всички времена е Сталин. На второ място е Путин.
По данни на ООН поне 14 хиляди палестински деца са били убити в Газа за една година война до октомври 2024 г. (https://www.un.org/unispal/document/a- year-of-tears-12-months-of-war-on-children-unicef-report). Да се каже, че протестите против политиката на Нетаняху (имаше масови в Израел и тези дни) са израз на антисемитизъм, е все едно да се каже (както се казваше у нас), че ако си против "възродителния процес" на Живков си национален предател, че си против България.
Също така е измислено ефемистичното понятие collateral damage "странични щети" за цивилните жертви при военни действия. Понякога тези "странични щети" не са умишлени. Понякога. Но отвличането на деца си е несъмнено военно престъпление.
Смъртта на едно дете ужасява повече от безличните трицифрени числа. Но зад всяка цифра в дългото число стои едно страдащо или убито дете, с неговата лична съдба. Може да се припомни и Холокоста. И множеството етнически прочиствания през XX век, когато са убивани и деца.
"Слушай, (казва Иван Карамазов на брат си Альоша): ако всички са длъжни да страдат, за да спечелят със страданието си вечната хармония, то какво общо имат с това децата, кажи ми, моля ти се! Съвсем непонятно е защо е трябвало да страдат и те и защо те ще печелят хармонията със страдания! Защо са попаднали и те в този материал и са станали тор за бъдещата хармония на някого си? /.../ О, Альоша, аз не богохулствувам! Разбирам какво ще бъде сътресението на вселената, когато всичко на небето и под земята се слее в един хвалебствен глас и всичко живо и живяло възкликне; "Прав си ти, Господи, защото се откриха твоите пътища!" И когато майката се прегърне с мъчителя, разкъсал с кучетата си нейния син, и тримата възгласят със сълзи: "Прав си ти, Господи", тогава, разбира се, ще настане венецът на познанието и всичко ще се обясни. Но ето тук именно е трудността и това именно не мога аз да приема.
/.../ Дордето е още време, бързам да се предпазя и затова напълно се отказвам от висшата хармония. Тя не струва колкото една сълзица дори само на онова измъчено дете, дето се е удряло с юмруче по гърдите и се е молило в зловонната си дупка със своите невъзмездени сълзици на "боженцето"! Не струва, защото неговите сълзици са останали без изкупление. Трябва изкупление за тях, иначе не може да има хармония."
Трябва ли да страдат децата "за нечия си хармония"?
