За малко повече от четири месеца управляващите от ГЕРБ, БСП и "Има такъв народ", подкрепени от "ДПС - Ново начало", успяха да назначат 57 души в регулаторите и контролните органи с изтекъл мандат. Така на практика те запазиха и дори разшириха контрола си върху почти всички ключови структури, които в последните няколко години работеха с изтекли мандати или с непопълнени позиции.

Ударните назначения станаха на фона на трус в кабинета и последвалото преформатиране на мнозинството. Бяха направени и някои любопитни законодателни промени: с някои депутатите си дадоха срок за работа - например промените в Закона за съдебната власт, даващи шестмесечен срок за обновяване на Висшия съдебен съвет. С други мнозинството разкри нови постове (промените в Закона за здравното осигуряване), а с трети даде още правомощия на Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за защита на потребителите. Броени дни след края на ваканцията на Народното събрание мнозинството се готви да обнови състава на три ключови държавни институции.

Новият политически сезон пък обещава още от същото - шумни назначения и оглушително мълчание около избора на нов Висш съдебен съвет и Инспекторат към Висшия съдебен съвет. "Дневник" обобщава хронология на кадровата политика на властта до момента и представя първите задачи на управляващите за есента.

Още със завръщането на депутатите в парламента през септември мнозинството ще се заеме с избора на членове на Комисията за противодействие на корупцията, Националната здравноосигурителна каса, както и в институцията на омбудсмана. За обновяването на Висшия съдебен съвет и Инспектората към него (с отдавна изтекли мандати) обаче управляващите не бързат. Те избягват темата от февруари с аргумента за липса на мнозинство, като отказът да преговарят с опозицията гарантира и оставането на Борислав Сарафов като и.ф. главен прокурор, както и поста на Георги Чолаков начело на Върховния административен съд за неопределен период.

В началото на февруари и още преди правителството на Росен Желязков да е отбелязало първия си месец в изпълнителната власт, мнозинството в парламента откри набързо серия от процедури за избор на кадри в държавните органи с изтекъл мандат. Само в рамките на февруари започнаха 15 процедури, които продължиха през пролетта и лятото. На повечето места, очаквано, бяха поставени познати лица, като опозицията нееднократно ги обвиняваше в некомпетентност и близост до санкционирания за корупция Делян Пеевски. Нещо повече - депутати от "Продължаваме промяната - Демократична България", АПС и МЕЧ сезираха Конституционния съд за две от процедурите.

Веднага след завръщането на депутатите след лятната ваканция предстои дълго отлаганото попълване на антикорупционната комисия, както и избор на зам.-омбудсман, с което окончателно ще бъде обновена и т.нар. "домова книга", както президентът Румен Радев нарича списъкът от лица на високопоставени държавни позиции, от който може да посочва служебен премиер.

Още на втори септември ресорната парламентарна комисия за връзка с гражданското общество се събира на извънредно заседание, на което ще изслуша председателя на Комисията за защита на потребителите Мария Филипова, която получи най-висока оценка сред кандидатите за зам.-омбудсман. Процедурата може да бъде завършена още в първата седмица на септември, с което Филипова (или "девойката за ценни указания" по разказите на Васил Божков) освен, че може да се окаже потенциален служебен премиер, освобождава и ръководното място в КЗП за друг близък до властта, който обаче ще има и разширени правомощия.

На 22 август Номинационната комисия изслуша всички кандидати за членове на Комисията за противодействие на корупцията (КПК), като предстои процедурата да бъде финализирана - до 29 август трябва да са готови оценките на кандидатите. След това, когато депутатите се върнат на работа, парламентарната антикорупционна комисия ще разгледа постъпилите документи и ще реши дали да проведе ново изслушване на четиримата претенденти - Аделина Натина-Зиколова, Мария Даскалова, Петър Коев и Стоян Петков. Има теоретичен шанс изборът на новите трима членове да е направен в първата седмица на месеца, като процедурните правила не предвиждат оценките на номинационната комисия да са задължителни - те могат да бъдат пренебрегнати, стига да има мнозинство от 121 гласа.

Освен това най-късно до 1 ноември парламентът трябва да избере и втори подуправител на здравната каса. В момента институцията с годишен бюджет от 9.4 млрд. лв. има само един подуправител - избраният през 2023 г. Момчил Мавров, който получи подкрепа от ГЕРБ, "Възраждане" и единното по онова време ДПС. Постът на втори подуправител бе създаден с обнародваните на 1 август промени в Закона за здравното осигуряване, предложени от БСП, с които бе решено в срок от три месеца след приемането на закона Народното събрание да избере втори подуправител.

Законопроектът стана проблематичен и с приетата на второ четене поправка (по идея на Валери Личовски от ГЕРБ), с която се върнаха лимитите на болниците, заради което президентът наложи и вето на промените. Управляващите обаче го преодоляха безпроблемно в последния си работен ден на 31 юли.

През новата сесия на парламента трябва да бъдат избрани и членове на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори. Номинирани са Дияна Неделчева, Ирена Михайлова, Радослав Йорданов и Пламен Атанасов.

За пълното изпълняване на списъка от над 100 места в органите с изтекъл мандат Народното събрание следва да избере още 36 души - парламентарната квота във Висшия съдебен съвет и Инспектората (общо 22-ма души), двама членове на Надзорния съвет на Агенцията за публичните предприятия и контрол, петима членове на Комисията за незаконно придобито имущество, както и на седем души в Националния съвет на българите, живеещи извън Република България.

Изборните членове на този състав на Висшия съдебен съвет са с изтекъл мандат повече от две години. За да бъде подменен той обаче, парламентът трябва да започне процедура, в която да номинира и да избере 11 от членовете на съвета - шестима от съдийската колегия и петима в прокурорската колегия. Магистратите също излъчват 11 свои представители - шестима съдии, четирима прокурори и един следовател.

Положението с Инспектората на Висшия съдебен съвет е още по-тежко, тъй като формално карат вече трети мандат - техният изтече през 2020 г. и няма дори бегли опити да се започне процедура по подновяването му.

На пети февруари тази година парламентарната комисия по конституционни и правни въпроси със завидна скорост прие процедурните правила за избор на членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) и на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) от парламентарната квота. Те трябваше да бъдат приети на пленарното заседание на 20 февруари, но управляващото мнозинство не успя да си организира кворум и от този момент досега ГЕРБ, БСП, "Има такъв народ" и "ДПС - Ново начало" не са правили повторен опит за приемането им.

Това се случва въпреки приетите в началото на годината промени в Закона за съдебната власт, с които парламентът сам си даде срок от 6 месеца, в които да завърши обновяването на членове от парламентарната квота във ВСС и ИВСС. Срокът изтече на 21 юли.

В момента управляващите имат 102 гласа без подкрепата на Пеевски и депутатите около него и 135 с подкрепата му (плюс евентуално още четири гласа от бившите депутати на ДПС-ДПС около Ахмед Доган, които преминаха към "Ново начало"). Проста сметка показва, че те няма да са достатъчни за квалифицирано мнозинство и ще трябва да се търси по-широка подкрепа и от опозицията.