- Ще видят неща от личния ми живот, за които си нямат идея. Ще ме видят и в светлина, в която не бих искал да ме виждат, но съм се примирил с този факт, защото мисля че тези сцени са важни за драматургията и динамиката на филма. Бях шокиран от това, че взехме наградата на журито, защото винаги съм предполагал, че жури на това ниво би имало съпротивление към нещо толкова "неприлично", толкова гей и толкова ходещо по ръба на политическата некоректност. Радвам се, че благодарение на тази награда много повече хора ще имат интерес към филма, към моята история и към музиката ми.

- Не мога да крия, че филмът мина през доста различни, дори понякога почти противоположни варианти на монтажа. Финалният вариант е резултат от няколкогодишни "тежки" и "кървави" творчески битки. Но това ни най-малко не го прави компромисен. Напротив. Богатството на филма се дължи именно на това, че вътре има най-доброто от всеки от нас. И нека не забравяме, че става въпрос за 300 часа заснет материал плюс около 100 часа архивен материал. Как всичко това се превръща в 80 минути само ние си знаем.

- Не е постижима, но е полезна отправна точка. Когато си зле, понякога е хубаво да си дадеш сметка какво не можеш да простиш на някого или на себе си. От това осъзнаване по-добре може да не ти стане, но поне ще знаеш къде е твоят проблем и ще имаш повече избор. Колкото и да е абсурдно, това как се чувстваме много често е просто въпрос на избор.

- Адът може да е навсякъде. Но практически е никъде. Адът е страхът. Просто една конструкция на съзнанието. С малко повече желание всеки Ад може да се превърне в Рай. Особено ако Исус или някой адски свестен човек е наоколо или просто по-обичащата и мъдра част от теб вземе нещата в свои ръце.

- Както знаем, има известна дистанция между нещата, които ни е приятно да правим и нещата, които можем да правим "добре". Аз лично понякога много си падам по лошо направени неща. "Слабото" изпълнение в изкуството често успява да покрие цялата насилена "капиталистическа" нужда от това да сме винаги перфектни, конкурентноспособни и даващи най-доброто от себе си.

Осъзнатата проява на слабост и несъвършенство има силно терапевтичен ефект над публиката, защото я освобождава от потискащата задължителност на "перфектност", "професионализъм" , "висок стандарт" в тях самите. Именно затова си позволявам например в спектакъла METCH да показвам и продавам "грозните" си картини, защото знам, че в тях има стойност, различна от тази, диктувана от пазарния контекст.

- Да, разбира се, че е важно. Всеки артист чрез изкуството си е в диалог не само със своята публика, но и с контекста, в който работи. Това, че колеги артисти те разбират и оценяват има огромна важност и значение. Подобни награди подсилват усещането, че принадлежиш към общност. Това има почти терапевтична стойност за мен, особено когато съм в България.

- Зала 1 е за мен е преди всичко театрална сцена. Най-големият ни театър. Моите първи концерти бяха именно на театрална сцена. Иска ми се музиката ми да е винаги с единия крак в театъра, защото това е мястото, където съм се развивал като артист. Но пък чрез песните си последните години успях да стигна до много по-голяма аудитория, която заслужава голям и красив театър.

Независимо че през последните 20 години съм творил и играл по целия свят, аз винаги съм се възприемал като български артист. Намирам, че работата ми през последните 20 години е важна и съществена част от българското съвременно изкуство. Ако Националният дворец на културата е представителна извадка на националната ни култура, то тогава моето творчество има своето място там, дори и за едни два октомврийски часа.

- Провокацията сама по себе си не ми е интересна. Интересно ми е да насочвам разговора към теми табу, свързани с тялото, сексуалността и социалните теми. Освен това аз наистина харесвам нестандартни неща - и в живота, и в изкуството. Аз съм доста противоречив и еклектичен и като човек, и като артист. Затова, когато се вземе елемент от работата ми - и като автор на песни, и като режисьор, много е лесно да бъда натикан в калъпа "провокативен".

- Публиката е жадна за нещо ново, истинно и оригинално. Наша е отговорността на артистите да открием нови начини и нови форми, което неминуемо е свързано с рискове, но какво от това. Българските зрители имат нужда от ново изкуство и ние артистите сме длъжни да го създаваме и да им го даваме.

- По време на пандемията съм пял в мазе, игрище за тенис на корт, баня, спалня, балкон и т.н. Направих и доста концерти в колата си, за трима-четирима зрители. Концертите в колата бяха адски забавни, защото с едната ръка въртя волана, а с другата държа микрофона. И нарочно карах по неасфалтирани пътища, за да подскачаме и да се клатим възможно повече. Имам няколко видеа в "Ютюб" канала ми от тези концерти.

- Нищо не може да замени живото изкуство. Но ми харесва, че изкуственият интелект се напъва в тази посока. Това със сигурност ще деформира и обогати общата картина.

- Ползвам го главно като елка, търсачка, психоаналитик и гледачка на карти.

- Моето изкуство е олицетворение на свободата, което автоматично го прави политически некоректно, защото повечето съвременни политики са базирани на максимизиране на контрола и ограничаване на свободите.

- Обичам по-скоро да изследвам границите. Опитвам се да го правя по най-миролюбивия и градивен начин. Различните гледни точки в света раждат войни, в моето изкуство различните гледни точки раждат песен, интересен диалог или са просто повод за смях.

- Крайната полярност е повод за появата и нуждата от небинарност. Моята теория е, че всяка жена и всеки мъж са небинарни по природа. Аз съм мъж и нищо женско не ми е чуждо. Но това не ме прави по-малко мъж.

- Анти ЛГБТ+ движенията са инструменти за политически контрол. Крайните неолиберални позиции пък са често финансови инструменти. Всяка крайна позиция е еднакво вредна.

- Пиша за каквото ми е на ума. Нямам никакъв филтър. Мога да пиша за разбитото си сърце, мога да пиша и за разбития си задник. Високото и ниското са ми еднакво интересни. Ценностната ми система има по-голям диапазон от гласа ми.

- Рисковете са, че няма как да станеш майстор или да постигнеш голям успех в нито една област. Но пък имаш шанса да останеш независим и свободен. И ако успееш да артикулираш достатъчно красиво тази своя свобода, но така също и раните от нея, публиката неминуемо ще го оцени.