Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви в понеделник, че иска да направи повече инвестиции в стабилни американски компании. Дали корпоративна Америка приема, е друг въпрос.

В петък Белият дом обяви близо 10% дял в производителя на чипове Intel, който преобразува държавни субсидии в акции.

В понеделник Тръмп се върна към идеята за подобни сделки в други сектори, казвайки пред репортери в Белия дом: "Надявам се, че ще имам още много подобни случаи."

Подходът на администрацията преобръща десетилетен поглед върху американската икономика, в който правителството е вземало корпоративни дялове само в редки извънредни ситуации като световната финансова криза от 2008 г. и последвалото спасяване на американски автомобилни компании. Intel има затруднения, но все още има паричен буфер 9 млрд. долара и пазарна стойност 105 млрд. долара.

Според критиците ходът на Intel - заедно с натиска на Белия дом върху Федералния резерв на САЩ да намали лихвените проценти, използването на извънредни правомощия за налагане на тарифи върху вносни стоки и участието в различни сливания - заплашва гъвкавостта на американския бизнес свят.

Тръмп заяви в публикация в социалните мрежи в понеделник, че ще помогне на компании, които сключват подобни "доходоносни" сделки с американските щати, но не предостави подробности.

Професорът от Columbia Business School Шиварам Раджгопал каза като цяло, че смята, че сделката с Intel е добър начин за подкрепа на индустрията за производство на чипове, отбелязвайки как други компании се възползват от благоприятни политики, като например Amazon, която не е задължена да събира данък върху продажбите в много щати в продължение на години. "Това позволи на Amazon да се превърне в гигант. Защо придобиването на 10% дял в Intel да е по-лошо", каза Раджгопал по имейл.

Рисковете от участието на правителството обаче бяха очевидни в собственото регулаторно подаване на Intel в понеделник, в което се посочва как правителствената инвестиция би могла потенциално да навреди на международните продажби, да затрудни получаването на допълнителни държавни субсидии или да я подложи на допълнителни регулации или ограничения в други страни.

Във видеоклип, публикуван в понеделник от Министерството на търговията, главният изпълнителен директор на Intel Лип-Бу Тан каза: "Не ми трябва субсидията." И добави: "Но наистина очаквам с нетърпение правителството на САЩ да бъде мой акционер."

Някои републиканци критикуваха хода, като сенаторът от Кентъки Ранд Пол нарече дела на Intel ужасна идея. "Ако социализмът е правителство, притежаващо средствата за производство, не би ли било правителството, притежаващо част от Intel, стъпка към социализма", каза Пол.

Анализаторите също така поставиха под въпрос как сделката с Intel ще се отрази на клиентите му, които може да бъдат подложени на увещания да купуват продукти на Intel вместо други.

Intel не е единствената компания, с която Тръмп се ангажира лично.

Белият дом се намеси, за да завърши покупката на U.S. Steel от японската Nippon Steel през юни, като взе, по думите на Тръмп, "златна акция", която дава на Вашингтон думата върху операциите ѝ.

Компанията придоби дял в компанията за редкоземни елементи MP Materials и посредничи за сделка с производителите на чипове Nvidia и AMD за получаване на 15% от приходите от продажбите на чипове в Китай, които преди това бяха забранени. В понеделник икономическият съветник на Белия дом Кевин Хасет заяви, че правителството може да вземе допълнителни дялове в други компании.

Компании извън чиповете и отбраната също биха могли да емитират акции на правителството, каза Дъглас Чиа, независим консултант в Soundboard Governance. "Това е стъпка в посока превръщане на публичните компании в държавно контролирани предприятия, когато правителството сметне за необходимо, използвайки "националната сигурност" като оправдание", каза Чиа.

Нито един бизнес проблем не изглежда твърде малък, за да избегне погледа на Тръмп. Той аплодира противоречивата рекламна кампания на American Eagle за дънки с участието на актрисата Сидни Суини, която някои критикуваха за евентуално насочване на вниманието към генетични черти в расов контекст. Той предложи Goldman Sachs да наеме нов икономист, след като фирмата заяви, че потребителите в крайна сметка ще понесат тежестта на вносните тарифи на Тръмп.

Многобройни изпълнителни директори се срещнаха с Тръмп малко след преизбирането му през ноември 2024 г. и този парад от посетители продължи и по време на мандата му.

Представители на индустриални групи казват, че способността им да намерят публика в администрацията идва от това, че изпълнителните директори на най-големите компании се свързват с Белия дом.

Въпреки това те все още понякога е изненадват, особено по отношение на търговията, където Тръмп наложи високи мита за вносителите на чуждестранни стоки. Източник от лобистка група в търговията на дребно заяви, че членовете са до голяма степен разочаровани от търговската политика на Тръмп.

Срещите на главните изпълнителни директори доведоха до моменти на зрелище, като например по-рано този месец, когато главният изпълнителен директор на Apple Тим Кук подари на Тръмп персонализирана сувенирна плака с основа от 24-каратово злато, добито в Юта.

Гигантът в производството на смартфони, оценен на над 3 трлн. долара, се опитва да премести производството от Китай, който бе на прицел за Тръмп в търговската война в първия мандат, в Индия. Тръмп критикува и това. Apple обяви планирани инвестиции в размер на около 600 млрд. долара в САЩ, въпреки че Белият дом предположи, че може да произвежда смартфони и на местно ниво.

САЩ нямат значителен капацитет за производство на смартфони. "Мисля, че компаниите едва сега започват да осъзнават: от колко контрол искате да се откажете и колко собственост искате да предадете на правителството?", каза Джордж от Харвардското бизнес училище.