В имение от XVIII век край Лондон японският депутат Руи Мацукава започва да има сериозни съмнения относно ангажимента на Америка да защитава страната му. Мацукава, бивш заместник-министър на отбраната, пътува през март до историческото абатство Фордъм за двустранна конференция на високо ниво. В имението, където сега се помещава японска пивоварна за саке, тя каза, че е научила от британски колеги, дипломати и бизнес лидери, че е в ход тектонична промяна в мисленето им.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп открито критикува европейските съюзници на Америка и започва да заема страната на Русия. И Европа се е "събудила", каза тя, за факта, че вече не може да разчита толкова много на Америка и трябва да поеме повече отговорност за своята сигурност. Това важи и за Япония, която в момента е дом на най-големия задграничен контингент от американски войски в световен мащаб.

Мацукава е член на влиятелния Съвет за национална политика за сигурност на управляващата Либерално-демократическа партия (ЛДП).

Тя е част от контингент от високопоставени японски депутати, които започват да мислят за немислимото в единствената страна, подложена на атомна бомбардировка. Заобиколена от съседи с ядрено оръжие (Китай, Северна Корея и Русия), Япония също може да се наложи да въведе на въоръжение тези оръжия за масово унищожение.

Шокът от Тръмп отекна и в съседна Южна Корея, която в момента е защитена под ядрения чадър на САЩ, подобно на Япония.

Подкрепата в Япония за разработване на собствени атомни оръжия е по-малка. Мацукава например подчертава, че САЩ остават важен съюзник, и казва, че Токио трябва да убеди администрацията на Тръмп, че е в интерес на Америка да защити страната ѝ и да предотврати криза около Тайван.

Но интервюта с дузина японски законодатели, правителствени служители и бивши висши военни разкриват, че има нарастваща готовност за разхлабване на десетилетното обещание на Япония, формулирано през 1967 г.: да не произвежда, притежава или разполага ядрени оръжия на своя територия. Това е известно като "Трите неядрени принципа".

Роденият в Хирошима Тацуаки Такахаши, чийто дядо оцелява след атомната бомбардировка срещу града, каза пред "Ройтерс", че възгледите по въпроса се променят, тъй като трагедията от миналото става все по-отдалечена.

Променящите се нагласи в Япония и Южна Корея - двата ключови стълба на десетилетията господство на Америка в Тихия океан, са подтикнати от нарастващата загуба на доверие сред съюзниците на САЩ в ангажимента на Вашингтон към тяхната сигурност, по-специално съмненията дали Америка ще им се притече на помощ в евентуален конфликт.

Избирането на Тръмп под лозунга "Америка на първо място" и отхвърлянето от него на традиционните съюзници на Америка засилиха тези опасения, показват интервюта с депутати и официални лица в Япония и Южна Корея. Сеенето на съмнения от президента за продължаващата подкрепа на САЩ за НАТО, налагането на мита на Япония, Южна Корея и Австралия и разговорите за присъединяване на Канада към САЩ изплашиха много от дългогодишните съюзници на Америка.

Китайското министерство на отбраната заяви, че се противопоставя на "всеки опит за раздухване на т.нар. "китайска ядрена заплаха" в опит да очерни и дискредитира Китай и умишлено да заблуди международната общност". Китай, добави министерството, продължава да се придържа към политика "не употребяваме първи" - "да не използва или заплашва да използва ядрени оръжия срещу държави без ядрено оръжие или зони, свободни от ядрено оръжие".

За Токио, който през последните години направи исторически стъпки на отдалечаване от следвоенния си пацифизъм, за да възстанови военните си способности, ядреният въпрос е последното табу за сигурността.

Преди осемдесет години Хирошима и Нагасаки бяха опустошени от атомни бомби в края на Втората световна война. Япония се отказа от войната и се закле никога да не притежава военни средства за атакуване на други страни. Тя също така стана виден поддръжник на ядреното разоръжаване.

Досега Япония разчиташе на американските ядрени оръжия, които навремето опустошиха Нагасаки и Хирошима, за да възпира съвременните заплахи. В споразумение за сигурност, наречено "разширено възпиране", Вашингтон се ангажира да използва пълния набор от военни възможности, включително ядрени, за да защитава Япония и други съюзници.

Сега законодатели от управляващата Либерално-демократическа партия на Япония обмислят как могат да засилят доверието в ядрения чадър според интервюта с Мацукава и четирима други висши членове на партията.

Мацукава каза, че масово отразеното посещение на американска подводница, предназначена за носене на ядрени оръжия, в Южна Корея през юли 2023 г., е дало пример, който Япония може да следва, за да укрепи възпирането.

Мацукава и трима бивши висши военни командири заявиха, че Токио също трябва да се подготви за възможността за споделяне на ядрени оръжия. Това е концепция, която позволява на неядрените държави да участват със своите съюзници с ядрено оръжие в планирането, обучението и използването на ядрени оръжия.

Япония "няма намерение" да преразглежда своите неядрени принципи, заяви Либерално-демократическата партия в отговор на въпроси. Но Ишиба е инструктирал партията "да проучи бъдещите договорености за сигурност на Япония в Азия", се казва в съобщението.

Министерството на външните работи в Токио заяви, че правителството"не счита споделянето на ядрени оръжия за допустимо". Япония, каза то, "няма да притежава ядрени оръжия". Кабинетът на Ишиба заяви, че отговорите на външното министерство представляват и неговите възгледи.

Съмненията към надеждността на американските гаранции за сигурност не започнаха с Тръмп.

Когато администрацията на Барак Обама не реагира на строежа и завземането от Китай на острови в спорни територии в Южнокитайско море от 2013 г. насам,, това повдигна въпроси доколко склонен е Вашингтон към конфронтация с Пекин, каза Таро Коно, депутат от управляващата партия, който преди това е бил министър на външните работи и отбраната.

След като Русия нахлу в Украйна, президентът Джо Байдън изпрати на Киев военна помощ за десетки милиарди долари. Но Байдън също така заяви, че САЩ няма да участват в Третата световна война заради Украйна.

Русия многократно заплашваше да използва ядрени оръжия, за да ограничи външната намеса във войната. Очевидният успех на това ядрено сплашване подхрани безпокойството за готовността на САЩ да защитят съюзниците си, каза Томохиса Такей, пенсиониран адмирал, който ръководеше японския флот от 2014 до 2016 г.

Сонг Сонг-джонг, пенсиониран южнокорейски военен офицер, каза, че съдбата на Украйна, след като през 90-те години се отказа от ядрените си оръжия, е послужила като предупреждение.

Сонг не смята, че Тръмп би го направил. "Това е неудобната истина", каза той.

Тръмп и висши служители на администрацията многократно са заявявали публично, че САЩ са решени да останат тихоокеанска сила. На срещи миналия месец с японския и южнокорейския външен министър държавният секретар Марко Рубио обсъди засилване на сътрудничеството в областта на сигурността според изявления на Държавния департамент.

Към безпокойството в Азия се добавя бързото разширяване на ядрения арсенал на Пекин, което е решително скъсване с по-ранното предпочитание от Китай на малка сила, достатъчна за поддържане на възпиране. Разполагането на все по-сложни балистични ядрени ракети от Северна Корея също засили безпокойството.

През 2016 г., преди президентските избори, Тръмп допусна, че Япония и Южна Корея може да се нуждаят от ядрени оръжия поради заплахата, представлявана от Северна Корея и Китай. Действията, които той предприе в началото на втория си мандат, накараха някои в Азия да мислят, че е прав.

След преизбирането му Тръмп и висши членове на неговата администрация повдигнаха въпроси за ангажимента на Америка към НАТО, като президентът заяви, че САЩ няма да защитават страните членки, ако те не увеличат разходите за отбрана.

Търговската война на Тръмп, която е насочена дори към съюзниците на САЩ, допълнително подкопа доверието в американския ангажимент към дългогодишни приятели. След като заплаши да наложи мита от 25% на Япония и Южна Корея, Тръмп миналия месец постигна споразумения с Токио и Сеул, които въвеждат 15% върху вноса от двете страни.

Рьоичи Орики, който е бил началник на Обединения щаб на Силите за самоотбрана на Япония от 2009 до 2012 г., заяви, че "нестабилността в търговията" на американския президент е създала съмнения спрямо ангажиментите на САЩ за сигурност.

В Южна Корея бившият президент Юн Сук Йол повдигна въпроса в началото на 2023 г., че Сеул може да бъде принуден да се стреми към ядрени оръжия пред лицето на нарастваща заплаха от Северна Корея. Той направи крачка назад от тази позиция по-късно същата година, когато Сеул получи допълнителни гаранции за сигурност от администрацията на Байдън с подписването на Вашингтонската декларация. Този пакт включваше предоставяне на Южна Корея на по-добра представа за ядреното планиране на САЩ за евентуален конфликт със Северна Корея.

Новоизбраният президент Лий Дже Мюнг отхвърли идеята за ядрено въоръжаване, ръководителят на разузнавателната му агенция Ли Джонг-сок тази година призова Сеул да си осигури правото да обогатява уран, за да демонстрира своите "потенциални ядрени възможности".

Би било грешка да се "тълкуват южнокорейските ядрени амбиции като блъф", казва Ели Ратнър, който е бил помощник-министър на отбраната по въпросите на сигурността в Индо-Тихоокеанския регион в администрацията на Байдън.

Министерството на външните работи на Южна Корея заяви, че правителството не обмисля придобиването на ядрени оръжия.

В Южна Корея има широка обществена подкрепа за придобиване на ядрени оръжия, предвид заплахите от Пхенян, въоръжен с ядрено оръжие. В Япония общественото мнение е ограничено от бремето на историята си - въпреки че нагласите се променят.

Проучване през март установи, че 41% от анкетираните подкрепят преразглеждането на Трите неядрени принципа на Япония. В подобно проучване преди три години от Kioicho Strategy Institute, консултантска компания и изследователски център, само 20% подкрепиха идеята.

Дори някои японци с лични връзки с атомните атаки призовават за промяна на подхода към бомбата.

Тацуаки Такахаши, родени в Хирошима, каза, че дядо му е бил само на четири години, когато бомбата е била хвърлена върху града в 8:15 ч. сутринта на 6 август 1945 г., но все още живо си спомня светкавицата, експлозията и разбиването на прозорците в дома му. Някои от роднините на Такахаши са изчезнали по време на бедствието и се предполага, че са починали, каза той.

Израснал в Хирошима, Такахаши вярвал, че дипломацията и диалогът могат да помогнат за предотвратяване на повторение на този ядрен кошмар. Сега на 28 години и живеещ като IT програмист в Токио, той смята, че Япония може да се нуждае от демонстрация на ядрена сила, за да постигне тази цел.

Такахаши каза, че японските възгледи по въпроса се променят, тъй като споменът за бомбардировките избледнява и по-младите хора мислят по-критично за необходимостта от възпиране.

Проучване, публикувано през април от обществения радио-телевизионен оператор NHK, установи, че повече от 30% от хората на възраст между 18 и 24 години в града и околните префектури, които не са слушали разказите на оцелелите от атомната бомбардировка в града, са заявили, че не желаят да ги чуят. Това е с повече от 6 пункта повече от подобно проучване преди пет години и по-високо от 25% за останалата част от Япония. Най-често посочваната причина е, че разказите са твърде ужасяващи.

И Япония, и Южна Корея са се ангажирали да не разработват или придобиват ядрени оръжия, като са подписали ДНЯО.

Но експерти по сигурността описват Япония като прагова ядрена държава - което означава, че тя има техническия капацитет и би могла да се сдобие с материалите, за да построи и изстреля бомба, ако е решена да го направи.

Южна Корея е разработила и разположила редица оръжия, които според анализаторите биха могли да доставят ядрени бомби - включително подводница, предназначена за изстрелване на конвенционални балистични ракети, и все по-мощни ракети, които биха могли да достигнат Северна Корея или Китай.

Сеул прекрати тайна оръжейна програма през 70-те години на миналия век под натиск от Вашингтон и ратифицира Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО) през 1975 г. Експертите прогнозират, че дори ако преодолее тези препятствия, ще са необходими няколко години, за да може Сеул да изгради ядрено оръжие.

Освен техническите пречки други фактори възпрепятстват американските партньори да разработват свои собствени ядрени оръжия.

Ако Япония започне да строи бомба в нарушение на ангажиментите си по ДНЯО, тя може да се изправи пред санкции от ООН и да загуби достъп до вносното ядрено гориво, от което се нуждае, за да захранва ядрената си енергетика. Гъсто населеният архипелаг също така няма район, подходящ за ядрени опити.

Въпреки по-ранната очевидна откритост на Тръмп към Япония и Южна Корея, които да придобиват ядрени оръжия, остава неясно дали администрацията му в крайна сметка ще се съгласи. Държавният департамент заяви, че Тръмп и вицепрезидентът Джей Ди Ванс "често са говорили за противопоставянето си на разпространението на ядрени оръжия".

Според Александра Бел, бивш служител на администрацията на Байдън, която е участвала пряко в преговорите за ядрено възпиране с Токио и Сеул, съюзник на САЩ с ядрено оръжие в Източна Азия би могъл да предизвика конфликта, който придобиването на ядрени оръжия всъщност е имало за цел да избегне.

Китайското външно министерство обвини Япония и Южна Корея в "насърчаване на така нареченото "разширено възпиране", за да оправдае военната експанзия и военните провокации". Япония по-специално според репортаж на "Ройтерс" твърди, че "се застъпва за "свят без ядрени оръжия", докато в действителност разчита на "ядрен чадър" на САЩ да сътрудничи с разполагането на американски стратегически сили. Тези практики са лицемерни и противоречиви".

Развиващото се отношение на Япония към бомбата е ужасило някои оцелели от атаките през 1945 г.

Оцелелият след атомната бомба Кунихико Сакума, на 80 години, каза, че не може да разбере, че днес все повече японци приемат мнението, че ядрените оръжия могат да предложат защита, предвид ужасите, които той и други са преживели в Хирошима.

Той е бил бебе, когато бомбата пада, свит на кълбо на пода в семейния си дом, докато майка му е сортирала прането. Имало е светкавица и изведнъж всичко е потънало в мрак, разказа по-късно майка му. Тя описала как го е вдигнала на ръце и го е отнесла на гръб до близък подслон през радиоактивен дъжд от сажди и пепел, известен като "черен дъжд".