Нов стандарт ще мери качеството в училище и според оценките, и според чистотата в тоалетните

Нов стандарт ще мери качеството в училище и според оценките, и според чистотата в тоалетните

Нов стандарт ще мери качеството в училище и според оценките, и според чистотата в тоалетните
Качеството на въздуха в класните стаи, чистотата на тоалетните и процентът на коридорите със зеленина ще станат индикатори, по които ще може да бъде оценявано качеството на едно училище. Наред с тях оценката ще може да включва и строго образователни индикатори, като процента на явилите се ученици на национални външни оценявания и матури, както и на постигналите резултати над средните за страната.
Тези и още десетки индикатори за оценка са включени в проект на наредба на образователния министър Красимир Вълчев, с която в България ще бъде въведен държавен образователен стандарт за управление на качеството в училищата и в детските градини от учебната 2026/2027 година.
Предвижда се оценката да се извършва на две нива: самооценка от образователните институции и външни инспекции.
Училищата и детските градини няма да бъдат длъжни да включат всички критерии от наредбата в самооценката си. Те ще имат правото да създадат собствена рамка, като подберат най-подходящите според техния "контекст, предизвикателства и силни страни" критерии и индикатори.

Училищата

Те ще могат да направят избора си измежду десетки посочени в проекта и обединени в три основни групи:
  • образователен процес;
  • управление на училището;
  • институционална среда.
В първата е критерият "Очаквани образователни резултати и цели", а сред индикаторите му е процентът на учителите, преминали обучение за разбиране на образователните стандарти. Друг критерий - "Компетентностен подход" - включва процента на учениците, участвали в социални, граждански и STEM инициативи и броя на реализираните проекти, свързани с предприемачество, а също - процента на учениците, които демонстрират умения за критично мислене и самооценка. В тази група е и "Ефективност на взаимодействието с учениците", индикатори за който са активността на учениците при обучение от разстояние и напредъкът в уменията за работа в екип.
Предвижда се сред учениците и родителите да бъдат провеждани анкети, които да показват каква е удовлетвореността им от методите на оценяване. Ще се проследява и какъв е процентът на учениците, показали подобрение в академичните си резултати спрямо минали периоди и това също ще бъде възможен критерий за самооценка.
Що се отнася до повишаването на резултатите на учениците, за "видим резултат" на училището ще може да се говори, ако резултатите на учениците му от външните оценявания и зрелостни изпити показват повишение с 0,25-0,50 единици. Най-високото ниво, което документът определя като "добри практики", ще означава повишение на резултатите с 0,5-1,00 единици и/или постигане на резултати в границите на оценка "много добър" и "отличен".
При измерването на резултатите се включват и следните количествени индикатори:
  • процент на учениците, явили се на национално външно оценяване, държавни зрелостни изпити и държавни изпити за придобиване на професионална квалификация;
  • процент на учениците, постигнали резултати над националната средна стойност;
  • среден годишен темп на повишение на резултатите от външните оценявания.
  • процент на учениците, преминали успешно допълнителни обучителни форми (консултации, менторски програми).
Ще има и качествени индикатори, сред които:
  • ниво на участие на ученици в дейности, свързани с проектнобазирано учене, насочени към реално приложение на знания (вкл. STEM и предприемачески инициативи).
  • процент на ученици, демонстрирали напредък в критично мислене, самооценка и планиране чрез портфолиа, есе, презентации и други продукти.
  • участие на ученици в симулации на външни оценявания с последващ анализ и самооценка (формативно оценяване).
  • ниво на ангажираност на учениците, измерено чрез анкети за мотивация, самочувствие и удовлетвореност от подготовката.
  • степен на родителско участие в процеса на подготовка - присъствие на информационни срещи, анкети, обратна връзка.
  • ниво на прилагане на индивидуални и групови планове за подкрепа на ученици с идентифицирани обучителни трудности.
Критериите за оценка на качеството в училище ще измерват и ангажираността на учениците към училищния живот (например чрез процента на учениците, участващи в училищни и извънкласни дейности).
Училищните комисии за качеството ще могат да посочат като критерий и участието на учениците в конкурси, състезания и олимпиади (напр. чрез изчисляване на процента им; на процента учители, които подготвят деца за конкурси, състезания и олимпиади и др.)
Втората голяма област - "Училищно управление" - ще показва дали нуждите на училищната общност (ученици, учители и родители) са адресирани (на база допитвания). Индикатор тук например е процентът на участващите в процеса на вземане на стратегически решения учители, ученици и родители.
Критерият "Включване и развитие на местната общност в учебния процес" ще показва какъв е броят на новосъздадените партньорства с местни организации (бизнеси, неправителствени организации и др.); процентът на учениците, които участват в проекти или дейности с местната общност; броят съвместни инициативи и проекти, организирани между училището и местната общност; броят на външните лектори от местната общност, включени в учебния процес.
Удовлетвореността на родителите ще се оценява на база процента на посещаващите родителски срещи или училищни събития, процента преместени ученици в други училища и ръста на записаните нови ученици.
Тази на учителите ще се преценява по процента на млади учители (с опит до 5 г.), които остават в училището за период от поне 3 г. и средната възраст на учителския състав и промяната ѝ спрямо предходни години.
От училищата ще се очаква да проучват какъв е процентът на удовлетворените учители от качеството и съдържанието на провежданите квалификации, както и на тези, които биха участвали в бъдещи квалификации. Те ще проверяват и колко процента от учителите въвеждат конкретни подобрения в учебния процес, а също - колко от тях участват в национални и международни проекти, в резултат от които прилагат иновативни практики.

Институционална среда

Тук първият от посочените критерии е "Превенция на дискриминация и агресия", който включва:
  • измерване на процента на учениците, които имат доверие в училищния персонал за справяне с проблеми, свързани с агресия и дискриминация;
  • процента на информираните за наличните механизми за докладване на случаи на агресия и дискриминация;
  • процента на учениците, които могат да посочат поне един инструмент за справяне с агресия и тормоз;
  • броя на регистрираните и разрешени случаи на агресия и дискриминация за определен период.
Процентно намаление или увеличение на случаите на агресия и дискриминация в сравнение с предишни периоди също ще оказва влияние на оценката.
Вторият критерий от групата се отнася до обхващането на всички ученици в училищна възраст и ще се измерва на база процента на учениците, завършващи успешно съответната степен и етап и подължаващи в следващ, както и от динамиката на отсъствията (извинени и неизвинени) на учениците в риск.
"Съвременна материалнотехническа база и достъпна среда" е друг критерий, индикатори за който са:
  • процентът от сградите и помещенията, които са достъпни за хора в неравностойно положение;
  • процентът от класните стаи и коридорите с вътрешно озеленяване и декорации;
  • процентът на учители и ученици, които използват класни стаи на открито;
  • процентът на учители и ученици, удовлетворени от чистотата и поддръжката на санитарните възли;
  • процентът на учители и ученици, удовлетворени от наличието и състоянието на зоните за почивка, игра и рекреация.
Последният критерий в тази област е "Зелени технологии и устойчиво развитие" и включва:
  • годишния разход на електроенергия и топлинна енергия.
  • процента на използване на възобновяеми източници на енергия.
  • обема на отпадъците и процента рециклирани материали.
  • параметрите на микроклимата в сградата (температура, вентилация, качество на въздуха).

Детските градини

Акцентът в детските градини пада върху индивидуалното развитие на всяко дете, приобщаващата и сигурна среда, играта като основен метод на учене и квалификацията на педагогическите специалисти.
Една от основните области тук е достъпността на градините, като за "редовна" ще се приема посещаемост над 67%.
Важен критерий за самооценката ще е делът на обучения персонал за работа в мултикултурна среда, а също осигуряването на благоприятни условия на труд за него.
В област "Образователно съдържание" акцентът е върху ученето чрез игра, адаптирана към индивидуалните нужди и интереси на детето.
Сред критериите за самооценка на детските градини ще е и публичната отчетност на дейността и прозрачността пред родителите и общността.
Обръща се внимание и на финансирането, като тук в самооценката си от детските градини ще се очаква да посочат как се осигуряват и управляват допълнителни средства за деца от уязвими групи и има ли достатъчно средства за подкрепа на нуждаещите се.
Ръководствата им ще трябва да отговорят и има ли гъвкави и прозрачни процедури за бюджетен контрол.