Посещението в Китай, присъствието на военен парад в Пекин сред държавни делегации и визити в големи китайски компании на партийна група от БСП начело с лидера и вицепремиер Атанас Зафиров и двама зам.-министри, докато формално той е в отпуск, предизвика много въпроси. Премиерът Росен Желязков заяви, че не е знаел предварително, и препрати към външния министър Георг Георгиев. Премиерът не е началник на председателя на БСП, за да му нарежда къде да ходи и с кого да се вижда, а ако можех, и аз щях да се включа, каза пред btv Иван Таков, заместник-председател на партията.

По този повод на 3 септември реагира Форум за демократично действие - "неформален кръг от съмишленици и експерти от различни области, с различни убеждения, но защитаващи основните демократични ценности".

Ето текста на тяхната декларация:

Визитата на вицепремиера и лидера на БСП Атанас Зафиров в Китай, както и последвалите реакции на премиера Желязков, външния министър Георгиев и самото партийно ръководство, нанасят съкрушителен удар върху претенциите на Бойко Борисов и Делян Пеевски, че именно те гарантират геополитическия избор на България.

Под носа на т.нар. "проевропейско" правителство се реализира посещение на най-високо държавно и партийно равнище, което обаче представлява не само БСП, а България и нейното правителство.

Снимката на Зафиров редом до китайския лидер Си Дзинпин е недвусмислено доказателство.

Истината е проста: БСП не може да съществува без външен център на влияние. Докато Москва затъва в изолация, война и икономически неблагополучия, днешните наследници на комунистите си търсят нов патрон - Пекин. Те го наричат "балансиране на външната политика". Но в действителност това е пореден опит за измъкване на България от рамките на ЕС и НАТО и прикачването ѝ към авторитарната ос на Орбан, Вучич и Фицо.

Да, всяко българско посолство е длъжно да съдейства при официални визити, както е направило и в този случай. Но същественото е друго: БСП заявява открито, че води собствена външна политика, в противоречие с нашите съюзнически ангажименти. Това е поведение на управляваща партия, която поставя партийния интерес над националния.

Големият въпрос не е дали България трябва да развива отношения с Китай - това е безспорно. Големият въпрос е как да го прави. Ще влизаме ли в Китай през русофилския вход, като васали на Кремъл? Или ще поддържаме отношенията си като пълноправен член на ЕС и НАТО - в синхрон със съюзниците ни, на равноправна и взаимно изгодна основа?

Нека не се заблуждаваме: Китай има много лица. За държавите от западната общност той е партньор за високотехнологично сътрудничество и инвестиции.

За държавите в орбитата на Москва той е източник на кредити, евтини стоки и дългови зависимости.

Ако България позволи БСП да изземе и приватизира отношенията с Китай, ще се озовем именно в групата на зависимите, не на равноправните.

Затова обществото има право да получи отговор:

В името на европейското развитие на България изискваме яснота по външната ни политика. България има само един стратегически избор - Европа и НАТО.

Всяко отклонение и неяснота е път към зависимост, изолация и национална слабост. Опитите да се "играе в много посоки" само дават лоши сигнали към партньорите ни, поставят ни в унизително положение и на практика пречат на нормалното приемане на България за пълноправен член на европейските структури.

Не можем да позволим да рискуваме бъдещето на държавата и на децата ни заради политическия егоизъм на партийни лидери със затихващи функции.