Френският премиер Франсоа Байру загуби вот на доверие в парламента в понеделник, потапяйки втората по големина икономика в еврозоната още по-дълбоко в политическа криза.

Ето основното за тази ситуация:

Байру, както се очакваше, загуби вота на доверие, с 364 гласа против него и 194 в негова полза.

Байру ще подаде оставката си на президента Еманюел Макрон във вторник. След това всичко е в ръцете на Макрон.

Досега той се е съпротивлявал на идеята за свикване на предсрочни избори и изглежда е решен да предложи нов министър-председател, евентуално обръщайки се към лявозентристите. Няма правила, които да задължават Макрон кого трябва да избере или колко бързо.

Ако президентът не бърза, Байру може да остане засега като служебен премиер.

Крайнодясната партия "Национален сбор" и крайнолявата партия "Непокорна Франция" настояват за предсрочни парламентарни избори - и за оставката на Макрон.

Правителствен източник заяви миналата седмица, че министърът на финансите Ерик Ломбар, бившият премиер социалист Бернар Казньов и председателят на Сметната палата Пиер Московиси - също дългогодишен социалист - са сред имената, циркулиращи като възможни кандидати за следващия министър-председател. Други източници споменават министъра на отбраната Себастиан Льокорню.

Освен свалянето на правителството, Франция е изправена пред напрегнат септември:

Политиката във Франция става все по-напрегната, откакто Макрон направи голям залог, като свика предсрочни парламентарни избори през 2024 г., което доведе до силно раздробен парламент.

Контролът на Макрон върху парламента отслабна, основно заради дълга на Франция който нарасна, отчасти поради щедростта му по време на кризата с COVID и разходите за живот. Франция сега е под силен натиск да оправи финансите си. Държавният дълг се покачи до 113.9% от БВП. Дефицитът от миналата година беше почти двойно по-висок от лимита от 3% на ЕС.

Заявявайки, че са необходими трудни решения, Байру, ветеран от дясноцентриското крило и четвърти министър-председател на Макрон след преизбирането му, се опита да приеме бюджет за 2026 г., който би изисквал спестявания в размер на 44 милиарда евро.

Това предизвика възмущение от страна на опонентите. Неспособен да открие път към приемането му, Байру поиска вот на доверие за фискалната си стратегия - рискован ход, който опозицията нарече политическо самоубийство.