В България има над 900 училища, които предоставят средно образование (частните училища не са включени). Всички зрелостници в тях се явяват на задължителен държавен зрелостен изпит (ДЗИ) по български език и литература (БЕЛ) при завършване на средното си образование. Средният резултат на задължителния от него в страната през 2025 г. е "Добър (4.27)". Учениците от 349 училища са получили среден успех под "Среден (3.00)" в поне една от последните три години, от 199 - в поне две, а от 106 - във всяка една от последните три години.

През 2025 г. в 201 български училища с близо четири хиляди ученици средният успех е под "Среден (3.00)". Въпреки че общото впечатление е, че става въпрос за малки училища в определени райони и с лош късмет на конкретния ДЗИ, това не е съвсем така. Те са навсякъде.

Слаби училища има във всяка една от 28-те области в страната и в 130 общини - около половината от всеки 265 българските общини. Най-много такива училища има в общините Плевен (9), Бургас и столицата (по 7), Пловдив (5) и Ямбол и Разград (4). По три слаби училища има в 8 общини, по две - в 24 и само по едно - в 91 общини.

Те обхващат голям дял от зрелостниците. Над 8% от всички зрелостници в страната са от училища, които имат среден успех от под "Среден (3.00)" на ДЗИ по БЕЛ за 2025 г. Данните по области показват много сериозни разлики на регионално ниво. Докато зрелостниците от слабите училища представляват около 1% в областите Смолян и столицата, във Видин, Шумен и Разград те са над 20%. В област Разград всеки четвърти зрелостник е от училище със среден успех под "Среден (3.00)".

Макар че при слабите училища преобладават по-малките, най-голямата група е на училищата с 10 до 19 зрелостници - в над 70 от тях зрелостниците са по 20 и повече, а в над 10 - по 50 и повече. Най-голямото училище е с 94 зрелостници и се намира в Пловдив. В две от училищата има само по един явил се зрелостник - в гр. Смолян и гр. Димово (Видинско).

През юни и юли 2025 г. МОН обявява конкурси за нови директори на 141 средни училища (средни, профилирани и професионални). ИПИ поиска справка за училищата, в които няма редовно избран директор, която показа, че 29 са без одобрен кандидат, а в 16 не е имало нито един кандидат.

Голяма част от тези училища съвпадат именно с тези институции, които постигат резултати под "Среден (3.00)" на ДЗИ по български език и литература. Особено показателно е, че от 11 професионални гимназии, за които няма желаещи за директор, девет са със среден успех на ДЗИ по БЕЛ под "Среден (3.00)" през 2025 г.

Това означава, че проблемът не е само в слабите академични постижения на учениците, а и в пълната липса на управленска привлекателност на тези училища. На практика те се превръщат в институции, които никой не желае да ръководи.

Почти всички слаби училища (181 от 201) имат успех под "Среден (3.00)" през 2025 г. и в поне още една от последните три години, а 106 от тях - във всяка една от последните три години. Трябва специално да се отбележи, че 99 от последните са с по над петима зрелостници през 2025 г.

Особено показателен е случаят с най-големите двадесет училища, всяко от които има над 30 зрелостници годишно, или общо близо хиляда ученици. При тях няма нито една от последните три години със среден резултат над "Среден (3.00)". Те са навсякъде - в столицата, в други областни центрове, в големи и малки градове, в села.

Проследяването на същия випуск показва, че проблемите са започнали много по-рано. Когато същите ученици са били в 10-и клас и са се явили на националното външно оценяване по БЕЛ (2023 г.), резултатите им вече са били критично ниски. В нито едно от тези училища средният резултат не достига дори една трета от максималния брой точки (100 точки). В 12 от тях зрелостниците постигат средно под 25 точки, а в пет - под 20 точки.

Тези данни ясно показват, че става дума за хроничен дефицит, който се натрупва и задълбочава в течение на целия образователен процес, освен между различните випуски. Това означава, че проблемът е едновременно индивидуален (проследен в рамките на един випуск) и институционален (повтарящ се във времето за различни поколения ученици), което подчертава структурния му характер.

Още по-сериозният проблем - в 17 училища в България с близо 100 ученици средният успех през 2025 г. е точно "Слаб 2,00".

Над половината от тези училища имат успех под "Среден (3.00)" във всяка една от последните три години, а четири са с чисти двойки на всички зрелостници и миналата година. И тук причина за провала не може да се търси в отделни ученици, защото в някои такива училища се явяват по над десет ученици. Големината на населеното място също не е фактор - някои са в села, но други са в средни и дори големи градове - столицата, Пловдив, Бургас.

Десет от тези училища са с по над 5 ученици, а седем - и със слаб среден успех през всяка от последните три години.

При всяко от тези училища средният успех на явилите се на държавния изпит за придобиване на професионална квалификация е над "Среден (3.00)", като в три училища достига оценка "Добър", а в едно - дори "Много добър". Тези данни показват ясно разминаване между двете оценъчни системи (ДЗИ и ДИПКК). От една страна, това може да се тълкува като доказателство, че учениците усвояват до известна степен практическите знания и умения, свързани с професионалната им подготовка - особено когато изпитите са по-тясно свързани със специфични, усвоими чрез практика компетентности.

Прави впечатление, че в по-голямата си част става дума за професионални специалности, които са насочени към нискоквалифициран или помощен труд - като "оператор в производството на облекло", "продавач-консултант", "шлосер", "електромонтьор", "монтьор на селскостопанска техника". Съществуват и по-специфични направления, като "ветеринарен техник" и "техник-растениевъд", но те също са типично свързани със сектори с ниска производителност на труда и предимно регионален обхват. Само една от специалностите е профилирана - "Обществени науки с изучаване на криминалистика", която изглежда по-атрактивна, но отново е ситуирана в училище със слаби резултати.

Общият брой места е висок (над 250), а голяма част от специалностите са с по пълен брой (26) места за паралелка - но те често оставащи незаети.

Разговорът с директор на училище от областен град в Югоизточна България с повече от петима зрелостници и слаб среден успех през всяка от последните три години, включително "Слаб (2.00)" през 2025 г., очертава картина на силно демотивирано и отчуждено училищно ръководство. Директорът демонстрира открито негативно отношение както към учениците, така и към родителите, институциите и външните наблюдатели. Вместо да търси обяснения и възможни пътища за подобрение, той настоява, че ситуацията е "безнадеждна" и "нищо не може да се направи". Такава позиция показва липса на лидерство и отказ от ангажиране с основната мисия на образователната система - да предлага подкрепа и шанс за развитие дори на най-уязвимите ученици.

Впечатление прави и начинът, по който директорът прехвърля вината изцяло върху учениците и техните семейства. Подчертава се, че зрелостниците "не могат да четат и пишат" и че "не ходят на училище", като това се използва за аргумент защо резултатите на матурите са такива. В същото време се твърди, че опитите за работа с родителите са безплодни, но липсват конкретни доказателства за систематични усилия или за търсене на алтернативни подходи. Този начин на говорене свидетелства за абдикиране от отговорността и за отказ от педагогическа и социална работа в по-широк смисъл.

Налице е също очевидна липса на доверие между ръководството и институциите. Директорът коментира, че редовните доклади към МОН не "водят до нищо", което подсказва формално изпълнение на изисквания, без реална ангажираност или търсене на решения. Негативното отношение към местната общност пък подкопава възможността за създаване на партньорства и инициативи, които биха могли да компенсират слабостите в училището.

През последните три години в няколко училища с традиционно по-ниски резултати на ДЗИ по български език и литература се наблюдава значително подобрение - повишаване на средния успех с над цяла единица. През 2025 г. такива училища с над 5 ученици са 19.

Изглежда разположението им не е фактор за тяхното развитие, нито на картата, нито по вида на населеното място, защото те разпръснати и са почти равномерно разпределени в селища с различна големина - 6 са в областни центрове, 7 - в по-малки градове и 6 - в села

Основното впечатление от разговорите с директори на такива училища е, че напредъкът не е случаен, а плод на целенасочени усилия. Независимо дали става дума за създаване на по-дисциплинирана среда, за включване на външни партньори или за педагогическа отдаденост, подобрението се случва там, където училището е инвестирало допълнителни ресурси - организационни, човешки или проектни.

Разговор с директор на такова училище от Североизточна България с над 10 зрелостници и подобрение с единица през последните три години прави впечатление с балансираната и реалистична оценка на директора за ситуацията. Училището работи с ученици с нисък социално-икономически статус и сериозни езикови затруднения - част от зрелостниците дори не владеят писането и четенето на български език. Въпреки това училището успява да повиши резултатите си благодарение на външни партньорства и вътрешна отдаденост.

Проект с Русенския университет създава условия за системни консултации, а учителите по БЕЛ поемат ангажимента да работят дори на базово ниво - включително обучение на ученици да пишат с печатни букви. Успехът тук е резултат от комбинация между допълнителни ресурси и силна професионална ангажираност на учителите.

Друго силно впечатление е, че подобрението е постигнато чрез различни управленски стилове. Някои училища акцентират върху дисциплината и строгия контрол, други - върху индивидуалната работа на учителите, а трети - върху проекти и приобщаващи дейности. Това показва, че няма единна рецепта, а множество възможни подходи. Общото между тях е ангажираността и системността на усилията.

В същото време, анализът на тези училища подчертава важността на училищната общност. Там, където има създадена култура на сътрудничество и общностни дейности, учениците се чувстват по-ангажирани, а учителите - по-отдадени. В случаите, когато тази среда се подпомага от проекти, насочени към приобщаване и интеграция, резултатите са устойчиви и видими.

Въпреки различията в отделните подходи, общите линии са ясни: подобрението настъпва там, където училището мобилизира ресурси и усилия отвъд стандартната програма - чрез съчетание от педагогически интервенции, организационни практики и активна връзка с родителите и общността. Силна роля играе и създаването на по-мотивираща и подкрепяща среда - било то чрез стриктна дисциплина, приобщаващи дейности, външни партньорства. Тези примери показват, че пътят към по-добри резултати е различен за всяко училище, но задължително включва ясна визия и ангажираност от страна на директора и учителите.

На първо място е необходимо системно преструктуриране и закриване на училища с хронично слаби резултати, особено когато става дума за много малки институции с под петима зрелостници. При тях закриването трябва да се случи веднага. Тези училища не само че не предоставят качествено образование, но и възпроизвеждат социалната изолация на общности, в които учениците остават без реален шанс за развитие. Закриването на такива училища трябва да бъде съпроводено с гаранции за алтернативен достъп до образование - чрез транспорт, обединяване с по-големи училища или създаване на регионални центрове, които да осигуряват по-широка социална и академична среда.

На второ място, за училищата с по-голям брой ученици, които показват трайно слаби резултати, трябва да се предвидят строги механизми за отчетност и управленски промени. Препоръчва се при продължителни неуспехи да се пристъпва към смяна на директорите и въвеждане на външни управленски екипи, които да променят начина на работа и организацията на учебния процес, налагайки нова визия за развитие. В критични ситуации министерството следва да има правомощия да командирова учители от други училища - особено по ключови предмети като български език и литература, когато липсва капацитет или желание за работа от страна на съществуващия педагогически колектив.

На трето място, заслужава да се обсъди и радикална промяна в начина на преподаване по БЕЛ в слабите училища. Вместо задължителното придържане към учебните програми и планове, учителите по БЕЛ в тези институции трябва да получат правото да работят според конкретните характеристики на своите ученици - включително, когато е необходимо, да се върнат към най-основното: четене и писане.

На четвърто място, трябва да се изгради национална карта на слабите училища, която да позволява наблюдение и проследяване на резултатите им във времето и да дава възможност за ранна намеса. Тази карта трябва да отчита не само средния успех от ДЗИ, но и допълнителни индикатори - социално-икономическия статус на учениците, броя на отпадналите от училище, качеството на преподавателския състав и стабилността на ръководството.