Ужасяващото убийство на крайнодесния активист Чарли Кърк беше посрещнато с призиви за успокояване на обществото и държавнически реакции и от двете страни на политическия спектър. Но то за пореден път показа и фундаменталната асиметрия на съвременната американска политика.

Много видни фигури от десницата, чак до президента Доналд Тръмп, призоваха преди всичко за възмездие срещу "радикалната левица" - и всичко това при липса на информация за убиеца и неговите мотиви.

От около десетилетие Тръмп изпраща сигнали, че политическото насилие, извършено от неговите поддръжници, е приемливо и дори може да бъде възнаградено. Сред помилваните от него за участието им в бунта на 6 януари 2021 г. в Капитолия имаше много осъдени за насилствени престъпления. Но Тръмп и много негови съмишленици представят подобно поведение не като насилие, а като легитимна, дори патриотична самозащита. Подобно на други десни популисти те се представят за вечни жертви.

В социалните медии се появиха някои крайно неприятни публикации за убийството на Кърк от очевидни левичари, които с умиление изтъкват, че Кърк е твърдял, че смъртта от огнестрелно оръжие е приемлива цена за правото да се носи оръжие. Но като цяло либералните коментатори не само осъдиха насилието, но и признаха Кърк за добросъвестен дебатьор с "вкус към несъгласието".

Отдясно, напротив, изтъкнати гласове призовават за репресии - позовавайки се на незаконните практики на основателя на ФБР Джей Едгар Хувър като модел - ако не и за открита "война".

Още по-тревожно е, че самият Тръмп, изглежда, се наслаждава на случая като претекст да атакува организации на гражданското общество, които не са му по вкуса. Членове на неговата администрация вече обявиха самата Демократическа партия за "вътрешна терористична организация". Като се има предвид, че Тръмп не е проявил абсолютно никаква сдържаност в разгръщането на правомощията на федералното правителство срещу всеки човек или организация, подразбиращата се заплаха за преследване на опозицията трябва да задейства алармените сирени на всеки демократ (и не само на демократите).

Освен че злоупотребява със закона, Тръмп последователно насърчава или поне явно толерира политическото насилие: от това да си представя, че застрелва някого на Пето авеню, през насърчаването на поддръжниците си да пребиват хора, през това да описва расистите, маршируващи в Шарлътсвил, щата Вирджиния, като "прекрасни хора" до очевидната му готовност първият му вицепрезидент Майк Пенс да бъде линчуван на 6 януари 2021 г., за да може лично той да остане на власт след изгубени избори.

Демокрации като Бразилия успяха да санкционират президента си, готов да извърши преврат, както показва процесът и присъдата на бившия държавен глава Жаир Болсонаро. САЩ, напротив, не само не успяха да покажат след 6 януари, че действията имат последствия; те позволиха на Тръмп да се върне на власт, която той използва, за да изпрати възможно най-ясното послание, че участващите в протръмповско насилие могат да очакват безнаказаност. Те могат дори да бъдат прославени и да бъдат почетени с военно погребение. Майк Джонсън, републиканският говорител на Камарата на представителите, на практика отказа да монтира паметна плоча за полицейските защитници на Капитолия, както е предвидено в законопроект,подкрепен от двете големи партии.

Докато първият мандат на Тръмп се отличаваше с показни прояви на жестокост, сега администрацията му отделя значителни ресурси за създаване на култ към насилието. Убийството на 11 души в морето край бреговете на Венецуела - без никакво видимо правно основание - се споделя радостно в социалните медии. Министерството на вътрешната сигурност рутинно използва социалните медии, за да изтъква болката на семействата, чиито близки са брутално отнети. Един от постовете стига дотам, че показва маскирани служители на ICE (Службата за прилагане на имиграционните и митнически правила) с нацистки каски на Вермахта.

Разбира се, Тръмп винаги се е наслаждавал на спектакъла и е разчитал на реквизита, за да убеди хората, че прави нещо важно (спомнете си големите папки, показвани по телевизията, за да докаже съществуването на несъществуващия си план за здравеопазване). Само че сега това са образи на действителни страдания, които се използват, за да радват поддръжниците му и да подкрепят все по-непопулярното му президентство.

Някои ще кажат, че подобни прояви на страдание са необходими възпиращи средства. Но ние не показваме как затворници биват изтезавани, защото някой вярва, че това ще намали престъпността. Макар че, като се замислим, веднъж Кърк поиска публични екзекуции, излъчвани на живо по телевизията и в идеалния случай "спонсорирани от Кока-Кола".

Възможно е Тръмп да премахне всички ограничения за своите последователи - в края на краищата самият той се чувства напълно необезпокояван през втория си мандат, като дори не претендира да се придържа към законността, да не говорим за нормите за това как да се отнасяме към политическите противници в една демокрация. Вероятно той вярва, че недемократичното му поведение е оправдано, защото другата страна уж била използвала Министерството на правосъдието като оръжие, за да го вкара в затвора; така че е съвсем справедливо той да се стреми да ги накаже сега с обвинения като "ипотечна измама".

За пореден път Тръмп не е извършителят, а жертвата. И на негова страна е целият индустриален комплекс за оплаквания. От Фокс нюз до токшоу програми по радиото неговите пропагандатори казват на аудиторията си, че тя е права да се възмущава и да негодува. Жертвата може да бъде превърната в оправдание за насилие.

Това не означава, че САЩ вървят към гражданска война. Изглежда, че някои нямат търпение за нея и може би се чувстват добре подготвени. Но проучванията показват, че преобладаващото мнозинство се противопоставя на политическото насилие; и, както ни напомни политологът Брендън Нихан, подкрепата за такова насилие намаля след покушението срещу Тръмп през юли 2024 г.

Макар че надеждата, че Тръмп ще стане президент и ще се стреми към единство, е вечна, има всички основания да се смята, че поведението му в нощта на убийството на Кърк ще продължи: поляризацията винаги е била негов политически бизнес модел. За съжаление в момент, когато администрацията му възпитава не толкова "вкус към несъгласието", колкото вкус към жестокостта, някои американци може да вземат пример от него.