Ден след ден получаваме нови и нови потвърждения за хулиганско боравене с езика от публични личности. След осветеното от медиите езиково сближаване между престъпници и служители на реда се натъкнахме на обидно отношение към жените в разговор между мъже, с който те целят взаимно да се уязвят. "Нямам нищо моминско в себе си", заяви Румен Петков от трибуната на Народното събрание миналата седмица в отговор на реплика на Волен Сидеров, че се срамува като мома и затова не идва в парламента. "Аз съм естет и ценител на женската красота", подчерта своята непоклатима мъжественост министърът и контраатакува: "Моминското е при Волен Сидеров, който е подсъдим, а от една година намира начин да покаже нещо девствено, за да не стигне до съдебна зала."

Има силен балкански синдром в този диалог от вечерните новини, който за съжаление отдавна никого не изненадва. Той беше поместен и в почти всички вестници, но реакция не последва. Размяната на подобни реплики е невъзможна в друг европейски парламент, без да последва осъдителна реакция. Димитър Стоянов (по онова време наблюдател от квотата на "Атака") предизвика не толкова отдавна (2006) скандал в Европарламента със сексистко и расистко изказване по отношение на унгарската депутатка от ромски произход Ливия Ярока. А и отношението на неговия пастрок и партиен водач Сидеров не е по-различно, отколкото на министър Петков - и двамата използват език, уронващ престижа.

С вицове и поговорки се общува лесно, но и се затвърждават стереотипи. Примери достатъчно: "Парите се печелят като жените" и "Парите и жените развалят човека". Това са два цитата от вестникарска публикация с автор виден финансов експерт. И втори пример: "Дано, Айше, пък да си девствена. Дано, Манго - отвърнала тя - ама надали. Ами, най-обикновена бутафория е това. За сплашване на бабите и на циганите." Обяснението е на експерт по изборните практики, който коментира купуването на гласове. Този тип говорене на практика отнема шанса на човека да бъде това, което е, като го подвежда към категорията на осмиване.

Проблемът е в това, че е тревожно нисък прагът на чувствителност към зачитането на достойнството на другите. В изследване на този вид нагласи се оказва, че в сравнение с другите европейски страни у нас дискриминацията се подценява по всички критерии - пол, възраст, инвалидност, етнос, религиозни, убеждения, сексуална ориентация. Тревожи и публичното преекспониране и дори одобрение на решителния и деен мъж, включително и в битието му на мутра, на когото отговаря непременно млада и атрактивна жена. Всичко това не позволява на повечето от нас да се разпознаем в тези образи. И това е важно, защото скалата на стойностите остава като обърната пирамида.