Комисията по архитектура обсъди съдбата на огромни крайградски зони около София

На живо
Траян Траянов в подкаста "Дума на седмицата"

Комисията по архитектура обсъди съдбата на огромни крайградски зони около София

Далекоперспективни територии има около Южната дъга на Околовръстния път, които от 2026 г. могат да станат атрактивни за застрояване.
Далекоперспективни територии има около Южната дъга на Околовръстния път, които от 2026 г. могат да станат атрактивни за застрояване.
Крайградски земеделски земи около София ще могат да сменят предназначението си и да се застрояват след 2025 г. по Закона за устройство и застрояване на Столичната община (ЗУЗСО). Това е реален проблем, защото общината ще трябва да отдели огромен ресурс за изграждане на инфраструктура. Става въпрос за т.нар. далекоперспективни зони, както са обозначени в Общия устройствен план на София, чиято обща площ е над 66 хиляди декара.
Темата бе обсъдена в комисията по архитектура на Столичния общински съвет (СОС).
В тези крайградски зони, които са и зелени площи, сега е разрешено само ниско строителство - до два етажа, и то след одобрение на СОС. От следващата година параметрите на застрояване в тях би трябвало да се повишат сериозно, което би предизвикало инвеститорски интерес, но проблемът е, че общината няма ресурс за изграждане на задължителната инфраструктура - улици, канализация, електроснабдяване...
Тези пространства са отредени в Общия устройствен план на София като своеобразен резервен фонд, ако градът прекомерно се разраства териториално. Това засега не се случва, по-скоро се уплътнява прекалено урбанизираната част на общината. Според проф. Вили Лилков от "Синя София" демографската прогноза за столицата е била сгрешена, когато е изготвян ОУП (2007 г.) и не се очаква нарастването на броя на жителите до 2050 г.
Директорът на "Софияплан" арх. Жоржета Рафаилова представи анализ за насоките за актуализация и допълване на предвижданията на ОУП. Тя подчерта, че Столичната община не е в състояние да изгради нужната инфраструктура в тези крайградски територии, ако ограниченията към застрояване в тях отпаднат от догодина.
"Няма инвеститорски интерес към тези зони, защото от 2009 г. досега нарастването на разгънатата застроена площ (РЗП) в далекоперспективните зони е едва 10% от тази в урбанизираната част на София", посочи Рафаилова.
Трябва да се възпира изработването на подробни планове за малки пространства в тези зони около града, защото после общината трябва да изгражда благоустройствена инфраструктура - канализация, улица, зелени площи, препоръча и адвокат Валентина Бакалова, експерт по устройство на територията и кадастъра.
"Спаси София" е внесла предложение възможността да се строи с по-високи показатели в тези територии да се измести от 2026 за 2050 г., обясни арх. Росица Николова.
На следващо заседание на комисията ще бъдат поканени народни представители от София, с които да се предложат промени в ЗУЗСО по темата, обяви нейният председател Севдалина Петрова, отцепник от "Възраждане".
Общинският съветник Войслав Тодоров от групата на БСП ще инициира общинската комисия по архитектура да изпрати писмо до регионалната комисия на Народното събрание с ясно формулирани предложения за изменения на ЗУЗСО, съобразени с конкретните нужди на Столичната община.