Двете големи приватизационни сделки, които се провалиха в България от началото на 2003 годината - раздържавяването на "Булгартабак" и Българската телекомуникационна компания (БТК), показват, че правителството на страната или няма необходимите умения и знания, за да завърши приватизацията, или показва нежелание за това. Това се казва в материал на "Икономист интелиджънс юнит" (ИИЮ), аналитичното звено на авторитетната издателска група "Икономист". Според анализаторите от "Икономист интелиджънс" провалът на сделките повдига съмнения около вероятността за завършване на раздържавяването на двете компании до края на годината най-вече заради увеличеното политическо влияние на по-малката партия в управляващата коалиция ДПС.

Премиерът Симеон Сакскобургготски трябва да разреши и проблемите между различните фракции в парламентарната си група, тъй като провалът на сделките сериозно навреди на репутацията на управляващата партия и в България, и в чужбина, продължава анализът. ИИЮ смята, че евентуален неуспех при продажбата на БТК ще намали допълнително цената й, като напомня, че при предишното правителство консорциумът между гръцката ОТЕ и холандската KPN предложи за 51% от телекомуникационната компания над 600 млн. долара. Спорът за дивидента на компанията може да породи повече проблеми за България, отколкото ползи, тъй като той е много по-малък от предложената дори сега от щатския фонд "Адвент" цена от 241 млн. долара за 65% от капитала на БТК.

Вредите от провалената програма за раздържавяването на двата гиганта по-скоро накърняват имиджа на България и имат отрицателно влияние върху инвестиционния климат в страната, но няма да се отразят сериозно върху приходната част на бюджета, както и на отношенията на страната с Международния валутен фонд, се казва още в анализа на "Икономист интелиджънс юнит".

-------------------------------

Покупката на БТК поражда много критики и към ръководството на "Коч холдинг", тъй като според редица анализатори това не е достатъчно голяма стъпка за осигуряване на дългосрочен растеж на печалбата на компанията. Това пише авторитетният в. "Файненшъл таймс". Сделката се разглежда като продължение на стратегията на "Коч холдинг" през миналите години, която включваше придобиване на дялове в компании в Австрия, Германия и Великобритания. Навлизането на такива големи пазари доведе до увеличаване на оборота на компанията с 19% до 11.1 млрд. долара, като повече от 35% от него дойдоха от чуждестранните й операции. С идването на Мустафа Коч като председател на управителния съвет обаче компанията се насочи към пазарите на България и бившия Съветски съюз, което доведе до рязък спад (с 42% за по-малко от три месеца) на котировките на акциите й на фондовата борса. Идеята на Мустафа Коч за увеличаване на оборота и печалбата на холдинга чрез агресивна инвестиционна политика на чуждестранните пазари, провокирана от икономическата криза в Турция, се харесва на акционерите на компанията, но засега те не виждат приложението й на практика, смятат експерти, интервюирани от "Файненшъл таймс". Според анализатори обаче "Коч" остава най-добре управляваната частна компания в Турция, тъй като за разлика от другите големи фамилни компании в страната "Коч" е ръководена изключително професионално и продължава да се стреми към целта на предишния й шеф - Рами Коч, да стане една от 200-те най-големи компании в света. Очакванията на много анализатори са, че в бъдеще "Коч" ще предприеме мерки за разделяна на бизнеса си и разпродажба на несвойствени за дейността й активи с цел минимизиране на разходите.