Минчо Минчев е професор във Висшето училище за музика в германския град Есен от 1990 г. Води майсторски класове в България, Германия, Австралия, Куба, Мексико, Южна Корея, Гърция, Турция, Македония, Словакия.

Завършил е софийската консерватория в класа по цигулка на проф. Емил Камиларов, след което е специализирал при проф. Ифра Ниймън в "Гилдхол скул" - Лондон. Гостувал е като солист на Лондонската кралска филхармония, Амстердамския симфоничен оркестър, Дрезденската филхармония, Радиооркестъра на Романска Швейцария. Музикалната му кариера продължава вече 35 години. Носител е на отличия от престижни световни конкурси.

В България проф. Минчо Минчев е председател на Международната фондация "Св. Св. Кирил и Методий", от 1993 г. е председател на фондация "Панчо Владигеров". От 2000 г. е артистичен директор на музикалния фестивал "Емил Чакъров" в Бургас.

Проф. Минчев председателства журито по цигулка на Международния конкурс за пианисти и цигулари "Панчо Владигеров"в Шумен от 4 до 17 май.

В: Председател сте на фондация "Панчо Владигеров". Популяризирате ли творчеството на композитора в Германия, където живеете?

- И да не бях председател на тази фондация, щях да направя всичко възможно за организацията на двата конкурса - за пианисти и за цигулари. Нека не звучи пресилено, но почти не е имало мой рецитал, в който да не е било включено поне едно произведение на Панчо Владигеров. Моите студенти в Германия, независимо откъде са, а те са от много националности, поне веднъж са свирили произведение от Владигеров. Имаме и такава тактика - ако сте от Япония, в програмата за завършване трябва да изсвирите едно произведение от японски композитор. Като българин залагам в програмата български автори.

В: Как постигнахте успеха и какво бихте казали на младите хора, които искат да напуснат страната?

- Всичко се свежда до възпитание и самодисциплина. Когато съм се явявал на конкурс, никога не съм поглеждал какви са наградите и не съм си казвал, ако спечеля примерно трета, каква е стойността й и какво бих направил с нея. Такъв съм и в живота си. Ако съм имал някакви точно определени цели, това е било да свиря максимално добре на концертите си, да изпълнявам добре ангажиментите си. Никога не съм се замислял дали това, което правя, ще бъде оценено по един или друг начин. Когато си убеден, че това, което правиш, е смислено и стойностно и имаш нужда от него, просто трябва да го правиш.

Младите хора, които не искат да останат в България, трябва много добре да преценят тази стъпка. Някои сигурно ще кажат, че ми е много лесно да говоря и да давам съвети, тъй като съм с единия крак в България, с другия - в Западна Европа. Но мисля, че стабилността и удовлетворението се постигат, без да късаш с корените си. Към хора, които не държат на страната, в която са родени, нямам послание. Те може би ще се чувстват доволни и щастливи навсякъде. На тези, които искат да реализират възможностите си някъде, бих казал: нека никога да не прекъсват връзката си с България и във всеки момент, когато биха могли да направят нещо добро за нея, да го направят.

В: Срамували ли сте се някога, че сте българин?

- Не съм се срамувал, но е имало моменти, в които не ми е било приятно, че славата на България по света не е от най-добрите. Винаги излизаме на преден план с един или друг зулум. Това ме огорчава и наранява. Дълго време имаше едно пренебрежително отношение към страната ни. Не зная доколко то е заслужено. Мисля, че не е дотам заслужено. Иска ми се поне да се казва, че имаме Борис Христов и Райна Кабаиванска. Безкрайно съм щастлив със славата на България и с имената, които са еквивалент на нашата култура по света. Подобна слава имат и нашите спортисти. От тях много хора научиха къде се намира България. Имаме блестящи учени, лекари, писатели, художници, които са конкурентоспособни и могат да делят мегдан с най-добрите по света. Можем да се гордеем с това, че българите сме с невероятен потенциал.

В: Имат ли интерес младите хора към класическата музика?

- В Япония, Корея и Китай ври от хора, които искат да учат музика. Най-добрите отиват в Европа или в Америка да продължат обучението си, след това се връщат обратно. Тези страни много бързо запълниха празнините, които имаха за европейската и световната култура. Победителката в клавирния конкурс "Панчо Владигеров" е корейка, но учи при Николай Евров в Австралия. Вече в изкуството няма затвореност, има досегаемост.