Грамофон
"Juke Joint" compiled by Boozoo Bajou
Stereo Deluxe, 2003
реге/блус/даунбийт
***(*)
Boozoo Bajou са Фло Зейберт и Петер Хайдер от нюрнбергския лейбъл Stereodeluxe. Музиката им - лежерни даунтемпо парчета с реге, дъб и блус произход. Популярността им се дължи в доста голяма степен на факта, че техни ремикси от първият им албум (Satta, 2001) бяха използвани в рекламните кампании на солидна поредица от "тежкоатлетически" фирми, като Bacardi Rigo, BP, Volvo, Martini и т.п. Нормално е да си помислим че от тук нататък бъдещето пред дуото ще бъде ясно и безоблачно - да, ама не! В продължение на една година музикантите се опитват да лицензират някои от любимите си парчета, за да ги включат в новия проект и постоянно удрят на камък с откази. Просто някои издатели предпочитат по-скоро да навредят на собствените си изпълнители, отколкото да изпуснат кокала. Все пак музикантите успяват да се преборят и да съберат на едно място двадесет от своите любими парчета. Що се отнася до самото име на компилацията - из делтата на Мисисипи Juke Joints са били места - нещо между кръчма и клуб, в които вечер и в неделя, след тежката полска работа са се събирали музиканти и работници за да забравят поне за малко тежкия си живот. С други думи - компилацията е актуална и подходяща за всеки средностатистически български потребител! В албума са включени парчета на майстори от най-висока класа, като Джон Ли Хукър, Уили Райт, Пол Уелър, соул легендата Тери Кайе, както и Rhythm And Sound, Уейн Джарет, Фреди Макгрегър, Грегори Айзък с послания на свободата от острова на слънцето - Ямайка. Отлично подбрана колекция от трудни за намиране парчета!
Bob Sinclar
III
Yellow/Mighty Bop Sessions, 2003
диско-хаус/електро-поп
***(*)
От доста време насам Боб Сенклер и френската електро-поп сцена са неделимо свързани явления. С излизането на Champs Elysees преди две години той затвърди реномето си на кръстник на т.нар French Touch и rfi звездата стана един от най-популярните диджеи в Европа. Който обаче очаква да чуе от сегашната продукция вече доста добре познатия ни френч-хаус ще бъде мако (повече) изненадан! Прелъстителният звук а ла "Грейс Джоунз" от началото на 80-те е получил солидно развитие в новата продукция наречена със семплото "III". Наред с емблематичното The Beat Goes On в новия проект ще чуем едни типични "итало-мотаун-френч" парчета като Nature Boy, Sexy Dancer или Do It, разбира се пременени в познатите ни "хаус" одежди. В определена степен този албум може да се тълкува и като реверанс към периода 1976-1980, когато милиони по целия свят живееха на "диско" диета и като отмъщение към онези, които гориха диско-плочи по (предимно американските) стадиони.
- - -
Константин Цеков
A Sip Of The Earthly Rivers
Konstantin Tzekov/Dimitar Konstantinov, 2003
уърлд фюжън
**(*)
Това е третият самостоятелен албум на Константин Цеков след "Вертикали" (1996) и "Крилете на рибите" (1999). Доста различен в стилово отношение A Sip Of The Earthly Rivers (глътка от земните реки) без съмнение стои много високо в соловата кариера на автора. Албумът е интересна фузия между рок, брейк бийтове, традиционни български и африкански мелодии и акустичния звук на инструменти като цимбал или цигулка. Музиката се движи между доста суровото звучене на "Достойно ест", до известна степен напомнящо естетиката на Les Tambours du Bronx (в проекта Grandmix с участието на ансамбъл Тракия) и уърлд фузията на Пол Уинтър или Ю де Курсон. В някои композиции като "Криволичещи вълни" или "Ултрамарин" може да се долови подчертано ню-ейдж звучене, но като цяло албумът е хармоничен и въздейства с ясна стилова концепция. Освен традиционно участващия в проектите на Константин Цеков, Стоян Янкулов тук може да открием цвета на българската музикална традиция като Анжело Маликов и Томи Чинчири, както и двама изключително талантливи джаз музиканта каквито са Владо Кърпаров (сопран саксофон) и тромпетиста Мишо Йосифов (чуйте великолепното му соло в "Орлин махала"). Музиката за ФСБ с която Константин Цеков е най-известен за българската аудитория тук почти не е оказала влияние.