През август миналата година и Петер Курер, както повечето директори на UBS, си каза, че заслужава почивка. След колапса на един от хедж фондовете на банката и смяната на изпълнителния директор Петер Курер се отправи на средиземноморско пътешествие с яхта, уверен, че пред банката не стоят повече кризи.

Той се завърна от Корсика в Цюрих и установи, че кризата едва сега започва. В набързо организирана среща с новия изпълнителен директор, младия и прям Марсел Ронер, Курер бързо научава истинските проблеми пред банката. Чрез инвестиционния си отдел UBS успява да натрупа 75 млрд. долара в американски ипотечни облигации и се излага на риска от свиващия се пазар за имоти  на САЩ. След стагнацията и спирането на търговията с тежи книжа UBS се оказа с огромно количество трудни за оценка активи, които беше невъзможно да продаде. Банката, доскоро с репутацията на една от най-стабилните финансови институции, се изправи пред най-тежката криза в историята си.

Осем месеца по-късно Петер Курер не си е взимал почивка и едва ли ще има такава възможност в скоро време. Сега на неговите плещи лежи отговорността да измъкне UBS от кризата, а тази седмица ще трябва и да се изправи пред акционерите като председател на групата вместо Марсел Оспел. Курер поема една банка, която от октомври насам отписа над 36 млрд. долара от стойността на рисковите активи. В последствие банката набра 12.7 млрд. долара от стратегически инвеститори, а и ще поиска да продаде нова емисия акции при предстоящото събрание на акционерите.

Шокиращото падение на банката я превърна в най-пострадалата от кризата европейска банка, но най-големият удар е срещу репутацията й. Очаква се UBS да представи собствените си оценки и обяснения на събитията, които ще публикува в специален доклад. Разследване на "Файненшъл таймс" обаче разкрива странния подход на UBS за управление на риска, неподходящата управленска структура и серия лоши решения. Всичко това допринася за кризата, която никой не забеляза, докато не стана прекалено късно.

Последните загуби бяха предизвикани от краха на американския пазар за облигации, обвързани с ипотечни кредити за рискови клиенти. Но семената за падението на швейцарската банка бяха засети още преди десетилетие. През 1998 г. UBS загуби почти милиард швейцарски франка след колапса на хедж фонда "Лонг търм кепитъл мениджмънт". Епизодът убеди директорите на банката, че групата не трябва да позволява пак отделът й за инвестиционно банкиране да си играе с доверието на свръхбогатите си клиенти, поверили за управление капиталите си.

След този случай UBS въведе строги процедури за излагането на банката на риск. Процесът, контролиран от директорите в Цюрих, спечели на банката репутацията на един от най-разумните кредитори. Но в тази схема имаше грешки. Процесът беше съсредоточен върху кредитния риск- вероятността за неизплащане на кредити. Но UBS не забелязваше пазарния риск- ефектите от нестабилност на пазара за активите на банките.

Освен това инвестиционният отдел на банката финансираше покупките си с евтин кредит от депозитите на групата. Това позволи на UBS да постигне високи печалби въпреки консервативното си поведение. "Петер Вуфли и бордът на компанията обявиха, Намерихме начин да управляваме инвестиционна банка без риск", коментират други директори в организацията. "Те си мислеха, че са открили магическата съставка".

С напредването на десетилетието обаче разумните действия на банката щяха да бъдат поставени пред изпитание. Финансовите пазари промениха динамиката си. Богатите инвеститори наливаха пари в хедж фондовете. Много от клиентите на UBS искаха точно такава възможност. Затова и през 2004 г. един от брокерите на облигации в банката, Майкъл Хъчинс, представи пред директора на инвестиционния отдел Джон Костас план за създаване на нов хедж фонд, фокусиран върху кредитните пазари. Бивш брокер на "Саломон брадърс" (Salomon Brothers), Хъчинс си изгради репутация и в UBS с покупка на неатрактивни активи като недвижими имоти в Бруклин, Ню Йорк, които после препродаваше изгодно. Той освен това правилно заложи на спад на основния лихвен процент на САЩ след 11 септември 2001 г.

Бивши колеги на Хъчинс казват, че разбират как банката е могла да поема риск, а едновременно с това да се вписва в изискванията на щаба в Цюрих. Един от триковете е да се купят облигации с рейтинг ААА и да се застраховат срещу спад на цената с 2 процента. Понеже UBS приема, че такива облигации не могат да се търгуват при по-малко от 98 на сто от номинала си, тези активи се смятат за почти безрискови.

Когато Хъчинс предлага да създаде хедж фонд, тази идея вече е хрумнала и на директорите на банката. През лятото на 2004 г. UBS започва да работи по огромен проект заедно с консултантската компания "Макинси" (McKinsey) и се опитва да забележи липсите в бизнес модела си. Работната група се води от Вуфли, тихия интелектуалец начело на банката по това време. Самият той е бивш консултант в "Макинси". Комисията включва и Костас, бивш брокер на държавни ценни книжа, който бързо се издига в йерархията ди позицията на директор на инвестиционния отдел.

Едно от заключенията на тази инвестиционна група е, че UBS трябва да се възползва от възможностите за ръст в екзотичните и рискови алтернативни инвестиции като хедж фондовете. Директорите на банката обаче бяха скептични към увеличението на риска в отдела за инвестиционно банкиране, от който зависят половината приходи на банката. В края на краищата комисията решава, че ако създаде отделен хедж фонд, който ще рискува с парите на инвеститорите, няма да увеличи общия си риск.

С оформянето на плановете обаче се случва нещо неочаквано. ПРез март 2005 г. Костас поисква самият той да се заеме с начинанието. Това поставя изпълнителният директор на банката в трудна ситуация. Ако се съгласи, това ще остави банката без директор. Ако обаче откаже, това можеше да накара Костас да си тръгне, а той се оказва ключов директор за дейността на банката.

В същото време Костас преговаря с "Морган Стенли", която си търси нов изпълнителен директор. От страх да не загуби Костас, Вуфли се съгласява да му даде управлението на хедж фонда, който е наречен "Дилон Ред кепитъл мениджмънт" (Dillon Read Capital Management).

Новините за новия фонд предизвикват разнородна реакция в банката. Най-разпространени са слуховете за щедрото заплащане в дружеството. Други служители обаче са доволни, че по този начин догонват конкуренцията.

Сега вече директорите на UBS признават, че създаването на DRCM е било отклоняване и не са осъзнали огромостта на задачата. Фондът е създаден с надеждата да събере до 5 лрд. долара външно финансиране, но събира само 1.3 млрд. долара. UBS дава още 3 млрд. долара, за да задвижи инвестирането, като прехвърля активи от отдела си за борсова търговия. След като заема този капитал, фондът поема риск с позиции на стойност 60 млрд. долара, като по-голямата част от заемите за тази цел идват отново от UBS. Около 19 месеца DRCM е много доходен и за банката, и за частните клиенти, а в края на краищата намалява и риска за цялата група. Изглежда стратегията работи.

След напускането на Костас и Хъчинс почти няма кандидати за директор на инвестиционния отдел на банката. Малко след това Хю Дженкинс от отдела за търговия с акции поема отдела.

Банката вече се представя доста добре в областта на инвестициите в акции, така че решението за пазарана облигации идва лесно. Отделът расте сравнително бавно и изостава от конкурентите. С бума на интереса към дълговите книжа обаче това става притеснителен проблем за UBS. Банката отново се изправи пред постоянното си предизвикателство: как да настигне конкуренцията, която си позволява да поема повече риск?

UBS има и други проблеми. Създаването на DRCM отнема доста експерти от отдела за финсирани ценни книжа, а банката е затруднена да им намери заместници. В същото време управителите на риска прокарват политика на крайно внимание и ядосват отделите с прекалената си според тях предпазливост. Контрольорите толкова много надценяваха риска, че загубиха доверието, което бяха изградили, коментират запознати източници.

През цялото време анализаторите са съсредоточени върху крайното внимание, което UBS отделя на заемите за изкупувания на частни компании и пренебрегваха по-сериозни проблеми. "Все едно хора на плажа да броят песъчинки, докато една вълна цунами ги помете", коментират анализатори.

Дженкинс си набелязва три зони за експанзия- развиващи се пазари, борсови стоки и секюритизация. Именно третият избор поведе UBS към бързо разрастващия се сложен клас активи- облигации, обезпечени с дългове (CDO).

Няколко години подред инвестиционните банки пакетират ипотечни кредити за милиарди и ги продават под формата на специални ценни книжа. Така инвеститорите получаваха избор какъв риск да поемат. С надуването на балона на кредитирането обаче UBS спря да продава най-безопасните от тези книжа. Те имаха рейтинг ААА.

Подобно на основния метод на Хъчинс, отделът за управление на CDO застрахова тези траншове, така че UBS не изпитваше съмнение за така невероятните два процента загуба. Що се отнася до методиката на UBS, тези книжа бяха абсолютно безопасни и няма нужда да се регистрират в докладите за управление на риска.

До лятото на 2007 г. UBS натрупва над 20 млрд. долара "нискорискови" траншове CDO, събрани в различни отдели на инвестиционната банка. Невероятно е, че директорите на банката дори не са знаели за тези траншове до лятото на миналата година.

Отделът за CDO обаче не е единствената вратичка за риск на банката. Съкровищният отдел на UBS имаше за задача да инвестира капитала на банката в безопасни ликвидни активи. Точно тук идват траншовете на най-качествените CDO.

Директорът Оспел не е доволен от резултатите. Той иска UBS да е номер едно в инвестиционното банкиране. През 2006 г. той заяви, че още гради отдела за книжа с фиксирана доходност, а отделът изтълкува това като натиск да расте още. Към първото тримесечие на миналата година приходите на този бизнес скочиха с 200 процента.

Това накара анализаторите да започнат да си задават въпроси. Дори надзорният борд на компанията запита за прекалено бързата експанзия. Бордът обаче беше съставен от светила на швейцарския и международния бизнес- без нито един банкер. Те лесно бяха убедени от хвалебствията за дейността на банката. Все пак UBS имаше рекордни печалби.

Точно в този момент конкурентите на UBS започнаха да стават по-предпазливи.През февруари 2007 г. водещата банка HSBC шокира инвеститорите с предупреждение за по-ниска печалба, след като за пръв път отбеляза проблеми с операциите си в САЩ, свързани с рисковото кредитиране. След тази новина и други банки започнаха да разглеждат риска си, а това активизира проблема и в хедж фонда DRCM.

През март директорите на фонда проведоха експеримент. Те поискаха да продадат транш от ипотечни облигации за 100 млн. долара, за да проверят цената. Фондът загуби 50 млн. долара за ден. Хъчинс започна да преоценява портфейла от CDO на стойност 4 млрд. долара. Първите преоценки бяха за едва 204 млн. млн. долара.

Шокирана от загубите, швейцарската банка предприе действия. DRCM прекъсна дейността си само за седмица и беше абсорбиран в структурата на банката. Директорът Костас остана само съветник.

Разпродаването на позициите на фонда беше гигантска задача за мениджмънта. Загубите обаче бяха малки за банката. Директорът Вуфли си мислеше, че ще ограничи проблема с фонда. Бордът обаче беше на друго мнение. На среща през юни Вуфли беше изгонен от банката, Ронер зае неговото място, а директорите се отправиха на пътешествия с увереността, че са решили проблема в началната му фаза. Служители на банката сравняват разрешаването на казуса DRCM със забърсване на разлято мляко на палубата на "Титаник".

С кредитната експанзия от последните години се появиха страхове, че това е балон, който може да се спука. UBS обаче не забелязваше рисковете. Само директорът на Швейцарската федерална банкова комисия Даниел Зубербюлер обяви, че е дискутирал рисковете на банката в американския имотен пазар. През март 2007 г. обаче UBS потвърди, че е заела къси позиции към американските рискови ипотечни облигации. Този отговор се оказа лъжа и UBS се е самозалъгвала за хеджирането си, каза Зубербюлер.

Според експерти едва през август миналата година след стагнирането на кредитните пазари банките започнаха да разкриват нискорисковите CDO и UBS разбра в колко сериозна ситуация е въвлечена.

Все още не беше късно за продажба на рисковите активи и директорите решиха, че няма нужда все още да хеджират риска от поевтиняването им. Вместо това UBS зае къси позиции в други класове активи като развиващи се пазари. Банката залагаше, че те първи ще тръгнат назад, ако цените на рисковите облигации паднат. Получи се точно обратното и това задълбочи болезнените загуби на банката.

През октомври UBS обяви първите си загуби от 4.4 млрд. долара. Дженкинс отстъпва позицията си и Ронер поема неговите функции. През декември банката се готвеше за загуби от 10 млрд. долара и избърза да поиска кешова инжекция от Държавната агенция по инвестиции на Сингапур (GCS). През януари последваха още 4 млрд. долара загуби.

Нарастващите загуби предизвикаха искания за оставката на Оспел. През февруари банковият регулатор запита банката дали търси негов заместник. Едва през април обаче, след отписването на още 19 млрд. долара, дойде и пенсионирането на председателя на борда.

На срещата на акционерите UBS  ще се представи като една банка в криза. Новият директор на инвестиционното банкиране Йеркер Йохансон се готви да представи по-скромния баланс на дружеството, а директорите отчаяно ще се борят да запазят репутацията на банката.

Според Курер банката ще си върне репутацията едва след три години. "Не трябва да се залъгваме", каза той за "Файненшъл таймс" преди седмица. Той определя тригодишния период на базата на предишния си опит.