Докато непрекъснато си повтаряме, че за българското кино пари няма, няколко наши филма триумфално шестват по световните фестивали и като на инат доказват, че у нас може да се прави качествено кино. Авторите им са все едни и същи - Андрей Паунов, Мартичка Божилова, Борис Мисирков, Георги Богданов, Борис Десподов.

Всички те са от поколението, израснало по тихите софийски улички, с войните на таралежи и кучетата в чекмеджета. От атмосферата на онази София вече не е останало нищо, всичко това е изчезнало като избеляла снимка и една нова и безкрайно абсурдна действителност вече е заела мястото й. Действителност, в която истинското е видимо само за сърцето, а останалото е рекламен продукт.

"Коридор №8" е една толкова истинска и позната реалност, която обаче малцина имаха късмета да видят в киносалоните, защото филмът беше показан само на "София филм фест". След Берлинския кинофестивал тази зима, където беше аплодиран и получи награда на екуменическото жури, сега е първият български филм в официалната селекция на един от най-големите фестивали на документалното кино в света Hot Docs в Торонто, който започна на 17 април и тази седмица имаше две прожекции.

Срещам се с Борис точно преди да отпътува за Канада. Покани ме в студиото си, което се намира на партера в стара кооперация близо до Орлов мост. Работата върху новия му филм "Три сестри и Андрей" върви с пълна сила, затова и почти не напуска това място. "Трите сестри..." е най-мащабният му проект досега, за който обаче предпочита да не говори, преди да е довършен. Това, което знаем засега, е, че става дума за оригинална смесица от анимация и игрално кино. В този филм е последната роля на Златина Тодева, а Андрей - той е Андрей Паунов, разбира се, с когото са приятели от деца.

Първият му анимационен филм "Митология" е селектиран в Монреал през 2001 г., а следващият - "Тик-так" - получи наградата за най-добър анимационен филм на Българската киноакадемия през 2005 г. Не е почитател на детската анимация и за това няма любим анимационен герой.

Ако с няколко думи трябва да се опише Борис Десподов, в никакъв случай няма да присъства определението "режисьор на документални филми". Той просто разказва истории, които не иска да задържи у себе си. На въпроса как би искал до го представят отговаря като Анди Уорхол... "Трябва да видите филмите ми, трябва да видите картините ми и ще разберете кой съм. Нищо друго не се крие зад тях." Обича книгите на Патрик Модиано и Орхан Памук, паста и непрекъснато слуша новия албум на Radiohead.

В училище е бил истински пънкар, по това време харесва и филмите на Годар. Сега силно е впечатлен от новото румънско и мексиканско кино, казва, че в момента само те правят истински неща. В София му липсва спокойният град, в който децата играят на улицата, както него самия. "Но сега това е невъзможно." Иначе не може без кафе, не е маниак на вещи, отказването на цигарите също не му е проблем, въпреки че пуши през цялото време, докато разговаряме.

Село Варвара е мястото, на което би се връщал винаги. "Всичко започна от бунгалата на аниматорите. Въпреки начина, по който се променя, чувствам се добре там. Усещането за безвремие там е постоянно и именно за това обичам да се връщам."

"В последно време работя като латиноамерикански емигрант по 80-90 часа на седмица. Когато правех "Коридора", беше истински ад, защото сутрин бях тук, следобед отивах да монтираме в Агитпроп. Но като свърша със "Сестрите", един месец нищо няма да правя и ще се наспя." Или поне така се заканва.

Колкото до случката с "Коридор №8":

"Бях поканен на един фестивал на анимационно кино в Тирана преди няколко години. Уговорката беше просто да стигна някак си дотам, организаторите покриваха пътя, както и всичко останало. За влак и дума не можеше да става, защото линиите никога не са били свързани, единствената възможност беше с полет през Милано с преспиване там. Една приятелка ми каза, че от албанско-македонската граница мога да се опитам да се кача на автобуса за Тирана, който минавал веднъж на ден. Така и не поех този риск, но историята си остана." След известно време я разказва на Мартичка Божилова, която прегръща идеята и се заемат с реализирането й, а подготвителният период продължава 4 години. Ако имаше възможност да започне отначало "Коридора", не би променил почти нищо, вероятно би избрал малко по-различни персонажи, но иначе би го направил по същия начин.

Киното в България според него се прави с много жертви. "Просто трябва да искаш да го направиш. Никой не е забогатял от изкуство, у нас това още по-малко може да стане, но пък си заслужава. Естествено трябва си желание и любов. "Коридора" го изстрадахме всички заедно - Мартичка (Божилова), Борис (Мисирков), Жоро (Богданов) и Петър Дудаков, който написа музиката. Познаваме се от деца и за това ни беше по-лесно. Киното е като всяко друго нещо. Трябва да имаш и идеята, от която не можеш да спиш. Ако не можеш да спиш от нея, значи е добра и си заслужава усилията."

Засега парите са единственият сериозен проблем за правене на филми. "Трябва само да излезеш на улицата и имаш веднага готови сюжети. Това е заради ситуацията в държавата ни. Ако всичко стане подредено и се вкара в някакъв стереотип, тогава този феномен ще изчезне. За това бих предпочел да си останем в това положение. Единственото, което бих искал да се промени, е интересът на публиката към българското кино. Ясно ми е, че никой не иска да гледа чуждите проблеми, още по-малко своите. За това идват на помощ американските екшъни."

Ако спре да прави филми, просто би рисувал. И без това го прави цял живот.

Надява се, че няма да чуе за себе си, че е посредствен. "Или харесват това, което правя, или не. Но не и в сивата зона по средата."

В следващия си живот би искал да е дебел котарак, но ако трябваше да изживее отново този, би го направил по същия начин.