За пети пореден път след парламентарните избори от 2005 г. традиционната десница започва подготовката за изборна кампания в насипно състояние. Равносметката от представянето на последните (местните) избори е, ако не чак потискаща, със сигурност разочароваща.

За формата "Европейска народна партия" тя може да бъде приблизително и условно оценена чрез резултатите, получени за самостоятелните регистрации в частта "листи за общински съветници" за трите водещи в този формат партии. ГЕРБ е получил дял от 20% за самостоятелното си участие в 230 общини, СДС - 3.7% за 100 регистрации, а ДСБ - 2.4% за 83 регистрации. Към основната част гласоподаватели за традиционната десница трябва да бъдат добавени още 11.6%, гласували за една от коалиционните листи СДС - ДСБ, регистрирани в 20 общини, или основната част от които са "константните сини" гласоподаватели от София. Към този формат могат да бъдат добавени и около 1.6%, получени за листи, регистрирани от БЗНС за 111 регистрации.

За парламентарния формат ОДС са подадени допълнителни 45 хил. гласа за листите на "Ред, законност и справедливост" (РЗС), 10 хиляди за Демократическата партия (ДП) и 9 хиляди за Движение "Гергьовден". За пълнота е необходимо да добавим и гласовете за листи от парламентарния формат Български народен съюз (БНС) в два основни фрагмента - 48 хил. за ВМРО и 20 хил. за Съюза на свободните демократи (ССД). Извън трите формата "биографично десни" са и около 30 хил. избиратели на Земеделския народен съюз (ЗНС).

И тъй като това изборно счетоводство няма как да бъде друго освен отегчително, преминаваме към добрата новина - механичният сбор от изброените гласове е почти 900 хиляди. За да бъде оценен общият електорален потенциал на десницата, е необходимо, разбира се, да се добавят и гласовете, подадени за коалиционни листи, в които участват една или повече от изброените партии. За съжаление сумирането община по община и листа по листа е невъзможно заради много пъстрите регистрации, в които присъстват НДСВ, "Новото време" и разнообразни, само местно разпознаваеми субекти. За грубите изчисления е достатъчно да знаем, че на тези местни избори съотношението на гласовете, подадени за коалиционни листи към гласовете, подадени за самостоятелни партийни листи, е 1:2. Няма причина да се съмняваме, че това е вярно и за съотношението на гласовете за местни коалиции, доминирани от десни партии, към гласовете за самостоятелните листи на тези партии. Обичайните за десницата от времената на двублоковата, популяризирана като двуполюсна партийна система 1200 - 1300 хиляди избиратели съвсем не са изчезнали и са както и тогава в пъти повече от гласоподавателите на "Атака" (за онези времена БББ) или на ДПС. Само че са представени като че ли с живописната техника на модернистите - като хаотично множество от малки до средни по размер петна. С едно очевидно изключение - ГЕРБ.

Противно на здравия разум за част от десницата платното в сегашното си състояние изглежда не достатъчно "наситено". На първо време двете "парламентарни дами" с лого на ЕНП (ДСБ и СДС) ще направят обиколка из страната с идеята да добавят още краски. Следва обиколката на парламентаристите от "Българска нова демокрация" (БНД). Съвсем като в рекламата, в която най-доброто предстои. Но тук не за потребителя, а за рекламодателя, разбира се.

Най-потискащо е, че всички въвлечени усилено се стараят да омаловажат проблема. За разлика от управляващите, които очевидно гледат на раздробеността на десницата като на собствен ресурс. От дебатите по структурните и персоналните промени в правителството най-запомнящо се бе изказването на Лютви Местан не заради претенциозния наратив, а заради напомнянето, че нормалното управление предполага нормални отговорности. Високомерният и назидателен тон си заслужава цитата: "Не бих имал притеснения, ако партии от демократичния спектър, представени в 40-ото Народно събрание, имаха легитимност на алтернативата. Но когато говорим за предсрочни избори, би следвало да си дадем сметка, че на предсрочния вот избирателят ще оцени не само коалиционния кабинет на Сергей Станишев, не само партиите от тройната коалиция; избирателите ще оценят доколко ефективна е била и опозицията."

Платната на модернистите са разбираеми, уви, само за изкушените. Масовата публика никога не би ги осмислила освен като подходяща за дадена конюнктура инвестиция. Огледално на сегашното управление бъдещото дясно мнозинство в следващия парламент не би било нищо повече от заложник на корупционни практики за разпределение на бюджетен излишък, патронаж и облагодетелстване. Затова десните политически сили ще заобиколят историческите обременености само ако потърсят съгласие по обща програма за управление. Все едно чия ще е инициативата.

*Авторът е социолог, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски".