Между 20 и 25 нови кораба смята да закупи през следващите десет години българо-немският консорциум "Кей Джи маритайм шипинг". Единственият кандидат-купувач за Параходство БМФ е почти сигурният му нов собственик. Факт, който само до броени дни автоматично ще го превърне в

Почти всички средства - 780 млн.лв., които са планирани за инвестиции ще бъдат насочени към закупуването на нови плавателни съдове, заяви представителят на консорциума Кирил Домусчиев след оповестяването на ценовата оферта за БМФ. Изказване, което някои от настоящите частни български корабопритежатели определят лаконично като "смело". Причината?

Заради високите навла и повишеното търсене на корабен тонаж в последните няколко години, мощностите на корабостроителниците по света са заети за много време напред. Търсенето доведе и до друг феномен - спекулативно покачване на цените и на корабите second hand. По думите на генералния директор на все още държавното параходство Христо Донев, само за няколко месеца през миналата година цените на "втората ръка" са скочили с 30-40 процента. А спекулата с тях съвсем не датира оттогава. През месец май 2007 г. БМФ купи 11-годишния тогава бълкер Lark, преименува го на "Верила" и го включи във флотилията си. За да се стигне до покупката обаче бяха нужни месеци работа и десетки огледи на кораби в различни части на света. "Всичко беше така поголовно "обрано", че цената на почти разпадащи се кораби не падаше под няколко млн. долара. Просто е - търсене има за всякакви кораби, насреща няма предлагане, а това вдига цените...", коментират от отдел "Развитие на флота". В същото време препродажбата, т.нар. resalе, на ново строителство, също е много скъпо. Обикновено към цената на всеки кораб се прибавят 4-5 млн. долара, като естествено това зависи от тонажа на кораба.

Според оповестените вече планове на "Кей джи маритайм груп", консорциумът се е ориентирал към кораби от типа handysize и handymax. Първите са между 15 и 35 хил. БРТ, а вторите между 35 и 58 хил. БРТ. Целта на операцията,чийто успех е трудно предвидим, е обновяването на флота.

По груби сметки сега цената на един нов 40 хил. тонен кораб тръгва средно от около 30 млн. долара (19-20 млн. евро или 37-38 млн. лв.), но на 21 хил. тонен не пада под 16-17 млн. евро, тъй като те са сред най-дефицитния тонаж, който обаче е изключително гъвкав при управлението. Малките плавателни съдове, с тонаж от 2-3 до 5 хил .т се търгуват около 2,5 млн. долара.

Иначе бъдещият най-голям частен корабособственик у нас ще разполага със 70 кораба, в пъти повече от останалите си колеги. Само че, зад абсолютните цифри картинката е доста по-различна. Въпреки няколкото новопостроени и два договорени с "Булярд корабостроителна индустрия" за строеж нови кораби, средната възраст на флота в БМФ е 24 години. Това е най-голямото и първо предизвикателство, с което "Кей джи маритайм груп" ще се сблъска.

Друг факт, който не е за пренебрегване е националността на флага. Изискването към консорциума като приватизатор е корабите да не го променят. Българският флаг на всеки кораб обаче

Обстоятелство, което, заедно със заложеното свиване на плавсъстава на компанията и сериозния дефицит на моряци, ще изправи "Кей джи маритайм груп" пред кадрова криза. Стъпка в решаването на проблема е настояването от средата на април на Българската асоциация на корабопритежателите (БАК), чийто член и председател в момента е БМФ, чужденци да могат да работят като капитани и главни механици на наши кораби.

Така се прави и в момента, пояснява Никола Христов - председател на Управителния съвет на Българската асоциация на корабните брокери и агенти (БАКБА) и управител на "Комер интернешънъл". Това е една от компаниите в структурата на "Братя Христови" (Ейч Ейч Брадърс), които също са в списъка на корабопритежателите .

Голяма част от българските корабособственици, които управляват кораби под чужд (т.нар. удобен) флаг, си наемат чужди моряци от Украйна, Русия, Филипините, Индия...,т.е. оттам, където работната ръка е по-евтина от европейската, казва Христов.

На фона на "внушителната" за българските стандарти флотилия на БМФ, тези на останалите корабни предприемачи изглеждат

и включват от 2-3 до 7-8 кораба. Те си приличат по няколко неща - не обичат публичността (с малки изключения), повечето в една или друга степен са започнали професионалния си път от БМФ, обичат да разказват с усмивка емблематичната история на Аристотел Онасис, но всички тръпнат по собствената си мечта. Характерно за тях е и друго - не обичат думата корабособственик и рядко пропускат да го отбележат. Предпочитат да са известни като корабопритежатели. Правна терминологична врътка, която цели да ги постави встрани от прожекторите и на моменти им придава славата на "затворен кръг". Според Конвенция 179 на МОТ - тя урежда набирането и назначаването на моряците - терминът корабопритежател означава собственикът на кораба или всяка друга организация или лице, което е мениджър или чартьор на кораб без екипаж. Заради малкото преференции, които дава българския флаг, регистрацията на плавателните им съдове е или на екзотични карибски държави като Сейнт Винсънт и Гренадини или офшорни зони, или държави в Европа като Малта, Кипър и дори Словакия, които осигуряват по-изгодни данъчни ставки от българските и липсват бюрократични затруднения.

Всички знаем кой е Онасис, но той далеч не е единствен. След Втората световна война Гърция раздаде всички малки и по-големи конфискувани и пр. кораби на различни хора. Повечето от тях вече са с големи корабоплавателни компании, а след влизането на Кипър и Малта в Европейския съюз, гръцките корабопритежатели вече държат над 55 на сто от капацитета на европейския флот, разказва един от българските предприемачи.

Според Никола Христов, макар съчетанието частен корабособственик да не е вече "мръсен израз" в България, неразбирането от страна на държавата към бранша е огромно.

за всеки корабособственик в България. В съседна Гърция корабоплаването представлява 60 процента от икономиката, у нас няма и 10 на сто. Въпреки че вносът и износът на страната минават основно по море, и над 98 на сто от световната търговия също се извършва по море, българските търговци са принудени да използват чужди корабопритежатели за превоза на стоките си и това оскъпява продукцията. Говорим за едно голямо перо, по което изтичат пари от държавата. Грубо казано, над 30 млн. т износ и 30 долара навло на тон (а то е по-високо в момента) - или почти 1 млрд. долара, които по една или друга причина не влизат в държавата, защото няма наши корабособственици.

Съответно няма и виждания за кредитиране за покупка на кораби. Има инцидентни малки опити на големи банки. Докато други по света заложиха само на кредитиране на корабоплаването. Липсва и цялостна визия за транспорта като цяло и за това колко е стратегически. Никой на държавно ниво не иска да се ангажира с идеята, че корабоплаването може да бъде много добра инвестиция, категоричен е Христов.

Да притежаваш собствени кораби не означава непременно, че си намаляваш разходите. Но притежанието им ми дава основания да планирам по-добре и да не завися от други, когато имам товар, обяснява и Павлин Николов - собственик и управител на "Интерком груп", която от година и половина е речен корабособственик и управлява около 5 хил. БРТ, разпределени в четири кораба.

В момента в БАК членуват пълноправно осем дружества, пет от които са представени в управителния съвет. Според секретаря на организацията Марин Петров, това са най-големите компании в сектора. Освен БМФ, това са варненските "Космос шипинг" и "Варна шипинг енд трейдинг", "Рибекс меритайм" от Бургас, която в последната година се освободи от няколко кораба, и русенската "Рубишипс". Тъй като тя е единственият речен корабособственик в организацията, в състава на БАК ще бъде създадена работна група, която да привлече към асоциацията и други речни корабопритежатели. Поне няколко са компаниите, които отговарят на новите условия за членство. Най-големите в списъка са БРП, "Ахилеос меритайм" и "Братя Христови". "Поканили сме повечето от тях за членство още преди време, но засега не са проявили интерес", коментира Марин Петров.

След последното заседание, където беше поставен "тонажен" праг, т.е. изискване членовете да управляват тонаж от над 5 хил. БРТ, от асоциацията излязоха "Поддържане чистотата на морските води", която е собственост на "Приста ойл" АД, и "Петромар". И двете компании се занимават основно със събиране и извозване на нефт и нефтопродукти.

БМФ в момента е най-голямата самостоятелна компания в региона на Черно море и Източното Средиземноморие. В очаквания нов собственик на "Български морски флот", консорциумът "Кей джи маритайм шипинг" 30 на сто държи българската "Адванс Пропъртис", собственост на братята Кирил и Георги Домусчиеви, които имат инвестиции в недвижими имоти. Те са собственици на фармацевтичния завод "Биовет-Пещера", както и на "Балканкар-Средец". Останалият дял е на "Кей Джи Маритайм Партнърс" с участието на немския корабен чартьор "Мартрейд Шипинг енд Транспорт" (Martrade shipping und transport GmbH - Дюселдорф), който притежава 99% акционерно участие, а корабният мениджър - Accord ship management Ltd - Индия, е с 1% участие.

"Варна шипинг енд трейдинг" е собственост на Веселин Генов, някогашен представител на БМФ в Италия и брат на бившия директор на БМФ Гено Генов. Менажира седем кораба, три от които придоби съвсем наскоро и които според

непотвърдена информация са придобити от друг "голям" в бранша - "Рибекс". Справка на сайта www.equasis.org показва, че мениджър на корабите доскоро е бил именно "Рибекс маритайм" ООД, което е регистрирано в Бургас. В момента собственик на плавателните съдове е офшорната European Maritime Ltd. Дружеството се свързва с бившия собственик на комбината "Кремиковци" Валентин Захариев. Преди време пред "Дневник" той каза, че е собственик на 50 на сто от капитала на компанията, която е регистрирана в Сейнт Винсънт и Гренадини. Дълго време European Maritime превозваше именно товари на "Кремиковци". В момента European Maritime е собственик на всички седем кораба, чийто корабен мениджър е "Варна шипинг енд трейдинг".

Според данни на БАК от началото на 2007 г. "Рибекс груп", която е собственост на Генко Карабаджаков и Димитър Димитров и се занимава основно с търговия с риба и е основен собственик на "Черноморски риболов Бургас", управляваше най-големия частен флот у нас с около 180 хил. БРТ. По неофициална и непотвърдена информация през последната една година се е освободила от още два кораба, които са станали собственост на компанията "Надин шипинг" - част от групата "Надин", която е сред най-големите в изкупуването и рециклирането на широк кръг отпадъци.

Регистрираната в Кипър "Булком" е собственост на Борислав Дионисиев, който беше съсобственик на вносителя на автомобили "Булвария". Дълги години Дионисиев се свързваше с гръцката фамилия Вардиноянис, а от 2003 г. и с консорциума "Булярд", който купи активите на бившата варненска корабостроителница, където дори беше построен кораб за "Булкон". В "Булярд" участва и Индустриален холдинг "България", който чрез няколко дъщерни дружества също се нарежда в списъка на корабопритежателите, макар и все още със скромни параметри.

По информация на БАК друг голям в сектора е варненската компания "Ахилеос".

Тя управлява флот с дедуейт от 50 хил. БРТ и се свързва с доставките на въглища. Съсобственикът й Рубин Коцев преди няколко години беше отвлечен срещу откуп, но беше пуснат. "Ейч Ейч брадърс" управлява около 20 хил. БРТ и наема кораби, за да превозва товари.

Съгласно регистъра на големите плавателни съдове във Варна са регистрирани близо 50 собственика на големи кораби (над 1000 БРТ), като повечето от тях притежават по един или два плавателни съда. В списъка влизат и плавателните съдове на бункеровъчните компании, рибарски гемии и др., а не търговски кораби.

Другият известен е бургаската "Борд Марин", която е собственост на Дойчин Дойчев и придоби трагична слава покрай инцидентите с кораба "Елена" преди няколко години, когато един от моряците уби двама от колегите си и рани капитана, както и с кораба "Ванеса", който потъна в Азовско море в началото на годината с 10 от общо 11-те души на борда. "Борд Марин" обаче е сред малкото корабопритежатели, чиито кораби плават под български флаг.

Варненската "Космос шипинг" е сред малкото, които имат присъствие както по морето, така и по реката. Тя управлява баржа по Дунав, както и два 25-хил. бълкери. Като корабопритежатели могат да се определят още варненската "Тримпекс юнион", бургаската "Интершипинг" и дори регистрираната в Истанбул фирма на българина Тодор Василев - "Василев меритайм".