премиера

"Катин"

Режисьор: Анджей Вайда

В ролите: Ян Енглерт, Артур Жмийевски, Мая Коморовска, Мая Осташевска, Данута Стенка и др.

Производство: Полша, 2007 г.

Жанр: историческа драма

Времетраене: 118 минути

Разпространява: "София филм фест 2008"

1.ІХ.1939 - Германия напада Полша от запад, започва Втората световна война. 17.ІХ.1939 - Съветският съюз напада Полша от изток, започва изпълнението на сделката Сталин - Хитлер, известна като пакта Молотов - Рибентроп. Част от полската армия се спасява във Франция и Великобритания. Друга част попада в плен. През април и май 1940 "елитните" части на НКВД избиват зверски 25 000 души. От тях 4421 намират смъртта си в Катинската гора, разположена на 19 километра от Смоленск. Така Сталин и Берия се разправят с "цвета" на полската нация (висши и нисши офицери - само пилотите са над 200, учени и учители, писатели и журналисти)... Зловещата находка бива отрита от немците през 1942, но истината е огласена на следващата година. През 1944 руснаците ловко фалшифицират доказателствата и обвиняват за масовата екзекуция фашистите. Чак през 1990 Горбачов признава, че тя е дело на Русия, Елцин пък разсекретява архивите, отнасящи се до "този случай".

Тъкмо на него е посветен филмът "Катин", макар и той да не проследява историята на самото злодеяние. Анджей Вайда само разказва историята на лъжата за "клането", поддържана от полските комунисти, репресирали всеки, дръзнал да обсъжда престъплението. С тази лъжа роднините на избитите живеят години наред (сред тях е и семейството на Вайда, чийто баща - капитан от пехотата - е една от жертвите на Катин). Именно тяхната драма е главното във филма.

---------------

Анджей Вайда: "През целия си живот съм се опитвал да си извоювам независимост. Което е доста смешно, защото няма човек по-зависим от кинорежисьора."

Роден на 6 март 1926 в градчето Сувалки, полският режисьор Анджей Вайда е (поне за мен) най-големият кинаджия на бившия соцлагер. Дори само изброени, филмите му представляват историята на полското кино след Втората световна война. Следва в легендарното филмово училище в Лодз, чиракува като асистент-режисьор при ветерана Александър Форд, след което дебютира през 1955 с "Поколение". Тази история за нелегалната съпротива полага началото на "полската школа" (чиито най-изтъкнати творци са Вайда и Анджей Мунк) - термин, опитващ се да обобщи посланията на поредица от филми - романтични и лирични, емоционални и психологични, експресионистични и символични, преосмислящи събитията от Втората световна война, пътя на нацията и нейната историческа съдба, трагичните грешки и заблужденията от близкото минало, изваждащи на показ дори националните комплекси (като проявения от поляците антисемитизъм).

Войната, окупацията, а и привързаността на Вайда към полската литература присъстват и в следващите му филми - екранизацията по Йежи Стефан Ставински "Канал" (1957), номиниран за "Златна палма" в Кан, "Пепел и диамант" (1958) - по Йежи Анджейевски, "Лотна" (1959) - по повестта на Войчех Жукровски, "Пейзаж след битката" (1970), "Страстната седмица" (1995), също по Анджейевски...

"Пепел и диамант" става причината за първия сблъсък на режисьора с цензурата, която се опитва да спре филма, показващ убийството на партиен секретар. По-важното е, че с него изгрява звездата на Збигнев Цибулски - смъртта на героя му във финалната сцена (сред белите чаршафи) и днес е обект на култ! Двамата творци осъществяват заедно едва три филма ("Поколение" - дебютът и на Цибулски, "Пепел и диамант", "Невинни чародеи") и една новела - "Варшава" от "сборния" "Любовта на двадесетгодишните" (1962). "Полският Джеймс Дийн" загива през1967 и става фокус на поредния филм на Вайда - "Всичко за продан" (1968).

През 1972 в софийското кино "Витоша" течеше панорама на режисьора. Сред заглавията бе и "Всичко за продан". Доказателство за неговата стойност бе дори фактът, че филмът бе представен лично от самия автор (сценарист и постановчик). Качен на сцената, Вайда разказа за приятелството си със Збишек Цибулски, за навика му да закъснява и хваща превозните средства в последния момент, за трагичната му смърт, гонейки фаталния влак... Бях млад и глупав. Толкова глупав, че се осмелих да задам някакъв тъп въпрос на маестрото. После се потопих в омаята на филма, който никога няма да забравя!

Анджей Вайда пък се потапя в света на литературата, екранизирайки творби на Стефан Жеромски ("Пепелища"), фантаста Станислав Лем (телевизионната новела "Миш-маш"), Януш Гловацки ("Лов на мухи"), Ярослав Ивашкевич ("Брезова горичка" и "Госпожиците от Вилко"), Станислав Виспянски ("Сватба"), Нобеловия лауреат Владислав Станислав Реймонт ("Обетована земя", номиниран през 1976 за "Оскар" в категорията "Най-добър чуждоезичен филм"), Адам Мицкевич, най-великия от полските поети (поемата му "Пан Тадеуш")...

Като всеки нормален поляк Вайда мрази не толкова руснаците, колкото натрапената от тях на родината му политическа система. Доказателство за това е неговото творчество, обръщащо се с дълбоко уважение към произведенията на руския класик Николай Лесков ("Сибирската лейди Макбет"), Михаил Булгаков ("Пилат и другите" по "Майстора и Маргарита") и Достоевски ("Бесове", "Престъпление и наказание" и "Настася" по "Идиот")...

В неговите филми разгръщат своя талант най-популярните полски актьори: примата Беата Тишкевич, с която Вайда съжителства на семейни начала известно време, Елжбета Чижевска, Цибулски, Даниел Олбрихски, Олгерд Лукашевич, Тадеуш Ломницки, трупа опит самият Роман Полански...

Вайда дори "дирижира" титан като сър Джон Гилгуд в "Диригентът", заснет по време на първите изяви на "Солидарност" през 1980. Близък на Лех Валенса, режисьорът е член (от 1981 до 1989) на неговия консултативен съвет. На антикомунистическата съпротива Вайда посвещава най-ярките си творби - "Човекът от мрамор" (1976), "Без упойка" (1978) и "Човекът от желязо" (1981), предизвикали силен отклик по света (и трите филма си тръгват с награди от Кан, "Човекът от желязо" дори със "Златната палма", предложен е и за "Оскар"). На легендарния профсъюз режисьорът посвещава и една от новелите ("Човекът от надежда") на филма "Солидарност, Солидарност" (2005).

Като отплата за своята безкомпромисна гражданска позиция Анджей Вайда бива прокуден от родината си през 80-те, но пък това му позволява да поработи из Западна Европа. Във Франция той реализира "Дантон" (1983), който макар и да разказва историята на френската революция и нейните водачи (в ролята на Дантон е Жерар Депардийо), всъщност е отклик на политическата ситуация в тогавашна Полша. През лятото на 1984 "Дантон" бе показан по време на фестивала на полското кино в Гданск. Имах щастието да присъствам на прожекцията, осъществена не в официалната (казионната) зала, а в църква на капуцинския орден. Пристъпвах наистина като в храм, но и се оглеждах плахо, за да не налетя на някой "досадник". Имах чувството, че участвам в завера, в нелегално дисидентско сборище. Горях от възторг, а в същото време страхът ме бе сграбчил здраво за гърлото. Но видях "Дантон" и Анджей Вайда!

Третата ни "среща" бе на 7 юни 1990, когато три дни преди първите уж свободни избори полякът бе зарязал рахата и работата си, за да даде рамо на прохождащата у нас демокрация, като сновеше сред възторга на синьото море, заляло "Цариградско шосе"! Ето на това му викат "солидарност"!

Навярно затова и светът е солидарен с Вайда - няма авторитетен кинофестивал, който да не му е присъдил отличие, десетки са престижните университети, чийто доктор хонорис кауза той е, през 1999 Американската киноакадемия му връчи почетен "Оскар"! Ала Анджей Вайда е тачен най-вече защото е достоен мъж. "Катин" за сетен път доказва това!