Медийният пейзаж през ХХІ век изглежда много по-различно в сравнение с този отпреди 15 години, да не говорим за три десетилетия назад. Напредъкът в технологиите заедно с либерализацията на медийното законодателство от 80-те години насам радикално промениха структурите на медиите в Европа. Макар да има размножаване на нови и нови комерсиални начинания в сектора - особено в електронните медии и интернет - продължаващите сливания и придобивания рязко стесниха броя на собствениците до степен едва шепа големи конгломерати да са истинските господари - "Бертелсман", "Вивенди", "Нюз корпорейшън", "Вайъком" и "Тайм Уорнър".

Един от европейските примери е базираната в Германия група "Аксел Шпрингер". Тя е един от най-големите издатели на преса на континента с над 150 вестника и списания в 30 държави. Във Великобритания вестникарската индустрия на национално и регионално ниво е поделена основно между две имена - "Нюз корпорейшън" на Рупърт Мърдок и "Дейли мейл енд дженерал тръст".

Специалистите са разтревожени от факта, че консервативният италиански премиер Силвио Берлускони е и основен акционер в най-голямата в страната телевизионна група - "Медиасет", в най-големия издател на списания - "Мондадори", и в най-голямата рекламна агенция - "Публиталия".

Ейдън Уайт, генерален секретар на Международната федерация на журналистите, отделя все по-голямо внимание на подкопаването на демокрацията от падащите стандарти на журналистиката на Запад. "Концентрацията в медийния сектор набира скорост и традиционните медии се опитват да слеят ресурсите си, да се разширят във всички сектори и в същото време да държат ниски разходите си. Точно това буквално размазва журналистиката", коментира той пред електронното издание "ЕUобзървър".

"Собствениците свиват разходите си за журналисти, масово се съкращават работни места, пести се от обучения и инвестиране в разследваща журналистика и всичко това се отразява зле на качеството. Все повече се разчита на материали, идващи от PR агенциите." Уайт допълва, че това се случва на фона на надпреварата да се предоставят новини 24 часа в денонощието, което изисква нови ресурси, а не съкращаването им, а и рекламната индустрия не смогва да запълва все нови и нови медийни начинания, разчитащи на издръжка от реклами. "Макар да има масово разпространение на медиите и нови възможности за себеизява през интернет, качеството на информацията пада катастрофално."

Какви стратегии биха могли да разработят властите, за да се справят с проблемите за качествената информация и връзката й с отвореното, прозрачно общество и демокрацията? Как това да се върже с доходите на писатели, журналисти, редактори, фотографи, оператори, музиканти, пълнещи със съдържание цялата тази нова медийна култура? Как да се подходи към собствеността върху медиите и увеличаването, а не ограничаването на плурализма?

Впрочем дали всичко това е работа на правителствата? В Европа през последните 30 години посоката е към дерегулация и ненамеса, разчитащи на механизмите на свободния пазар като най-доброто за разпространение на стоки и услуги. Но мнозина в Европа, сред тях и някои евродепутати, смятат, че медиите и особено журналистиката заради особената им роля в съхраняването и поддържането на демокрацията не са само поредният тип бизнес и поради това се нуждаят от специална закрила. Според тях дошло е време ЕС да защити съдържанието в медиите, да разшири плурализма и да огледа внимателно собствеността в сектора. На няколко пъти вече Европейският парламент е призовавал Европейската комисия да ограничи концентрацията в медиите.

През януари тази година бе представен първият работен вариант на комисията по култура на европарламента, съдържащ елементи на надзор. Той бе представен от естонката Мариане Микко, която 20 години е работила като политически репортер в обществени и в частни медии - от преса, през радио и телевизия до интернет - преди да влезе в политиката. Според нея, макар да има много медии, качеството не се подобрява и последиците са опасни за демокрацията. В текста се казва: "Макар основната цел на медийния бизнес да е финансовата печалба, медиите остават идеологическо и политическо средство със значително влияние, което не бива да се третира единствено в икономически средства."

"Идвам от страна с 50 години тоталитарно управление и инстинктът ми да съхраним демокрацията е много силен. Струва ми се, че на Запад и в т.нар. стара Европа хората са забравили колко ценно нещо е демокрацията. Медиите са като кислорода за нея. Щом изчезне кислородът, разбирате, че нещо не е наред."

Докладът "Микко" няма задължителна сила, но предлага съвети на Еврокомисията. Основната му препоръка е Брюксел и страните членки да приемат закон за конкуренцията в медиите, за да гарантират плурализъм в сектора. Другите идеи са създаване на омбудсмани за медиен плурализъм във всяка страна, изработване на фундаментални изисквания за медийна грамотност, гаранции, че изискванията за държавна помощ няма да се използват за подронване на обществените медии.

За да има поне някакви правила за ползването на блогове и особено на нискокачествените любителски видеозаписи от мобилни телефони, Микко препоръчва да се въведе такса - така редакторите вероятно ще подберат по-качествени произведения на потребителите (професионални или аматьори), а не по-евтиното.

Според нея е редно авторите в блоговете да се идентифицират ясно пред читателите, за да има някаква степен на достоверност и безпристрастност в тях. Не е ясно също дали блогърите са защитени от закона срещу разкриване на източниците си. Дали са журналисти и поради това трябва да спазват медийния етичен кодекс? Кого да обвиниш, в случай че блогърът е наклеветил някого?

Вероятно Великобритания може да даде пример - секцията за нови медии към Националния съюз на журналистите (първият в света профсъюз на блогърите) пише доброволен етичен кодекс, чийто знак може да се постави в блога, така както върху бананите или пакетите с кафе се лепят стикерите fair trade, гарантиращи, че стоката не идва от места с робска експлоатация на работници и деца.