Непрекъснатият ръст в продажбите на мултифункционалните автомобили със задвижване 4Х4, обединени под съкращението SUV (Sport Utility Vehicle), накараха много от компаниите без представители в сегмента спешно да запълнят тази празнина в продуктовата си гама. Сред най-пресните примери са "Пежо" и "Ситроен", които представиха преди година в Женева своите предложения - 4007 и "С-кросър".

С цел максимално бързо пускане на готовия продукт и застраховане от проблеми с нетипичен за тях модел французите се кооперираха с един от лидерите в производството на високопроходими автомобили - "Мицубиши". За японците ползата от този брак по сметка е получаването на един високотехнологичен дизелов двигател(2.2 литра, комън-рейл, 160 к.с.), докато французите се сдобиха с доказала качествата си система за задвижване на четирите колела. "Мицубиши" успя да издейства и по-ранно пускане на своя модел, така че да получи известно предимство.

Макар и изградени на една и съща основа, благодарение на дизайнерите "Пежо" 4007 и "Ситроен С-кросър" имат типичната за съответната марка визия. В резултат двата клонинга си приличат основно при поглед отстрани и донякъде отзад, докато отпред имат доста различия. Пежото притежава агресивно излъчване, което се дължи на разделената на две части от бронята огромна хромирана радиаторна решетка, разположените от двете й страни въздухозаборници с интегрирани светлини за мъгла и типичните за актуалните модели на марката фарове, напомнящи присвити котешки очи. За да няма грешка с идентификацията на автомобила, на предния капак е монтиран голям изправен на две лапи лъв, около който е поставен масивен U-образен хромиран кант.

При "Ситроен С-кросър" фирмената емблема заема на практика цялата предна част на капака на двигателя, като лъскавите краища на двата шеврона стигат до самите фарове с нетрадиционна и трудна за описване форма. Тук излъчването е по-скоро елегантно, отколкото агресивно, напълно хармонизиращо с визията на френската марка напоследък.

При оформянето на задницата дизайнерите и на двете компания са имали по-малко поле за изява. От "Ситроен" са заложили на светлините с правилна форма с диоди вместо крушки. При "Пежо" стоповете са клиновидни, разчупени, с лампи вместо LED светлини. Допълнителната персонализация на двата автомобила е възможна благодарение на различните джанти, с които се предлагат и типични за марките цветове.

Изненадващо поне за мен интериорът на "Пежо" 4007 и "Ситроен С-кросър" е абсолютно идентичен с този на "Мицубиши Аутлендър", което може би малко ще разочарова феновете на двете марки. Да, той е изчистен, функционален и приятен за окото, но някак си прекалено скучен и стерилен, накратко - много японски. Дори воланът на автомобилите е еднакъв, като единствено монтираната в средата му емблема е различна. Иначе един поглед към арматурното табло е достатъчен на водача, за да се ориентира кое откъде се командва.

Контролните уреди са лесно четими с класически кръгли скали, атрактивно осветени в оранжево, като между километража и оборотомера е поставен големият екран на бордкомппютъра. Помислено е сериозно и за обособяването на достатъчно места за дреболии, като жабката е на две нива, охлаждаща, има място за слънчеви очила, ниши във вратите, достатъчно поставки за шишета и чаши, подлакътник с изход за 12 волта, или казано накратко, общо 22 отделения за багаж. Използваните материали за арматурното табло, макар и добре изглеждащи, са доста твърди.

Салонът е просторен, като "С-кросър" и 4007 се предлагат със седем места, което позволява да се ползва данъчен кредит. Седалките на втория ред са на релси, благодарение на което и най-задните две столчета са функционални. Пътниците отзад могат да регулират наклона на облегалките, като при петместната конфигурация двата автомобила предлагат огромен багажник (минимум 441 литра), можещ да нарасне до 1686 литра при ползване само на предните две кресла. Достъпът до багажника е улеснен от вратата от две части. Долната издържа тегло до 200 кг, което позволява транспортирането на дълги товари или ползването й за сядане.

Това, което ме изненада още след първите километри зад волана на френските всъдеходи, е изключително комфортната возия - като на лимузина. Дори извън пътя пасажерите се чувстват добре, като вибрациите са минимални. Е, това води до малко по-сериозно накланяне в завой, но като цяло е постигнат добър компромис между комфорт и пътно поведение. Воланът е достатъчно информативен, като сервото е с променливо усилие. Въпреки размерите си 4007 и "С-кросър" са доста маневрени автомобили. Дори при движение с около 150 км/ч на хубав път в двата всъдехода шумовете са минимални, а скоростта не се усеща.

Спирачките са отлични, а предлаганата серийно стабилизираща програма работи ефективно и точно. Макар и да не са всъдеходи за сериозни офроуд преходи, в ръцете на професионалист и двата автомобила могат да стигнат далеч. Те разчитат на разработената от "Мицубиши" електронна система за задвижване, която има три режима на работа, променящи се от удобен контролер, разположен зад скоростния лост.

С едно завъртане на кръглия селектор дори в движение водачът може да избере между варианта водещи да са само предните колела, автоматичния 4Х4 режим или 4Х4 с блокиран централен диференциал. Най-универсалният режим е автоматичният, при който въртящият момент се разпределя между предния и задния мост в зависимост от скоростта на автомобила, ъгъла на завой на предните колела, разликата в скоростта на ротация на предните и задните гуми и т.н.

При двигателите "Пежо" и "Ситроен" имат различен подход. Докато у нас 4007 се предлага с бензиновия агрегат на "Мицубиши" с работен обем 2.4 литра и мощност 170 к.с. и 2.2-литровия дизел, разработен от алианса PSA в сътрудничество с "Форд мотор къмпани, то "С-кросър" разчита само на дизела. Безспорно това е и по-подходящият за всъдеходите агрегат, тъй като има отлични динамични качества и икономична работа.

Благодарение на турбото с променлива геометрия пикът на въртящия момент от 380 Нм е на разположение още при 2000 оборота. Дизелът може да ускори автомобилите от място до 100 км/ч за 9.9 секунди, максималната скорост е 200 км/ч, като разходът на гориво в смесен цикъл на движение, посочен от производителя, е 7.3 на сто (около 9 на сто в рамките на тестовете на двата модела).

Заслуга за горивната икономичност има и шестстепенната механична скоростна кутия с отлично изчислени предавателни числа. Предимството на версиите с бензинов мотор е по-големият просвет - 20 срещу 17.4 сантиметра.

Както може да се очаква, с аналогични двигатели и оборудване 4007 и "С-кросър" имат почти еднаква цена. Добре окомплектованата версия с 2.2-литровия дизел струва 61 414 лв. с ДДС при дилъра на "Ситроен" "Автомотор корпорация" и 61 558 при "София Франс ауто" ("Пежо"). 4007 с бензинов двигател и седем места обаче е на цена 54 368 лв. с ДДС.

Всъдеходът на "Пежо" може да се поръча и в петместна конфигурация при цена 51 984 лв. за бензина и 59 172 лв. за дизела. При положение че те не ползват данъчен кредит, интерес към тях обаче едва ли ще има.

На пръв поглед цените са доста-по-високи от тези на конкуренцията, но все пак френските 4Х4 автомобили серийно разполагат с много неща, които обичайно се доплащат. От следващата година 4007 и "С-кросър", който сега се сглобяват в Япония, ще започнат да се произвеждат в завода на "Мицубиши" в Холандия, което вероятно ще доведе до поевтиняване на модела заради липсата на импортни такси за страните от ЕС.