Преди началото на първенството всички очакваха името на ФРГ да бъде изписано върху купата. Не само защото това беше един от най-изпълнените със звезди състави в световния футбол, но и защото играеха в собствения си двор. Селекцията на Франц Бекенбауер включваше суперзвезди като Клинсман, Колер и Фьолер. След нещастната загуба на финала на мондиала две години по-рано изглеждаше, че всички останали участници на първенството ще играят ролята на статисти. Мнозина вярваха, че единствената сериозна заплаха за супербундестима може да дойде от младия и обещаващ отбор на Италия, в чиито редици личаха имената на Паоло Малдини, Рикардо Фери, Джанлука Виали и Роберто Манчини.

Това беше първото голямо първенство в Германия след световното през 1974 г., когато холандците стигнаха до финала благодарение на гения на Йохан Кройф. Очевидно атмосфрерата там помага на "лалетата", защото отново влязоха в ролята на тима, който ще развали партито.

Изненадващо отборите от група 2 спечелиха полуфиналите. Първо Холандия изненада Западна Германия с два късни гола на Роналд Куман и Марко ван Бастен – 2:1. След това СССР елиминира Италия с 2:0 с две попадения през второто полувреме на Сергей Литовченко и Олег Протасов.

Така финалът се оказа преиграване на един от двубоите в групата. Този път класата на Холандия си каза думата, а успехът дойде с гол с грава на Рууд Гулит и изключително попадение на Ван Бастен от малък ъгъл във вратата на почти непогрешимия Ринат Дасаев. Този гол на Марко ван Бастен е определян като един от най-красивите за всички времена.

Евро 1988 ще се запомни и с други факти – това е единственият турнир, в който не е показан нито един червен картон. В нито един мач от елиминациите не се стигна до продължения или дузпи.